Назначаването на чуждестранен селекционер на националния отбор по футбол вече е факт. След години на дълги полемики, колебане и банални решения сега най-накрая желанието на много хора в България бе изпълнено. Начело на представителния тим на страната за поне една година ще бъде легендата на германския и световния футбол – 49 годишният Лотар Херберт Матеус. За него шансът „България” бе може би единственият възможен за продължаване на кариерата му като треньор. За България шансът „Матеус” бе начин да се тръгне по нов и непознат път, който бе и може би единственият възможен. Дали едното ще измъкне другото от дъното ще видим впоследствие. Ето какви според мен са плюсовете и минусите от бъдещата съвместна работа на Матеус с националите на България.
„+” Със сигурност името и фигурата „Матеус” ще промени поне малко нагласата и поведението на играчите, идващи да представят страната си. Досега много се говореше, че в отбора няма дисциплина, няма твърда ръка, с която да се работи с материала (визирам футболистите) и темподобни неща. От сега нататък това би трябвало да се промени. Матеус може да не е Сър Алекс или Моуриньо, но не е и някой мекушав нашенец. Убеден съм, че легендарният капитан на бундестима ще работи с голяма мотивация, защото както се казва – сега или никога. Кариерата му на треньор, колкото и спорна да е до този момент, е зациклила и с отбора на България той може да се докаже в попрището. Неговата мотивация би трябвало да се предаде и на подопечните му. В началото (дано и не само в началото) той едва ли ще се влияе от демоните на бг-футбола – мениджърите. Така че Матеус ще избира най-добрите към момента и няма да залага само на биографии.
Друг положителен момент е името, което притежава германецът. Ако не футболни успехи, то поне финансови изгоди БФС би трябвало да извлече от контракта с Лотар. Това би трябвало да се изразява във вид на нови спонсорски договори, телевизии, които ще плащат за правата да излъчват срещи на България и не на последно място връзките и контактите на новия треньор на „лъвовете” ще позволят най-после желанията на шефовете на централата за контроли със сериозни и имените съперници да се сбъднат.
„ -‘’ В ситуацията, която се намира националният отбор може би няма как да се отиде по-надолу. Дъното обаче може и да бъде пробито и ако няма промяна във визията на отбора дъното може да стане таван, което ще значи апокалипсис. Минусите при Матеус могат да са чисто спортно-технически. Все пак едва ли в близките години ще се появят нови перспективни единици и немецът ще работи с футболистите, които играха и досега. С едно-две изключения може би. Случаят с Матеус засега потвърждава максимата, че не всеки добър играч става добър треньор. И с Рапид (Виена), и с Партизан, и с нациоаналния тим на Унгария, и с Макаби (Нетаня) той не постигна почти нищо, дори напротив – проваляше се. Това със сигурност не значи, че ще се провали и тук, но... Явно неговите качества на мениджър и наставник все пак са добре анализирани от големите имена във футбола, щом Матеус повече от година не бе работил тази работа. Явно уменията му във футбола си остават големи само на терена, поне засега. Чисто методически и тактически навярно Матеус не е кой знае колко добър и това се потвърждава от досегашните му резултати.
Не много добра меко казано му е и репутацията в личния живот. Ако примерно нещата с отбора не потръгнат, той със сигурност ще бъде атакуван по това направление, дори и да е перфектен в социалното си поведение. Дано не е прав министър – председателят на България, като казва, че Матеус най-много да се ожени за пети път у нас. Целта му тук е друга, а дали ще се ожени за пети, шести или седми път е негова работа. Важното е отборът да не бъде пети, шести или седми. Цел за бившия играч на Борусия (М), Байерн, Интер трябва да е и развитието на детския, юношеския и младежки футбол. Вероятно Матеус знае как се работи в Германия и другите развити футболно държави, за да подскаже какво, къде и как може да се промени на тези нива. Но, поне в първите му публични изявления такава набелязана стратегия не бе огласена.
Сред другите минуси е тоталната разлика в манталитета на най-добрия играч на Европа и Света за 1990 година и този на избранниците му, шефовете му, а и българските колегите в щаба му. Или ще ги пречупи и ще ги накара да станат „немски” възпитаници и машини, или ще стане балканец, като тях.
Е, ще поживеем – ще видим!?!
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар