"ФУТБОЛНИЯТ РАЙ"

Неделя, 28.11.2010г. – този ден влезе в историята на футбола в България, този ден и следобед влезе в историята на моя живот, като може би най-емоционалния и красив за мен момент във фенски аспект досега. Бях на любимото си място и с любимия човек във футболния рай, където имаше много любов, вяра, надежда, страст и морал. Адреналинът бе само „фугата” свързваща и скрепяща всички тези красиви човешки чувства. Жалко е, че няма как да опиша реално какво изпитах в този ден и час, и с тези хора.

Искам, мога и съм длъжен да благодаря на съдбата, че обикнах футболен клуб „Нефтохимик”, да благодаря на неговите създатели и на тези които продължиха традициите му, мерси и на ония дето се опитаха да го убият, защото още повече заобичах „зелено-бялата” магия. Винаги ще помня мача с Ботев, никога не ще забравя този ден и тези хора и когато ми е тежко ще си ги припомням – за да се усмихна и почувствам горд – аз бях там, аз бях част от тази симбиоза между зрители и футболисти наречена „Любов към нашия Нефтохимик”.

Нека поколенията занапред чуят и видят какво се случи в Бургас на тази дата и стадион, за да знаят що е то идилия. Спортът и футболът пораждат уважение и преданост, любов и преклонение. Поклон от мен за всички и всичко на стадиона на Нефтохимик.

Не знам какво е в рая, но сега вече знам какво е футболният РАЙ!!!

Ние сме живи, защото обичаме – ние обичаме, защото сме живи!

ДЕРБИТО НА НЕПРИМИРИМИТЕ

В неделя в България ще се играе едно голямо дерби. Дерби не за слава, купа или сума. Мач, за който няма хиляди афиши, реклами, анонси и студия. Но двубой, в който победителите ще са и двата отбора. Не става въпрос за това, че единият ще победи другия и ще спечели съответните точки, а другия ще вземе дадена сума и нещо от сорта. Спечелилите от мача ще са и двата тима – победата им ще е морална. Тези два отбора са Нефтохимик (Бургас) и Ботев (Пловдив).

Преди години, ако някой бе казал, че този мач ще бъде дерби от програмата на Югоизточната „В” група щяха да го обявят за луд или най-малкото за лош пророк. Но ето че това е факт. А интересното е, че от ситуацията и двата отбора и техните привърженици не се смущават ни най-малко и се подготвят сериозно за големия сблъсък. Битка, която предполага да е такава на терена, а не извън него. Защото съдбите на „нафтата” и „канарите” е писана в почти еднакъв жанр – трагедия преливаща в пародия. Част от тази съдба обаче бе писана и от самите фенове на двата отбора, както и от играчи, градили имената на двата отбора в близкото или далечно минало. То не бяха сливания с други тимове, местения в други градове, принудителни диети от страна на собственици, вътрешни битки за власт, интриги, митинги и протестни шествия... В крайна сметка обаче фенове и легенди избраха да започнат от калните и криви ниви на долните нива в бг-футбола, за да стигнат рано или късно триумфално до обетованата земя на професионалния футбол, вместо да бъдат сенки на славните си имена. Нека обичащите пловдивския клуб хора не се засягат от сравненията, които правя между историята на Нефтохимик и Ботев – тя е в полза на „жълто-черните”, но сходствата в последните години са не малко.

Непримиримостта на феновете на двата тима и тази на легендите им, които положиха основите на възраждането на Нефтохимик и Ботев показаха как някой трябва да отстоява мечтите и вярата си. Нека в неделя в дома на „шейховете” в квартал „Лазур” в Бургас дойдат повече хора, за да се убедят, че футболните стойности не са само под шапката на „А” група. В Нефтохимик имена като Митко Трендафилов, Милен Георгиев, Станчо Цонев и Благомир Митрев (сега ръководители) и Ганчо Ефтимов (треньор на бургазлии) говорят много на ценителите на красивия футбол. Сега те са с различни роли, но със старата си цел – Нефтохимик да побеждава. Редом до тях са и множество млади перспективни футболисти: Сашо Дерменджиев, Васил Даменлиев, Емил Рачев, Симеон Златев.

От другата страна са легенди като Марин Бакалов, Динко Дерменджиев, Трифон Пачев, Петър Курдов и всички други свързани по един или друг начин с възраждането на славния клуб. На терена пък са имена като Георги Какалов, Армен Амбарцумян, Васко Василев, Недко Миленов, Иван Танчовски, Стефан Учиков и други играчи показали в последните години, че Ботев за тях е не само работно място. А там са още и талантите Атанас Курдов, Владимир и Димитър Байреви, Илия Николов.

Времето ще покаже кой от двата клуба ще се върне в елита по-скоро. В момента тях ги делят 13 точки в класирането на дивизията, но не това е важното. Главното в случая е, че Ботев и Нефтохимик непримиримо преследват своето със собствени сили, въпреки всичко и въпреки всички.

 

Слиза ли от голямата хокейна сцена Алексей Ковальов?

През последните няколко години станахме свидетели на тихия залез на кариерите на няколко звездни руски играчи от НХЛ. Казвам тих, защото те не казаха „стоп” директно, а решиха бавно да се спуснат от хокейния небосклон, като поиграят още няколко сезона в родната им КХЛ, където качеството на игра е не чак толкова по-ниско от северноамериканската, но графикът и интензивността на двубоите са така да се каже по-леки. Пример за подобни оттегляния са Алексей Яшин (напуснал НХЛ на 34г.), Сергей Фьодоров (39), адашът му Зубов (39), Вячеслав Козлов (38), а навярно и Евгени Набоков (35). Определено последният от тях сякаш не бе преминал зенита си в НХЛ, но по една или друга причина се прехвърли в открития шампионат на Русия.

Сега на дневен ред сякаш изплува името на Алексей Ковальов от Отава Сенатърс. Носителят на Купа „Стенли” с Ню-Йорк Рейнджърс от сезон 1994, Олимпийски шампион с ОНД от далечните вече Игри в Албервил ’1992, първият руснак капитан на ол-стар тийм, стартира сегашният шампионат в НХЛ неузнаваемо слабо. Лоялно би било да се спомене, че русият възпитаник на толиятинския хокей претърпя много тежка травма на коляното през миналата година и сега може би ще му е необходимо време за да бъде на познатото ниво. А всъщност, това ниво може и да не бъде достигнато. Все пак физиолофията не може да бъде заобиколена, а 37-те години на Ковальов сигурно натежават. Руснакът никога не се е славел с голяма бързина и възрастта навярно започва да му отнема друго. В момента номер 27 играе така сякаш е загубил от главните си преимущества на ледената площадка – техниката, пласирането, погледа върху играта... За първите пет срещи от началото на първенството Ковальов няма нито една записана точка, а коефициентът му на полезност е „-2”! Срещите не са толкова много, но става въпрос за играч като Ковальов – с над 1200 мача в НХЛ и точно 990 точки в тях. Наскоро в един от отавските сайтове излезе материал с показателното заглавие – „What’s wrong with Kovalev?”  или в превод – „Какво става с Ковальов?”. Изглежда необичайното за Ковальов представяне не остава незабелязано от специалистите.

В трите последни години КПД-то му видимо спада. Сезон 2007/2008 в състава на Монреал той записва 84 точки в 82 мача. Година по-късно Ковальов завършва с 65 пункта в 78 срещи, а последния сезон, вече с екипа на „сенаторите”, набира на сметката си 49 точки в 77-те си двубоя за тима (контузията му е едва в края на сезона, така че практически той  не губи участие). Тоест, креативността му спада. Не случайно през изминалия наскоро трансферен период се появиха слухове за неговото завръщане в Русия. Ако представянето му не се промени към по-добро, е напълно възможно след изтичането на контракта му с Отава през следващото лято дясното крило да обърне внимание на заможните родни клубове. Има и още едно много важно нещо в кариерата му в последно време. Преди Световното във Виена 2005, и още повече Олимпиадата в Торино, за него се говореше с респект и уважение. Той бе играчът за пример в „сборная” – начин на поведение, отговорност към тима, винаги откликващ се на повиквателните (за разлика от много други), коректност към медиите и т.н. и т.н. Една случка обаче в австрийската столица променя нещата. Тогавашният треньор на Русия – Владимир Крикунов посочва Ковальов за човека, който е разбил тима на групички и с това „допринесъл” за отпадането на полуфиналите от Канада с 3:4. Въпреки скандала, двамата се събират отново под флага на Федерацията за Игрите в Торино през 2006, когато според наставника Ковальов почти всяка вечер е организирал тийм билдинг на отбора в италиански ресторант, заради което и Русия така и не стига дори до медал. Самият играч обяснява тези похождения с желанието да се избегне лошата храна в олимпийското село, като се ходи на по пица!?!

Кой е бил прав тогава само те си знаят, но е факт, че от тогава насам Ковальов не е играл за националния отбор. Навярно, за да не се разваля микроклимата в тима, нещо което според сегашния треньор Вячеслав Биков е разковничето за силното представяне на „руската машина” в последните години. Ако се вярва на Крикунов, то хокеистът може и да е излязъл от „правия път” не само за да хапва пица, но и да почива по руски. А как отдъхват руснаците знае всеки. Дали професионалното отношение на Ковальов към хокея наистина се е променило не е съвсем сигурно. Сигурно започва да изглежда, че хокеят започва да губи поредния голям талант, който обичат не само феновете на отборът за който играе, а всички обичащи красивия и интелигентен хокей.

Като човек, който е имал възможността да се докосне до един от най-силните руски хокеисти* в последните две декади искрено се надявам, че Алексей Ковальов ще остане поне още няколко години на голямата сцена, като познатия голям играч.

*На 22.08.1995г. на Летище „Шереметиево” в Москва имах единствената засега възможност да говора с хокеист от Световна величина, какъвто е Ковальов. Разбира се не пропуснах шанса да взема автограф и се снимам с него. Два дни по-рано бе и първото ми посещение на хокеен мач. Това бе финалът на международния турнир по хокей за „Купата на Спартак”, където Отборът на звездите (с Ковалоьов, Жамнов, Фьодоров и т.н. звезди от НХЛ) победи московския Спартак.

                                                     

МАЧЪТ ЗАПОЧНА (Нафта - Кавър на песента "Боят настана")

Мачът започна, тупкат сърца ни,
ето ги близо съперниците ни.
Кураж дружина, вярна бургаска,
ний не сме вече рая Събева!

Нека пред света да се покажем,
нека му гордо братя докажем,
че сме разбили всички отбори,
че сме зелени, а не розови!

Дружно братя бургаски, в мача да вървим!
Дружно, братя бургаски, шаран да победим

О нафта-нафта, нафта любима, ний не сме вече рая Събева!

НОВИТЕ ПРАВИЛА ВЪВ ВОЛЕЙБОЛА – ОНЕЗИ В ИТАЛИЯ БЯХА ЧЕРНОВАТА НА БЕЗУМИЯТА!

Годината вече е 2014-та и наред е поредното Световно първенство по волейбол. Този път то ще се състои в Екваториална Гвинея и регламентът за участниците в него е направен по много интересна схема. Организаторите от FIVB (Международната волейболна федерация) и домакините са се постарали с новите правила за провеждане да популяризират играта и да направят мачовете и победителите в тях още по-непредсказуеми. Пред вас са новата формула за провеждане, правилата за участие и разбира се участниците в шампионата на планетата.Регламентът за миналото Световно накара всички (без „селесао” и „скуадрата”разбира се) да се хванат за главите от лудата формула на турнира. Това обаче не бе най-безумният сценарий... Убедете се.

Започваме от България. За да избегнат срещата си с колос като България още преди започването на световното човек от щаба на домакините се обажда на свой родственик от балканската държавица, живеещ по някаква случайност в столичния квартал „Факултета”. Далечният роднина бива помолен да възпрепятства българските играчи по какъвто и да било начин и той го прави. С риск за живота си той открадва кабел (известен като жица) от главен електропровод и заради липсата на ток блокират всички системи в страната – телефонни, интернет, видеовръзки, та дори и пощенските клонове са извън строя. Гълъбите стачкуват над парламента. Освен, че в Слънчев бряг туристите пият топла бира и не могат да се изкъпят, националният тим на България по волейбол не получава официалните си документи за участие на Мондиала и така отпада от борбата за медалите още преди да я е започнала. И този път капитанът на тима (който и да е той по това време) хвърля преки обвинения, но не към съотборник, а към електроразпределителните дружества. Факт е обаче, че България не взима участие в Екваториална Гвинея.

Руснаците пък биват посрещнати на летището в столицата Малабо от домакините с оригинална водка и риба, но заради оригиналността на питието (досега са пили само лавандулов спирт или „Оригинальная Гаражная”) се натравят и изкарват първенството в местна болница.

Схемата е така устроена, че домакините започват участието си чак от... финала!

Гостоприемните иначе гвинейци отказват на китайците и японците да им бъдат сервирани съответно ориз и суши и така двете азиятски държави отказват да участват без нужните им провизии.

 Гениалната формула на турнира събира в една група (36-та поред по време на това п-во), наречена поради изчерпване на символите от алфавита „@” - тимове като Бразилия, Италия, Полша, Сърбия, САЩ и Франция, а кубинците остават без отбор, тъй като регламентът изрично забранява участието на лица под 16 годишна възраст с височина над 2,50 метра и бицепси над 75см. Напред от тази т.нар. „група на смърта” , или срама може би, продължава класиралият се на последно място отбор. А на това място се оказва фаворитът на специалистите и постановчиците Бразилия, която успява да загуби всичките си срещи драматично, и то само с по 0:3.

Чехите са отстранени от турнира в джижение, защото са играли прекалено силно за очакванията към отбора им, а това е недопустимо.

Аржентинците сами се отказват, поради факта, че най-добрият изпълнител на световни първенства играещ с ръце Марадона вече не се състезава.

Германците не стигат до финала. Отборът им се срива от вътрешни скандали – турците в тима едвам стоят на краката си заради постите край Рамазана, полските потомци са помолени от бабите си да не играят за новата си родина, а африканските лица в бундестима се изпокарват помежду си кой да е първият чернокож капитан на волейболна Германия.

Така с тази ясна и справедлива, според организаторите и домакините, формула в решителния за титлата мач се срещат успелият да направи добре сметките си състав на Бразилия и домакините, които най-после се включват в надпреварата. Тук вече сметки няма, чудото не става и въпреки измъчения резултат 3:2 – Бразилия става номер едно за пореден път. И то не толкова заради по-добрата си игра срещу новото волей страшилище, а заради неумението да губи финали.

Световното завършва. Организаторите на Мондиала са доволни – всичко е добре, когато завършва добре, и за агнето, и за вълка. Но маститите босове обещават, че за другия планетарен шампионат ще бъдат още по-креативни и иновативни в съставянето на правилата за участие и провеждане на Световното първенство по волейбол. Аа да, и пак ще поставят всички в (не)равни условия.

До следващото Световно уважаеми читатели!!!

НАЗНАЧАВАНЕТО НА МАТЕУС – ПЛЮСОВЕ И МИНУСИ

Назначаването на чуждестранен селекционер на националния отбор по футбол вече е факт. След години на дълги полемики, колебане и банални решения сега най-накрая желанието на много хора в България бе изпълнено. Начело на представителния тим на страната за поне една година ще бъде легендата на германския и световния футбол – 49 годишният Лотар Херберт Матеус. За него шансът „България” бе може би единственият възможен за продължаване на кариерата му като треньор. За България шансът „Матеус” бе начин да се тръгне по нов и непознат път, който бе и може би единственият възможен. Дали едното ще измъкне другото от дъното ще видим впоследствие. Ето какви според мен са плюсовете и минусите от бъдещата съвместна работа на Матеус с националите на България.

„+” Със сигурност името и фигурата „Матеус” ще промени поне малко нагласата и поведението на играчите, идващи да представят страната си. Досега много се говореше, че в отбора няма дисциплина, няма твърда ръка, с която да се работи с материала (визирам футболистите) и темподобни неща. От сега нататък това би трябвало да се промени. Матеус може да не е Сър Алекс или Моуриньо, но не е и някой мекушав нашенец. Убеден съм, че легендарният капитан на бундестима ще работи с голяма мотивация, защото както се казва – сега или никога. Кариерата му на треньор, колкото и спорна да е до този момент, е зациклила и с отбора на България той може да се докаже в попрището. Неговата мотивация би трябвало да се предаде и на подопечните му. В началото (дано и не само в началото) той едва ли ще се влияе от демоните на бг-футбола – мениджърите. Така че Матеус ще избира най-добрите към момента и няма да залага само на биографии.

Друг положителен момент е името, което притежава германецът. Ако не футболни успехи, то поне финансови изгоди БФС би трябвало да извлече от контракта с Лотар. Това би трябвало да се изразява във вид на нови спонсорски договори, телевизии, които ще плащат за правата да излъчват срещи на България и не на последно място връзките и контактите на новия треньор на „лъвовете” ще позволят най-после желанията на шефовете на централата за контроли със сериозни и имените съперници да се сбъднат.

„ -‘’ В ситуацията, която се намира националният отбор може би няма как да се отиде по-надолу. Дъното обаче може и да бъде пробито и ако няма промяна във визията на отбора дъното може да стане таван, което ще значи апокалипсис. Минусите при Матеус могат да са чисто спортно-технически. Все пак едва ли в близките години ще се появят нови перспективни единици и немецът ще работи с футболистите, които играха и досега. С едно-две изключения може би. Случаят с Матеус засега потвърждава максимата, че не всеки добър играч става добър треньор. И с Рапид (Виена), и с Партизан, и с нациоаналния тим на Унгария, и с Макаби (Нетаня) той не постигна почти нищо, дори напротив – проваляше се. Това със сигурност не значи, че ще се провали и тук, но... Явно неговите качества на мениджър и наставник все пак са добре анализирани от големите имена във футбола, щом Матеус повече от година не бе работил тази работа. Явно уменията му във футбола си остават големи само на терена, поне засега. Чисто методически и тактически навярно Матеус не е кой знае колко добър и това се потвърждава от досегашните му резултати.

Не много добра меко казано му е и репутацията в личния живот. Ако примерно нещата с отбора не потръгнат, той със сигурност ще бъде атакуван по това направление, дори и да е перфектен в социалното си поведение. Дано не е прав министър – председателят на България, като казва, че Матеус най-много да се ожени за пети път у нас. Целта му тук е друга, а дали ще се ожени за пети, шести или седми път е негова работа. Важното е отборът да не бъде пети, шести или седми. Цел за бившия играч на Борусия (М), Байерн, Интер трябва да е и развитието на детския, юношеския и младежки футбол. Вероятно Матеус знае как се работи в Германия и другите развити футболно държави, за да подскаже какво, къде и как може да се промени на тези нива. Но, поне в първите му публични изявления такава набелязана стратегия не бе огласена.

Сред другите минуси е тоталната разлика в манталитета на най-добрия играч на Европа и Света за 1990 година и този на избранниците му, шефовете му, а и българските колегите в щаба му. Или ще ги пречупи и ще ги накара да станат „немски” възпитаници и машини, или ще стане балканец, като тях.

Е, ще поживеем – ще видим!?!                                            

***

Това ли са истинските Хашек и Набоков?

                                                          
През изминалата лятна трансферна кампания в Света на хокея се случиха няколко крупни преминавания на играчи от един клуб в друг. Едни от най-шумните трансфери бяха на двама от най-силните вратари в Света в последните години (и не само последните) – Доминик Хашек и Евгени Набоков. Разбира се, като отличия и харизма те са различни, но малко или много седят в списъка с голкипъри, за които се сещаме на прима виста, когато стане дума за това амплоа. През лятото те приеха нови предизвикателства и подписаха с тимовете от КХЛ – Спартак (Москва) и СКА (Санкт- Петербург). Чехът се обвърза с „гладиаторите” за една година, докато бившият страж на Сан Хосе ще играе в Петербург цели четири. Сроковете определено са съобразени и с годините на двамата. Дали обаче приемането на новия им призив ще се окаже оправдан или ще ги компрометира в края на кариерите им (особено това важи за Хашек, който едва ли ще има време да изправи евентуален провал)?

Сега сме едва в началото на сезона в КХЛ, но поне в първите появи на леда двамата класни, а единият направо легендарен, вратари меко казано не впечатляват. Някои си казват „Вкарват им много, защото защитниците са по-слаби от тези в НХЛ”. Но нали го има и това, че и нападателите, колкото и да са класни, не са Овечкин, Малкин, Кросби, Хийтли или Седин!?! И руснакът и чехът имат по пет изиграни срещи от старта на редовния сезон и това значи, че може да се подведат изводи от първите впечатления от играта им. Доминатора е допуснал 18 (!) гола за тези пет срещи на вратата на Спартак, а Набоков 15 – честно казано много за класата на двамата. Процентите им за отразени удари е близък – 86 за спартаковеца и 89,4 за „армееца”. Коефициентът на надеждност (спрямо игрово време и пропуснати голове) е 3,62 на Хашек и 2,95 за родения в Казахстан играч. Като пример ще дам друг играл пет мача вратар Андрей Мезин от Динамо (Минск) с КН от 1,91. Разликата е видима.

Чисто практически обаче се забелязват други слабости. Доминик Хашек, колкото и велик и опитен да е не може на 45 години да бъде същия непробиваем вратар. Да, той се чувства добре, тренира, има мотивация, но физиологията не можеш да я промениш. Особено, когато се налага да играеш пет поредни мача през ден, изминавайки хиляди километри. В Пардубице може и да успяваше, но тук разстоянията не са като тези в Чехия. Интересно е, че дори и при наличието на колебания в играта му треньорът на Спартак Милош Ржига така и не го замени по време на мач или преди някой от двубоите и му гласува пълно доверие. От една страна този кредит на доверие значи много, но от друга все пак Хашек и на титли и на книга вече е ветеран. Със сигурност голяма вина за многото получени голове носят и защитниците на „червено – белите”, които не славят със стабилност. На моменти обаче Хашек играе много рисковано, което едва ли е от липса на опит. Няколко пъти двукратния ностел на „Стенли” излизаше напред като един вид трети защитник и в тези ситуации противникът бележеше на празна врата. Също така болшинството пропуснати шайби са при удари по леда или малко над него. Едно трябва де ясно – Доминатора има много време пред себе си за да не позволи във визитката му да с бъде вписан минус. Смешно е да се твърди, че е дошъл в Русия за някой долар повече. Целта му е ясна – да покори и друг връх. Всеки спортист обича предизвикателствата и КХЛ в момента е такова не само за него.

При Набоков пък се забелязва лека липса на ориентация по време на игра, когато отбива рисковано шайбата и не винаги в тези пет изиграни мача избира идеалната позиция пред рамката. Това при него е по-лесно обяснимо. Все пак Хашек от години е в Европа и се е нагодил към размера на местните ледени площадки. Ударите и ъглите от които се нанасят са други и това не е за подценяване. Неуверената игра на 35 годишния страж идва може би и от факта, че дълги години той навлизаше в нужната форма след началото на сезона, а както знаем в НХЛ той започва с един месец по-късно от този в КХЛ. Както и при ситуацията с Хашек тук също роля играе и защитата. Тя със сигурност е по-класна от тази на московчани, но за разлика от тях е все още несработена. Вярно че повечето нови играчи в СКА са нападатели, но в хокея участието на нападателите в защитен план е много по-важно и необходимо от примерно това във футбола ( все пак тук няма халфове), а към този момент и те не са привикнали един към друг. Което от своя страна води до повече загубени шайби и възможност за съперника да атакува. Много е важно и треньорите Ржига и Айван Заната да не прекаляват със звездното доверие. Нека не забравят, че вратарите са с тънки психологически струни и времето за настройване е повече. А прекомерното доверяване води и до мисълта за незаменимост. В Спартак и СКА обаче има двама много добри и перспективни млади сменници – съответно Евгени Конобрий и Якуб Щепанек. Един – два силни мача от тяхна страна и легендите ще бъдат поразтърсени. Тогава ще трябва да се доказват с игра, а не с биографии. А те могат да го направят.

АБСУРДНИЯТ ШИФЪР

Ето според мен какво означават в българската действителност някой вродени, придобити или доизградени човешки качества или постъпки, и как за съжаление се подразбират те:

Диплома – модерен папирос удостоверяващ, че сте си изубил 4-5 години от живота

Шофьорска книжка – приемаш писмено да участваш в руска рулетка

Амбиция – все още не си осъзнал, че си в България

Скромност – всички ще обсъждат порока ти

Вежливост – имаш наглостта да развалиш ужасния ден на някого с пожелания за нещо приятно

Мотивация – ти си от желязо

Услужливост – скоро ще услужиш за последен път – ще дадеш и последното си нещо

Молба за работа – този, който ще бъде „избран” на твое място не подава молба...

Спираш на пешеходна пътека – явно ти е загаснала колата

Не се дрогираш – ти нормален ли си, с какво се храниш?!?

Усмихваш се на непознат – този защо не е в лудницата?

Не подсвиркваш на минаващо момиче – защо си забравил да си напишеш на челото – „гей”?

Отчупваш от храната си за да дадеш на бездомно животно – надяваш се в „черни” дни то да ти върне жеста

Обичаш – признаваш, че някой е по-важен от самия теб...егати??!

Отчаян си – значи си осъзнал, че тези неща са точно такива в България!!!

От автора:                                       

Надявам се, че тези които прочетат това няма да разберат последното и тотално да се обезверят. Дано чувството за хумор у повечето е надделяло над реалноста, за която говорят по-горе изложените „разшифровани кодове” J!!!!!!!!!!!!!!

"Зрителна измама"

Последният носител на Купа „Стенли” през лятото бе принуден да се раздели с някой играчи, от което спечелиха отбори в НХЛ и дори Европа. Руският спортен сайт „Sports.ru” размишлява над перспективите на отбора в предстоящия сезон. Въпреки мненията на много специалисти и фенове, че отборът го чакат тежки времена, руският сайт пророкува на „ястребите” достатъчно светло бъдеще.

Носителят на Купа „Стенли” за сезон 2009 – 2010 го чакат тежки времена. Ръководството на клуба бе принудено да продаде някои от играчите от победния отбор и да ги замени с доста по-млади хокеисти с перспектива за близкото или не толкова близко бъдеще. Лидерите все пак бяха съхранени, след като с тях рано –рано бяха подписани дългогодишни договори. Това са капитанът Джонатан Тейвс, главният художник Патрик Кейн, „постоянният финалист” в последните години Мариан Хоса, носителят на „Норис Трофи” Дънкън Кийт, а също Брент Сийбрук, Патрик Шарп и Дейв Боланд, без които щеше да е трудно да си представим успеха на отбора на генералния мениджър Стан Бауман.

Сред напусналите трябва да се отбележат двамата вратари: сензационният финландски новобранец Анти Ниеми, който въпреки големите си финансови изисквания все пак си намери отбор (Сан Хосе Шаркс), и френския му колега Кристобал Юе, отправил се да играе в Швейцария под наем, заради големия си контракт, който не се вмества под тавана за заплати. В защита бяха съхранени всички освен Брент Сопъл. Опитен играч в защитен план и лидер на бригадата играеща в намален състав. Приносът му към миналогодишния триумф може да се подцени, но много ще е трудно да му се намери евтина и адекватна алтернатива.

Най-големи загуби Чикаго понесе в атаката си. Отиде си неподражаемият „черен ястреб” Дъстин Бафлин. Загубен бе младият, но вече опитен турнирен боец Ендрю Лед, а също и поливалентният Крис Верстиг – полезни, енергични, твърди и резултатни играчи. Клуба напусна и рутинираният център, играещ добре в отбранителен план, Джон Медън. При положение, че Блекхоукс не са от тимовете имащ голям запас от играчи в по-низките лиги, на пръв поглед изглежда, че заради напусналите хокеисти клубът ще се спусне надолу в стълбицата на претендентите за Купа „Стенли” през новия сезон.

Освен за близкото си бъдеще, което е неясно заради последствията от действията на бившия шеф Дейв Телън (когото кръстиха „човека - ад на тавана на заплатите”), мениджмънтът на клуба ще трябва да се притеснява и за дългосрочните планове. Такива като намирането на твърд номер едно на вратата, съхраняването на Брент Сийбрук и освобождаването на каквато и да била сума за маневри. Съгласете се, че не е лесно да изпратиш Юе в Швейцария с договор почти за $6 милиона на година само заради това да можеш да вземеш в отбора няколко млади момчета със заплати около 500 – 700 хиляди в година.

Остават въпроси и по договора на Брайън Кембъл, получаващ 7 милиона в година, и при положение, че не може да бъде разменян до 2016 година!!! От една страна това е прекалено много за играч от втората отбранителна двойка (добре че в първата го има Кийт), но за развитие на тима, за запазване на младите и перспективни играчи, свободни пари ще са много необходими съвсем скоро. От друга страна, без Кембъл, „ястребите” биха загубили част от скоростта си, маневреността си и вездесъщността си в защита, благодарение на които отборът на Джоел Кеневил не само добре се отбраняваше, но и организираше мигновени и резултатни атаки към вратата на противниците си. Както и да погледнем Брайън е важна част от чикагския отбор и навярно ще остане такъв в следващите две години, а след това... може да има локаут?

Песимистите могат да намерят още няколко причини за безпокойство. Хоса отново започва сезона с травма.Още една – две травми, а при голямото натоварване на лидерите такива ще са неизбежни, и половината състав ще се запълни с довчерашни ахаеловци (играчи от АХЛ – б.р.). Звездите в атаката Тейвс и Кейн са все още много млади и могат да попаднат в психологическа дупка подобно на Малкин, който преди една година спечели „Кон Смайт Трофи” и до голяма степен се провали в следващия сезон. Младите нападатели от третото и четвъртото звена на практика нямат необходимия турнирен опит, но за 82 мача са длъжни да се превърнат в новите ледовци, бъфлини и медени. Еднозначно на Боуман и неговия отбор им предстои сериозна проверка на издръжливост.

Но ние предлагаме на феновете на тима да отхвърлят страховете си и да гледат в бъдещето с увереност. Да, финансовите сложности ограничават Боуман по отношение на своеобразен следтриумфален махмурлук, но още сега в отбора вече се появи опитен голкипър в лицето на Турко, а в атака са привлечени най-изявените резерви Скиле, Бикел и Доуел, които са призвани да добавят повече крепкост и да отработват яко в отбрана. Талантливият швед Виктор Сталберг има всички шансове да разкрие потенциала си, играейки с Шарп и Хоса. Появилият се скоро Фернандо Пизани е готов да обезличи всеки класен нападател на противника. И всички са те са сложили подписите си под добре съгласувани икономични финансово контракти. За центове почти.

Главният треньор ще има маса време за да се занимава с любимото си дело – поиск на оптимални съчетания. Много младежи ще получат своите шансове да се появят пред хокейната общественост.

Е, пък да се притесняваме за вечно сериозния капитан Тейвс и неговия партньор Кейн е направо глупаво. И в редовния сезон ще поведат отбора напред, и в плейофите ще отработят подобавъщо. Опитните играчи са на място, вратар също има – Чикаго отново е силен и опасен.

Ръководството на отбора добре разбира, че пътят към още един трофей в това хилядолетие ще бъде не по-лек. Както показва примерът с Джереми Рьоник, който игра във финала за „Стенли” на четвъртата година от кариерата си в Чикаго, а така и не спечели трофея за цялата си 20-сет годишна кариера. Даже най-трезвият и обмислен подход и стратегия не могат да гарантират повторение на успеха от миналия сезон.

Купа „Стенли” – това е един от най-трудните за печелене трофеи в световен мащаб и в предстоящия сезон всички отново ще се убедим в това. Ще съумее ли Чикаго да да защити титлата си, задържайки основното ядро хокеисти, но разделяйки се с цяла редица изпълнители от втори план? Отговорът ще разберем след не малко време, но да ни радват с играта си шампионите ще започнат съвсем скоро.

(материалът е публикуван с кратко съкращение)

Спартак и Рубин: стартът в Шампионска Лига

Стартът на двата руски отбора в тазгодишното издание на Шампионската Лига бе диаметрално противоположен. Не толкова като игра, а най-вече като резултати. Крайните изходи на срещите на казанци (загуба от Копенхаген в Дания с 0:1) и московчани (победа над Марсилия на „Велодром” с 1:0) донякъде са дори и изненадващи. Повечето хора очакваха определено, ако някой победи от двата тима на старта това да е Рубин, но...

След като в сезон 2009 – 2010 Рубин (Казан) не позволи на самата Барселона да го победи в две срещи, надигра Интер у дома, измъчи го в Милано – прогнозите и очакванията бяха завишени. Някой от тях обаче бяха неоправдани. Да, момчетата на Курбан Бердиев вече понатрупаха опит, и най-вече самочувствие. Но!!! В състава вече ги няма „теглещите коне” – Алехандро Домингес ( когато в Казан слушат една от култовите песни на Лейди Гага носеща точно името на аржентинеца, сигурно тъгуват с носталгия за своя Алехандро), Сергей Семак и Александър Бухаров. Мачът на „Паркен” показа и друга пробойна – централната двойка защитници от миналата кампания Сесар Навас – Роман Шаронов не играха поради различни причини и... това доведе до дупките в защитата на Рубин. А това бе най-силното звено преди 12 месеца! Нямаше го и Александър Рязанцев, който бе основен елемент от добре смазаната мапина миналата година. За неособено добрата продукция в Дания е виновен и треньорът Бердиев, защото заложи на прекалено защитна тактика срещу този опонент.  Гьокдениз Карадениз от началото на сезона в Русия не показва формата от миналата година, а новото попълнение в зашитата Салваторе Бокети не издържа физически дори и 60 минути – от това напира въпросът защо бе включен в стартовия състав италианецът. Отпред Карлос Едуардо показа, че има потенциал, но към този момент не може да се нагърби с голяма отговорност. За другото звездно попълнение от това лято Обафеми Мартинс може да се спомене само това, че най-силните му години вече са останали зад гърба му. Ако за Премиерлигата става – за Шампионската едва ли. Попълненията от вътрешната сцена Корниленко и Медведев не могат за няколко седмици да надскочат боя си от реализатори на сибирските Том и Сибир съответно, в реализатори в най-силното клубно състезание на континента. Новоизлюпеният руски национал Алан Касаев влезе чак в края на мача с Копенхаген и ако бе по-опитен и хладнокръвен можеше да асистира за победно попадение.

Рубин обаче ще покаже зъби още в домакинството си на Барса. Колкото и променен да е съставът на татарстанци, той не е загубил всичко отработено и заучено досега. А и борбата в групата е в началото си. Още повече, че Рубин ще се бори за място в плейофите на ШЛ не с Интер примерно, а със същия този Копенхаген и гръцкия Панатинайкос. Отбори, които не са много по-силни от двукратния шампион на Русия.

Другият представител на Русия победи като гост Марсилия с 0:1. Едва ли  и малка част от многомилионната фенска маса на „червено – белите” е вярвала в такова развитие на нещата. Освен много важния резултат, Спартак записа и 100-на юбилейна победа в европейските клубни турнири. А също така не допусна гол в мач от Шампионската лига за пръв път от 7.11.2000г. в 24-те мача досега. Спартаковци показват през целия сезон в Русия непостоянство. Треньорът и генерален мениджър на отбора Валери Карпин също като Бердиев бе заложил на сигурността, но разликата бе че тя му донесе успех. Трите точки обаче бяха завоювани с много борба, себераздаване и ... късмет, ако трябва да сме честни.

Първата част гостите създадоха само едно чисто положение, но Алекс не уцели вратата. Малкото възможности напред идваха от упорството на всички дефанзивни играчи да изпращат топката в предни позиции по въздуха. Ефективният на домашна сцена Велитон нямаше какво да направи в този случай, освен да повиши функционалните си способности, тренирайки за отскок и правейки фартлек.Затова и френската отбрана се справяше с лекота. Вторите 45 минути показаха, че когато се атакува по земя всичко е възможно. За съжаление все още Ейдън Макгийди не може да прояви качествата си. Дали заради езикова бариера, дали поради липсата на официални срещи, но засега не е толкова полезен, особено в офанзивен план. За 83 изиграни минути ирландецът така и не направи пробив по вертикалата, а в повечето случаи връщаше топката назад.

Положителният момент са волята и желанието, с което бе постигната победата. Също може да се отбележи и уверената игра на много от дебютантите в „Лигата на богатите”. Най-накрая след напускането на Стипе Плетикоса (въпреки че не играеше доста преди наемането му от Тотнъм) Спартак намери сигурен вратар. Андрей Дикан показа, че притеснения за този пост у Карпин вече не трябва да има. Проблем си остава защитата.

Сега след изненадващия успех в Марсилия пред Спартак се открива реална възможност да се бори за излизане от групата и то не в посока Лига Европа. За целта това непостоянство трябва да се трансформира в постоянство. При победи в Москва срещу Жилина и Марсилия задачата ще е вероятно изпълнена. Това обаче ще е трудно. Поне досега тази година Спартак не е направил два или повече силни двубоя последователно. Рано или късно това трябва да се промени. Може би съвсем скоро...

В НХЛ вече няма да начисляват точки за победа след наказателни удари

По-малко от месец остава до началото на новия сезон в Националната Хокейна лига и в управителния съвет на Лигата решиха, че е настъпил моментът за промени в начисляването на точки. От сезон 2010 – 2011 вече няма да се начисляват точки на победителите след изпълнение на наказателни удари. От въвеждането на правилото срещите да завършват с краен победител през 2005 – 2006 досега на победилият отбор след изпълнение на дузпи се начисляваше по една допълнителна точка. От новия сезон пункт ще се добавя само, ако победата е след овъртайм. В края на сезона обаче при разпределението на местата в крайното класиране след редовния сезон на тимовете с еднакви точки показателите за победа след дузпи  ще бъдат взети впредвид.

На заседанието на Лигата бе взето и решението мачът на звездите през 2012 година да се проведе в Отава. През следващата ол-стар уийкендът ще бъде в градчето Роли, където се базира тимът на Каролина.

Футболният календар в Русия вече ще бъде по системата "есен - пролет"!

РФС (Руският Футболен Съюз) взе кардиналното решение да преструктурира системата на провеждане на вътрешните футболни първенства от "пролет - есен" , както бе досега, на "есен - пролет". По втората формула се излъчват шампионите на почти всички европейски страни.
Дали тази промяна ще повиши класата на руските клубове и ще им даде повече равнопоставеност в съревнованията в европейските клубни турнири ще покаже времето. Решението на изпълкома на РФС бе прието в понеделник 13.09.2010г. с 29 гласа "за", един "против" и един "въздържал се". Големите клубове в страната приеха промяната положително, но по-скромните финансово отбори от по-долните нива на руския футбол имат друго виждане. Новите срокове за провеждане на първенствата индиректно ще наложат реновиране на базите и стадионите. За пръв път новата формула на провеждане ще стартира от лятото на  2012 година. Предходният шампионат ще се проведе в три части - от зимата на 2011г. до пролетта на следващата, тоест сезонът ще е 1,5 години. Така ще се избегне голяма "дупка" във време без официални срещи. За да няма изоставащи с обновяването на спортните съоръжения региони и отбори от футбоната централа са открили фонд, който ще подпомага клубовете изпитващи финансов недостиг.
Личното ми мнение по въпроса е - одобрение! С всичките рискове от това, рано или късно, трябваше да стане тази промяна. Подготовката, игровата форма, календарът, трансферните периоди, всичко ще съвпада с тези на големите европейски тимове.

Нивата е дълга и... кална!

Вчера любимият ми, изстрадал в последните години, но винаги горд отбор – Нефтохимик (Бургас), допусна първа (надявам се и последна) грешна стъпка по пътя към „Б” група, завършвайки 0:0 като гост на едноименния отбор в Димитровград в мач от 6-ия кръг на Югоизточната „В” група. Някой ще каже, че това е първата крачка към абдикацията от поставените цели, друг ще злорадства по повод това, че „нафтата” с подобни мачове се обрича на съдбата да играе в следващите години отново по села и паланки. Аз обаче, а със сигурност и други обичащи идеята и каузата Нефтохимик, ще заявя – нивата е дълга (в случая става въпрос за „В” група, което значи и кална... в буквалния смисъл). До края на сезона има цели 70 (!!!) мача, още повече, че двубоите с прекия конкурент за класиране в по-горната група не са изминали. Това е спорт. Това са хора. Когато има отбори от роботи ще ги програмираме да не грешат. Човешкият индивид не е съвършен. Човешкият индивид се стреми към съвършенство учейки се от грешките си. Така че тези загубени две точки са просто пореден урок. Резултатът ни с тима от юга показва и друго – играем честно, което е най-важното. Нефтохимик не може и не трябва да играе по друг начин. По-добре загуба след честна битка и борба, отколкото победа с предварително замислен хепиенд. Не сме тези на които им се дава на готово място в професионалния футбол, чужд стадион или направо чужда ДЮШ. Ние, привържениците на „зеления” отбор, сме истински – такъв трябва да е и отборът ни. Сега е моментът да сме заедно и да вярваме в успеха, а той със сигурност ще дойде трудно. Но тогава обаче ще е и по-сладко. Времето ще покаже дали ще успеем сега, или това ще стане по-късно. Важното е, че ни има, има я и любовта към нашия отбор, а значи и той ще бъде вечен, защото любовта е вечна.

Горд съм да съм част от всички тези, които през изминалите години останаха верни на отбора. Страдали сме преди, ще страдаме и занапред – ние обаче страдаме, понеже го обичаме. И знам, че винаги когато мога аз ще съм на стадиона с нашия Нефтохимик, ще съм с него и когато съм на стотици или хиляди километри разстояние. Защото, където е той – там съм и аз... с него.

КХЛ - сезон 2010 – 2011 (2-ра част)

След като в първата част ви представихме формата на КХЛ, участниците в нея по конфедерации и дивизии, сега ще обърнем по-детайлно внимание на основните претенденти за шампионската титла. Ще представим главните действащи лица в тях, кои тимове могат да поднесат изненада и кои ще търсят сигурност и утвърждаване.

Основните фаворити тази година могат да се разделят на две групи. Едните са длъжни да използват потенциала, който имат, а другите да го развият във възможно по-голяма степен. Три са отборите, за които може да се каже, че всичко освен титла ще е провален сезон, но трофеят е един и само един измежду СКА (Санкт-Петербург), настоящият шампион Ак Барс (Казан) и Салават Юлаев (Уфа) ще го има в ръцете си. В тима от Петербург бяха привлечени имена като вратаря Евгени Набоков, защитника Денис Гребешков и нападателя Максим Афиногенов. Все хокеисти имащи основни роли в отборите си в НХЛ и националния тим на Русия. Към тях се добавят и вътрешните трансфери на нападателите Матиас Вейнхандъл, идващ от Динамо (Москва), Тони Мортенсон от Казан, Виталий Вишневски от Локо (Ярославъл). С тези попълнения и с ударната тройка от миналия сезон Яшин – Чаянек – Сушински и най-силния бранител в Лигата – Сергей Зубов, който може да пропусна старта заради травма, момчетата на треньора Айван Заната би трябвало поне да играят финал. Хубаво е да се отбележи, че Набоков има много силна алтернатива във взетия това лято чешки страж – Якуб Щепанек, който по време на контролите даде заявка дори за титулярния пуловер. Иначе към момента тимът все още не изглежда напълно сработен, но с течение на времето това със сигурност ще стане. Все пак пиковата форма трябва да бъде достигната по време на плейофите, а не както миналия сезон СКА проведе редовния сезон ударно, а после за втора поредна година тимът отпадна в първия стадий на елиминациите. Ако и тази година „питерските армейци” разочароват президента си Александър Медведев (шеф и на КХЛ) се говори шеговито, че той ще закрие Лигата.

Настоящият носител на Купа „Гагарин” Ак Барс  несъмнено ще иска да направи хеттрик от титли и определено има потенциала да го направи. Считания за най-качествен клубен треньор в Русия – Зинитула Билялетдинов успя да запази отбора си на 90%. Освен това в Казан бе привлечен и водещият голмайстор на Лигата в последните две години словакът Марсел Хоса. Имайки в предвид, че тройката Морозов – Капанен – Зарипов се разбира със затворени очи, остава да чакаме Хоса и другото силно ново попълнение Алексей Терешченко да „смажат” още по-добре отделните части на машината управлявана вещо от Билялетдинов.
Салават Юлаев след титлата си в руската Суперлига през 2008 година така и не може да оправдае очакванията на феновете и ръководството за хегемония в КХЛ. На кормилото на уфинци е треньорския дует от „сборная” – Вячеслав Биков и Игор Захаркин. Тандемът задържа в състава провелия блестящ сезон норвежец Патрик Торесен. За да се увеличи и без това голямата ударна мощ бяха взети габаритният Александър Свитов, енергичният Олег Саприкин, техничарят от Едмънтън Ойлърс Роберт Нилсон и може би най-добрият изпълнител на наказателни удари в първенството Якуб Клепиш. Очаква се Саприкин да бъде вкаран в една тройка с Александър Радулов, с когото взаимодействат успешно в мачовете си за Русия. В тима разполагат и с други много опитни и доказали се имена като Виктор Козлов, Сергей Зиновиев (лекуващ контузия в момента), Олег Твердовски, Дмитрий Калинин. Така че пътят към този състав и Биков е само един – към върха. За юлаевци можем да вметнем, че миналите две години отборът печелеше редовния сезон, но после дори не стигаше до решителната битка за титлата. Сега ще видим учат ли се от грешките си г-та Биков и Захаркин.

Следващите няколко отбора са от споменатата втора група фаворити. Тук дебнат съставите на Авангард (Омск), Металург (Магнитогорск) и  Локомотив (Ярославъл). В състава на първите играе Яромир Ягър – това казва всичко. С такъв лидер всеки отбор би могъл да претендира за нещо голямо,а особено „ястребите”. В състава се завръща един от любимците на публиката Алексей Калюжни. Той вероятно ще заиграе в едно звено с Ягър и друг новобранец в тима – Роман Червенка, който заменя напусналия си сънародник Клепиш. Друг новопривлечен нападател като Александър Пережогин ще подсили втората атакуваща тройка, където са признатите вече Курянов и Попов. На вратата е сигурният Кери Рамо, който има два сезона в НХЛ за Тампа Бей. В тима воден от Раймо Суманен играе и човекът с най-мощен удар в шампионата защитникът Денис Куляш. Време е вече отборът да направи по-голям замах, още повече, че това ще е и последният сезон на Ягър в клуба.

Металург, въпреки че се раздели с най-резултатния си хокеист в последните години Ян Марек отново ще се бори за купата. При „металурзите” играе един от „динозаврите” в световния хокей – Сергей Фьодоров, а до него са и изобретателни играчи като Алексей Кайгородов, Томаш Ролинек и Станислав Чистов. Братът на бившия играч на Детройт -  Фьодор също е ключов елемент, а такива трябва да станат и новопривлечените Мика Ханула и Петри Контиола.
Локомотивци се представят стабилно в продължение на доста години. Две поредни – през 2008 и 2009 играха финали. През трансферната кампания в Ярославъл дойде легендата Повол Демитра, също и Карел Рахунек от Динамо (М), Йере Лехтеря от Тапара (Финл.), опитният Королюк от СКА. Тимът бе напуснат от силните играчи Иргл, Зедник, Вишневски, Афанасенков. Но потенциал за още един финал отбора има. Все пак останаха доста играчи, които бяха лицето на Локомотив в последните години и които ще бъдат такива и през новата кампания.

От съставите на ЦСКА (Москва), съгражданите им от Спартак с неостаряващата легенда Доминик Хашек, Атлант (Моск. Обл.) и обединеният ОХК Динамо (Москва) може да се очаква всичко. Преди години определено някои от тези клубове не бяха дори фаворити, те бяха лицето и историята на съветския и руския хокей. Времената обаче се менят, с което и традициите. „Армейците” и младият им наставник Сергей Немчинов имат амбицията да върнат славата на тима, а за тази цел в ръководството са класиците в този спорт: Вячеслав Фетисов, Сергей Макаров, Алексей Касатонов и Валери Буре. Много е вероятно в тима да дойде и друга известна личност дала не малко на отбора, но в ролята на играч – става дума за Вячеслав Козлов от Атланта Трашърс, който преди дни обяви решението си да се върне в Русия, а с оглед на приятелството му с част от ръководителите на ЦСКА е ясно къде ще заиграе 38 годишния ветеран.  Спартаковци под вещото ръководство на пан Милош Ржига без големи финансови средства успяват да налагат собствен стил и да са прът в колелата на не един фаворит. При тях основната движеща сила идва от словашката диаспора  при червено-белите – Радивоевич, Ружичка, Обшут, Цибак, която след идването на великия Доминатор вече ще е чехословашка. Внимание буди и изгрялата звезда на Кирил Князев, който стигна и до руския национален тим. За съжаление на червено – бялата публика обаче Князев и Ружичка (счупил ребро в последната контрола преди сезона в мача с ЦСКА) ще влязат в игра в течение на първенството, като все още не се знае в кой етап. В ОХК ситуацията не може все още да се определи. Това ще стане по време на сезона, когато клуб, привърженици и ръководство трябва да станат едно цяло. Нещо, което в момента не е, заради обединението им с ХК МВД. Коз за динамовци е хитростта на треньора Олег Знарокс. Атлант също има аргументи, и игрови и организационни, но там все нещо пречи за значим успех. Големи амбиции заявяват от челябинския Трактор, където от тази година ще играят много опитни местни хокеисти, които се връщат за да възвърнат традициите на клуба. В този отбор е и най-голямата изгряваща надежда на руския хокей 18 годишният Евгени Кузнецов, който бе избран на драфта в НХЛ от Вашингтон, но за сега остава в Русия.

Останалите отбори едва ли ще имат сили да изненадат с нещо. Донякъде по-опасни са отборите на Нефтехимик (Нижнекамск), Сибир (Новосибирск), Динамо (Рига) и отборът на Торпедо (Нижни Новгород). Амур (Хабаровск) пък определено ще разчита на своите домакинства, защото часовата разлика и разстоянието между Хабаровск  останалите градове скапва играчите на гостите по още преди да е започнал мача. Това обаче важи за хабаровчани и в обратен ред. Проблеми в последните месеци имаха минското Динамо и Барис (Астана), така че сега за тях добре ще е да са в най-добрия случай близо до зоната за плейофите. Неясно е и състоянието на друг средняк Северстал (Череповец).

Отново около дъното на таблицата ще гравитират тимът в който ще се изявява и играчът с българско потекло Ангел Крстев -  Автомобилист (Екатиринбург), Витяз (Чехов), Металург (Новокузнецк). Новакът в Лигата – Югра (Ханти-Мансийск) ще трябва да провери амбициите си дали е готов да играе редом до големите отбори  в КХЛ. Не е лошо да се спомене и че Витяз е клубът с най-много наказателни минути и отстранени играчи  в първенството. Половината от състава са от т.нар. тип „tuff guy” (таф гай – в превод „здрави момчета”), които не броят головете и асистенциите си, а колко нокаута и счупени зъба на противници са докарали на противниците си. Едва ли тази година ситуацията ще е по-различна.

Дали своеобразното въведение в дебрите на КХЛ ще опише това, което ще се случи на практика ще покажат времето и мачовете. Теорията, списъците с играчи, звезди и исторически наследства не играят голяма роля в практиката на леда и около него, където със сигурност ни очакват горещи сблъсъци, зрелища, изненади, вдъхновени изпълнения, разочарования и удовлетворения от една от най-великите игри – Хокея на лед и Континенталната Хокейна Лига.

Програма за първия кръг:

08.09.2010г. – Ак Барс – ОХК Динамо (Москва) – двубой за Купата на откриването
09.09.2010г. – Амур – Сибир, Металург (Мг) – Автомобилист, Салават Юлаев – Трактор, СКА – Динамо (Р), ЦСКА – Спартак, Динамо (Минск) – Торпедо
10.09.2010г. – Амур – Сибир, Ак Барс – Витяз, Нефтехимик – ОХК Динамо