Да имаш много, но да нямаш нищо! Да имаш всичко, защото имаш нея – любовта на своите привърженици – това е Нефтохимик! Жив, по-жизнен от всякога в последните почти десет години. Този отбор почти бе убит, този отбор почти бе забравен от много хора, този тим бе изпратен почти в небитието! Аз обаче пиша думата „почти”! Своеобразната смърт на нашата Нафта обаче бе възпрепятствана. Не просто тя бе забавена, тя бе стопирана. За да поеме той нова глътка въздух. Дихание на нещо, което иска да диша все по-дълбоко и с все по-пълни дробове.
Електрошокът преди време се оказаха т. нар. ветерани, които с помощта на феновете (дробовете на Нефтохимик) не позволиха някогашното страшилище и еталон за красив футбол да си отиде. И сега, малко по-малко, Нефтохимик се възстановява, все още слаб и неуверен, но сигурен в своето съществуване отбор носи такава радост на многото си „дробове”, че хиляди зелени планини и гори не биха дали такава свежа и горда глътка въздух, каквато дават мачовете и мечтите за НАШИЯ ЗЕЛЕН НЕФТОХИМИК!
Много от сегашните футболисти за вдишали първите и най-важни футболни глътки въздух именно в клуба на Бургас. Сегашният клуб на града ни. Друг явно няма. Не като име, структура или медийно присъствие, а като усещане за такъв! Нефтохимик кара да страдаш, Нефтохимик кара да се радваш, Нефтохимик е кауза, той просто е това което ние обичаме. Вечна ще е любовта ни, където и какъвто и да е – което значи, че вечен ще е и той!!! Благодаря ви!!! Обичащи, обичани – ние сме Нефтохимик!
