ФутБолният живот в България

„Животът продължава”, казват футболистите след поредната загуба, ама по-добре да свършваше, че какво ли ни чака в другия мач?

„Превоз за случайни” (не е грешка в подреждането на думите!)– надпис на табелата на автобуса на националите по футбол.

В България много футболни президенти, които обвиняват съдиите, а не се сещат, че точно заради съдии са на свобода и перат пари.

Тежко им на играчите, ако стадионите се напълнят, парите им са преведени на време, терените са добри, възстановени са, а метео условията са добри, тогава ще трябва да покажат нещо, защото оправдания ще липсват.

Ако най-важният мач е следващият, то защо играят в настоящия?

Българските футболисти живеят и играят с мисълта, че и утре е ден и жовотът не свършва, вместо да се представят като за последно.

Навън футболистите успяват да издържат на графика сряда-събота, а тук се справят с графика сряда-ретро, четвъртък-латино, петък-комерс, събота-поп-фолк...

Ще се повтори ли САЩ ’94? – Да, като си пуснем старите кадри!

За да стигне националният тим до Бразилия ’2014 трябва да мине през... туроператорска агенция.

Националният отбор играе като за два – един слаб и един параолимпийски.

За какво си мисли един фен, когато види изрисуваното с икони тяло на Благо Георгиев? – „Господ да ни е на помощ”.

От какво се страхуват нашите клубни отбори? – от класиране за по-горна група.

България записа три поредни успеха, те бяха над неявилите се отбори на ...

За срещите на България има два възможни варианта за букмейкърите: успех за съперника и „отложен”

Поредната откровеност „Не съм играл черно тото”! – то и това дори не можете да играете.

По-високо от върха няма, по-надолу от дъното обаче явно има – бг-футболът.

Единственият начин да изпитаме наслада от футбола у нас е да гледаме на наш стадион мач между отборите на Адриана Скленарикова и Адриана Лима, което спокойно би могло да прерасне в турнир с името „Адриана фен къп”.

Каква е рецептата за възстановяването на футбола ни? – дълга е, а пък и такива лекарства липсват. Ще чакаме д-р Бербатов, който обеща да го оправи...

-           

Послеслов: Има и още подобни „клинични картини” и идеи за тяхното тълкуване и обогатяване, но да спрем дотук. Щеше да е смешно, ако не беше жалко, а е жалко, че не ни е смешно.

Локомотив Ярославль навсегда

Ние ще ви помним винаги...

Почивайте в мир!

Откриване: По български

30.VII.2011!!! България ще открие Първата, Единствената, Неповторимата (според строителите и архитектите) в световен мащаб спортна зала. Тя вече си има и име, тоест спонсор. Всичко това щеше да е добре, ако не беше това векът, а също така и страната... май-май?!?

Няколко дни преди грандиозната проява в чест на първото официално събитие в новото съоръжение бяха пуснати и пропуските за него. Но, за кого и колко бяха те и дали тези пропуски не бяха един огромен „пропуск” на организаторите? Защо или по-точно как само за час бяха раздадени тези безплатни пет-шест хиляди заветни талона? Защо те бяха само толкова, при положение, че залата е с капацитет за спортни прояви от над 12 хиляди седящи места?

Ясно е, че в този ден и час трябва да има много официални лица и гости, но чак пък да са повече от редовия и спокойно мога да кажа неподправен фен - е смешно! Не е ли по-добре официалните персони да почакат да настане мигът за отварянето и на други подобни проекти и чак тогава гордо да бият фанфари. Места, които наистина ще са в полза на малки, големи, бедни и богати, а не както вероятно ще бъде полезна само на някои и понякога. Та това е първото направено нещо, не петото или десетото, тях кога ще ги направите. Кога ще направите нещо и в т.нар. от вас провинция? Дано в събота все пак „Арена Армеец” е пълна, защото ако ли не – лошо! Защото истинският привърженик не е само на откривания, той е и на закривания, и на други слабо осветени и невзрачни места.

Жалко, че може би повечето посетители на анонсираната проява ще са с костюми, а не с фланелки и шалове. За някои това бе една от малкото възможности да видят любимците си без да се налага да се лишат от нещо необходимо за битието си. После вече ще се влиза само със солидно заплащане. Тогава вече предполагам, че няма да има само специално поканени, но пък кой знае? Все пак България е страната на неограничените възможности за поредна простотия. И в други сигурно се случват подобни неща, но защо те трябва да са ежедневие тук?

След мача, нашият мач

Да имаш много, но да нямаш нищо! Да имаш всичко, защото имаш нея – любовта на своите привърженици – това е Нефтохимик! Жив, по-жизнен от всякога в последните почти десет години. Този отбор почти бе убит, този отбор почти бе забравен от много хора, този тим бе изпратен почти в небитието! Аз обаче пиша думата „почти”! Своеобразната смърт на нашата Нафта обаче бе възпрепятствана. Не просто тя бе забавена, тя бе стопирана. За да поеме той нова глътка въздух. Дихание на нещо, което иска да диша все по-дълбоко и с все по-пълни дробове.

Електрошокът преди време се оказаха т. нар. ветерани, които с помощта на феновете (дробовете на Нефтохимик) не позволиха някогашното страшилище и еталон за красив футбол да си отиде. И сега, малко по-малко, Нефтохимик се възстановява, все още слаб и неуверен, но сигурен в своето съществуване отбор носи такава радост на многото си „дробове”, че хиляди зелени планини и гори не биха дали такава свежа и горда глътка въздух, каквато дават мачовете и мечтите за НАШИЯ ЗЕЛЕН НЕФТОХИМИК!

Много от сегашните футболисти за вдишали първите и най-важни футболни глътки въздух именно в клуба на Бургас. Сегашният клуб на града ни. Друг явно няма. Не като име, структура или медийно присъствие, а като усещане за такъв! Нефтохимик кара да страдаш, Нефтохимик кара да се радваш, Нефтохимик е кауза, той просто е това което ние обичаме. Вечна ще е любовта ни, където и какъвто и да е – което значи, че вечен ще е и той!!!  Благодаря ви!!! Обичащи, обичани – ние сме Нефтохимик!

В Порто не се ражда новият Моуриньо, а новият Анти Моуриньо

Много футболни капацитети из Европа в последно време започнаха да виждат в треньора на Порто - Андре Виаш-Боаш новия Жозе Моуриньо. Тазгодишните успехи на „драконите” по терените на Португалия (спечелиха титлата и чакат "жертвата" си във финала за Купата) и Европа накараха всички интересуващи се от футбол да обърнат по-сериозно внимание на тима от крайбрежието на река Дуоро. Безапелационните победи над Севиля, ЦСКА (М), Спартак (М) и Виляреал и 99% им осигуряване на участие във финала на Лига Европа са потвърждението на това как работи младият 33-ри годишен наставник с дългото име Луис Андре де Пина Кабрал де Виаш-Боаш. На такава възраст той е дал заявка за подобен пост в редица евро грандове, но кога ще отиде в някой от тях ще покаже бъдещето. Дали и той като своя станал легендарен (и не само) предшественик Моуриньо няма да изчака да сдаде поста след спечелване на двата европейски трофея?

Каквото и да стане обаче той показа друго. Едното и общото със Специалния – победите на всички фронтове за водения от него отбор. Другото и различното от него – начинът му на поведение и най-вече налагания игрови стил. Стил „торнадо”, „вихър” или някакъв от този сорт. Та само за последните си седем срещи във втория по сила клубен турнир ма Стария континент „синьо-белите” вкараха 20-сет гола! А самото им отбелязване налага да се направи отделна от другите класация за най-красив гол. Тимът е своеобразна машина за реализация. На вътрешната сцена със своите 67 попадения Порто няма конкуренция по този показател, а и все още тази резултатност не позволява да бъде регистрирано поражение. Какво да се прави - всеки прави това което може, а те могат само да бият наред. Колко ли би завършил един евентуален мач с Барса, примерно във финал за Суперкупата на Европа?

Ето тази игра отличава почерците на двамата треньори. Единият вече е на върха, другият се е устремил натам. Красотата в стъпките им обаче е различна. Инструментите, разбирай клубовете и играчите, с които работят носят засега еднакъв успех (все още несъпоставим), но едните носят наслада, а другите просто извличат полза.

Изгубени в „БЕРМУДСКИЯ КВАДРАТ”

 Във футбола има упражнение или по-точно игрови формат наречен „квадрат” (някъде е известен и с по-различно име като съндър), където няколко играча застанали в такова геометрично разположение чрез подавания на топката с едно или повече докосвания не позволяват на друг/други да прекъсне/прекъснат тази размяна на пасове. Понякога формата на упражнението се видоизменя, но като цяло и наименованието и целта му са такива.

 Снощи според скромното ми мнение в срещата реванш от 1/8-на финалите в Шампионската лига между Барселона и Арсенал нагледно видяхме как се изпълнява т.нар. „квадрат” от най-добрите възможни действащи лица. В ролята на разиграваните бяха всички носещи екипа на „артилеристите”. Така след Бермудският триъгълник вече може да се каже, че във футбола има еквивалент на тази географска зона – „Бермудският квадрат на Барселона”. В известния с легендите си за митични изчезвания в пространството между Флорида – Пуерто Рико – Бермудски о-ви  триъгълник се губят въздухоплавателни съдове, а в каталунския квадрат се губят отбори и играчи. Този напълно сработен автоматизъм за пореден път вкара мъченици в своя квадрат. На моменти двубоят изглеждаше като среща в махалата на абсолютно неравностойни отбори, където едните се радват на овладяването на топката, а другите си избират как, кога и кой по какъв начин да отбележи. При това забележете става въпрос за противостояние от най-висока класа. В тима на Арсен Венгер са събрани изпълнители, които имат страхотни умения също да те завъртят в квадрата, казано на футболен език, но на „Камп Ноу” те бяха тези, които така и не можеха да излязат от него. Нещо повече – Фабрегас и Ко дори не си вярваха, че могат да постигнат нещо. А и смееха ли щом пред тях е Барса?!?

  

Как го правят това момчетата от Барселона не знам. Едва ли аз мога да отговоря как може да им се противодейства. Не мога да кажа, че съм привърженик на блаугранас, но не мога да не им се възхитя, за пореден път. Интересно ми е друго. Как примерно от десет попълнения (без значение от школата или външни) осем се вписват идеално в тази машина? Какво усещане имат за селекция и подбор на кадри в Барселона тези скаути, селекционери, та чак и треньорът Гуардиола? Футбол ли играят тези маши... оппа... хора, да се възхищаваш ли, да съжаляваш противника им ли? И не се ли притесняват, че правят мачовете безинтересни? – Едва ли! Така като ги гледам май искат да се усъвършенстват още и още, и още.

ГРАНДОВЕ ОТ СВОЯ ПЛЪТ И КРЪВ

 По волята на жребия за 1/8 – финалите в тазгодишното издание на турнира Лига Европа един срещу друг ще се изправят Аякс (Амстердам) и Спартак (Москва). Два титулувани и уважавани на Стария континент отбора. При тях обаче се откроява една закономерност – те са изградени от свои кадри. От играчи получили футболното си образование,  а и социално, в Детско-юношеските школи на тези тимове.

В света има само няколко футболни клуба, които могат да си позволят всеки и всичко. Техните имена са ясни, успехите им също са така неизмерими както средствата с които разполагат. В случая обаче със Спартак и Аякс успехите се постигат по по-различен начин. Любителите на футбола знаят какви играчи ражда школата от Амстердам. Холандците са показали, че задържат ли дадено свое поколение за по-дълго се качват на европейския трон. При московчани също има подобна линия на развитие, но разбира се не в такива победни измерения. След няколко години на терзания и лутане в търсене на своите корени (периода 2002 – 2006) спартаковци бавно започнаха да се връщат към идеята на този 89-годишен клуб. А тази идея е да създава и развива футболисти закърмени с идеята „Спартак”.

В мачовете реванш от 1/16 – финалите на втория по сила клубен турнир съответно срещу Базел в Москва и Андерлехт в Амстердам в стартовите състави и на двата гранда преобладаваха състезатели израстнали в ДЮШ на своите отбори (Макеев, Ананидзе, Шешуков, Дзюба и близнаците Комбарови за руския тим и Стекеленбург, Ван дер Вил, Алдервейрелд, Вертонген, Ериксен, Сим Де Йонг, Дейли Блинд и Ебезилио за амстердамци). На скамейките също седяха предимно възпитаници на двата интерната. Трябва да се уточни, че някои от тези „чистокръвни” играчи на двата клуба са дошли в школите на по-късен етап от юношеството си или пък след напускането на школата са дебютирали в други представителни отбори преди да се завърнат. Това обаче не променя факта, а той е че две от европейските футболни величини са плацдарм за продукта, който произвеждат. Таза възможност за изява на най-високо европейско ниво дава още по-голям стимул на младите надежди в двете академии да се развиват професионално.

Треньори на Аякс и Спартак в момента са Франк Де Бур и Валерий Карпин, които като много млади са направили първите си стъпки в големия футбол именно в споменатите отбори и знаят какво е да прохождаш в тях. Парите в днешно време значат много, но не значат всичко (примери колкото щеш). Да налагаш своите идеи и кадри обаче значи много. Означава риск, време, търпение и воля. Но успехите дошли след усилията на тези деца и младежи отраснали пред очите ти са много по-следки и ценни. По този начин и загубите, и триумфите са едно общо съпреживяване от всички – ръководители, футболисти и фенове. Междувременно детските, младежките и дублиращите им състави са сред челниците в своите първенства, но главното от това е, че от тях излизат попънения за мъжките формации.

Реалностите на днешния живот и бизнес, а футболът несъмнено е и такъв, са, че без помощ отвън не става. Но тя може да е умерена и само спомагателна за постигането на дадената цел без да се препречва пътя на родните таланти. Тук в България Аякс и Спартак не само трябва да са пример, а дори е нужно да се копират. Така, както е било преди години и когато не такива като Дембеле ставаха звезди тук, а такива като онези „четвъртите в Света” се превръщаха в звезди навън.

*17 от общо 25 картотекирани играчи за сезон 2010/2011 в Аякс са от или преминали през школата на тима

*12 от 27 картотекирани футболисти са били част от школата на Спартак

ЛИГА ЕВРОПА: 1/8-на финал (първи мач)

10.03.2011г - Стадион „Амстердам Арина”, 20.05ч (бълг.време)

Аякс (Амстердам) – Спартак (Москва)

                            

(Не)чаканите отговори

-         За какво мечтае един перничанин когато пуска тото фиш?

-         За тройка... Голф Тройка!

-         Вярвате ли в късмета?

-         Когато ми върви – да!

-         Защо казват, че благородниците са със синя кръв?

-         Защото могат да си я позволят!

-         Кой е най-удобният транспорт?

-         Безплатният!

-         Има ли извънземни?

-         Космонавтите, при всяко напускане на Земята!

-         Защо Адам и Ева не са си изневерявали?

-         Нямало е с кого!

-         Какво значи да си се провалил в професията?

-         Да се хвалиш, че си бившо камикадзе!

-         Кои остаряват най-бавно?

-         Родените на 29-ти февруари!

-         Кои български деца имат добри перспективи?

-         Бъдещите емигранти!

-         От какво разбира истинският български мъж?

-         Вече от нищо. Тук няма истински нито жени, нито политици, а камо ли футболисти!

-         Защо никой не може да отговори на вечния въпрос за яйцето и кокошката?

-         Защото е вечен!

-         Харесаха ли ви разкритията?

-         Да, ако имам чувство за хумор/Не, ако нямам/Всъщност какво беше това/Лелее, авторът има доста свободно време за глупости