Нефтохимик - 20 години по-късно (ЧАСТ VI) Какво се случи в периода 1994 – 2014-та година

Един скромен заводски отбор по футбол се превърна в любим за много български фенове на футбола в края на 20-ти век. Кое беше по-запомнящото се в този период от време за Нефтохимик, кои са паметните мачове, как съдбата се разпореждаше с тима през двете декади от 1994-та до 2014-та, кои бяха легендите и как приказката за грозното пате, превърнало се в лебед, намери продължение... Моите спомени за футболните перипети, красиви и не толкова приятни емоции с бургаския клуб, истории свързани с клуба и любопитни случки: Сезонът, в който обичаният от много Нефтохимик обърна мнението за себе си Граденото с години от десетки играчи, треньори, лекари, масажисти и ръководители, стотици фенове, бе пропиляно за няколко месеца. Доверие и уважение се печелят бавно, но се губят изключително бързо. Това описва какво стана с този тим през последната година. Почти до последно не се знаеше дали тимът ще стартира в елита. В крайна сметка, след много колебания за това дали да стартира в „А” група или лицензът да се продаде на изпадналия в криза ЦСКА, с финансова помощ за клуба се намесва търговищка фирма (?!?) и тя обезпечава започването на кампанията. Идването им като спонсор обаче налага промени в кадровия потенциал, довличайки играчи със съмнителни качества и репутации. За старши треньор бе наложен Валерий Дамянов, който също не се слави с честна работа. Пътят на Нефтохимик в „А” група започва от мястото, където беше завършен – в Ловеч. На 21 юли, 2014-та година зелената легенда се завърна в групата на майсторите. Отборът губи с 1:4 от Литекс, незавизимо, че повежда. В сектора за гостуващия фенове обаче има над сто човека, които изживяват емоцията от позабравеното чувство да си в елита.

Невероятна атмосфера с шествие преди мача и хореография по неговото време бележат бургаското дерби срещу Черноморец. Почти 2000 човека бе агитката на „зелено-белите”, които от позицията на аутсайдер в срещата стигат до супердраматичен успех с 3:2 на историческия си дом, изоставайки на два пъти в резултата, но с фамозно изпълнение на Петър Димитров огорчават много от хората, виновни за краха на клуба с име Нефтохимик. След няколко месеца и треньорски смени на Дамянов с Антон Спасов (който помагаше на опитния наставник) и на последния с Атанас Атанасов-Орела Нефтохимик пак тряска най-недолюбвания си опонент в последните години – 1:0, и то пак с победен шут на Пепи Димитров. Този път това се случва в Сливен ,където Нефтохимик играе домакинските си мачове, тъй като не можеше да си плаща наема за „Лазур”. Тези две събития бяха единствените наистина хубави моменти в групата за „зелено-белите”. Донякъде те препокриваха всичките несгоди и главоболия, но само донякъде. Нефтохимик става синоним на бедност, хаос, нелегални залагания и черно тото... С това тотално безпаричие и празни джобове някак странно на този фон изглежда прякора „шейховете”. Мнението на всички в България за този клуб тотално се обръща по време на изтеклия сезон и едва ли някога ще бъде с онези романтични краски, с които всички се сещаха за него, дори и феновете на битите редовно софийски тимове. Дойдоха моменти на пълно отчаяние и тотално обезверение от страна дори на най-верните фенове на отбора. Доста от срещите се играеха пред обидно малко зрители, което още повече спомагаше за манипулирането на резултатите и посредствеността в играта.

След Орела, начело на Нефтохимик беше Златко Янков, но и той просто става част от упадъка. Отпадането от групата беше предизвестено още с влизането и решението отборът да участва сред най-силните в България, защото Нефтохимик живееше не заради, а въпреки. Логично тимът зае едно от последните места (12-то от общо 14 отбора), а едва ли утеха може да е, че зад Нефтохимик останаха Любимец и Пирин (ГД) и ако не беше новият регламент с цели четири отпадащи, щеше да има шансове за оцеляване на бургазлии. Мечтата на най-подкрепяния бургаски футболен клуб да участва в елита се сбъдна, но дали изобщо трябваше да започва в „А” група? Може би сега нямаше клубът да е в това положение, но пък и чрез това си участие всички разбраха, че без стабилна основа и собствена база няма никакво бъдеще, може да има само настояще, и то такова, което и на врага си да не пожелаеш. Малко по малко Валентин Каравълчев и Николай Филипов абдикират от управлението на клуба. С него се нагърбват Николай Тодоров и Костадин Джамбазов, които всячески търсеха помощ и крепяха отбора до изтичането на сезона. Заради безпаричието и организационните трудности те дори се съгласяват на редица дискусионни решения, част от които със сигурност никога не биха предприели, ако не бяха опрени в стената. Със сигурност Нефтохимик стана и най-българският тим в последно време, един вид рекордьор по различни по локация домакинства. Турнето в последните пет години включва, освен близките до Бургас Поморие, Царево, Камено, Несебър, така и далечните Търговище, Пловдив, Сливен, Нова Загора... Къде ли не беше „домакин” славният някога Нефтохимик, с какви ли резултати не губеха носещите зеления екип. Преди години, загубата от Левски през 2005-та година с 0:6 беше най-тежката и за нея никой не искаше да си спомня, а много и мислеха, че тя няма да бъде повторена, но уви. През последната година Нафтата се скъса да подобрява негативни рекорди. На 17 май, на стадион „Берое”, Нафтата се раздели в елита, казвайки „Довиждане”, а не „Сбогом”, вероятно...

С дългове от близо 400 хил. лв. клубът фалира и бе регистрирано ново сдружение с името ФК Нефтохимик Бургас 1962, което наследи историята и успехите на марката. Новото дружество ще се управлява от привържениците на клуба и ще започне да играе от възможно най-ниското ниво на футболната стълбичка в страната – „Б” окръжна група. В последно време легендите и бившите играчи на отбора, който ги направи това което са, се отнасят с абсолютен непукизъм към случващото се с него. Може би нямат време и възможности да съдействат с нещо, но по-скоро се опираме в желанието и отговорността им да го направят. Школата на Нефтохимик бе запазена и премина към новото сдружение. Изглежда, че дъното е достигнато и би трябвало да има път само нагоре, мака че, може и настрани – по дъното. Всичко зависи от това как ще се справят любителите на клуба с името Нефтохимик. Те могат да разчитат само на себе си. В Бургас вече почти никой не се интересува от случващото се със спорта. А може би един ден ще се появи някой с огромни възможности, който ще поиска да напише нова славна страница в историята на клуба? Ще разказваме за това след години, стига да сме още тук. Диян Лефтеров Човекът-легенда за клуба. За него задължително трябваше отделна глава в историята. За Нефтохимик Лефтера, както е познат бургазлията, е нещо като Тоти за Рома или Джерард за Ливърпул. Единственият от всички, които бяха в клуба от възстановяването на името Нефтохимик през 2009. А ако трябва да сме точни, 26-годишният юноша на клуба е в мъжкия отбор още от 2007-ма. Да, желанието и амбицията му надхвърлят чисто игровите качества, но малко футболисти, дори тези от великия отбор през 90-те, ще имат това уважение и преклонение от страна на почитателите на Нефтохимик. Ако един ден „шейховете” си върнат стадиона или построят свой нов такъв, то със сигурност едно от предполагаемите му имена ще бъде това – Диян Лефтеров. Най-малкото поне, фенската трибуна ще носи неговото име.

Нефтохимик - 20 години по-късно (ЧАСТ V) Какво се случи в периода 1994 – 2014-та година

Един скромен заводски отбор по футбол се превърна в любим за много български фенове на футбола в края на 20-ти век. Кое беше по-запомнящото се в този период от време за Нефтохимик, кои са паметните мачове, как съдбата се разпореждаше с тима през двете декади от 1994-та до 2014-та, кои бяха легендите и как приказката за грозното пате, превърнало се в лебед, намери продължение... Моите спомени за футболните перипети, красиви и не толкова приятни емоции с бургаския клуб, истории свързани с клуба и любопитни случки:

Отново сред професионалистите Влизането в горния ешелон налага промени в тима на Нафтата. Те са на почти всички нива – в техническото, спортното, както и в кадровото. За старши треньор отново е поставен Димитър Стойчев. Асистенти са му Ангел Стойков и Веселин Шулев, който се грижи за вратарите. Митрев продължава да бъде изпълнителен директор, а за технически е назначен Костадин Джамбазов. В отбора заработват и лекар – Димитър Желязков, и масажист, който съчетава дейността и с тази на домакин – Костадин Колев. Проблемите със стадиона за домакинствата обаче остава висящ, като до последно има варианти за „Лазур”, но те пропадат и спешен ремонт на съоръжението в „Долно езерово” все пак позволява на бургазлии да играят на „Червено знаме”. За жалост на всички почитатели на Нефтохимик и романтичния футбол, легендите и звезди на състава Милен Георгиев и Митко Трендафилов слагат край на кариерите си и лишават отбора от много повече класа и опит. Селекцията обаче включва редица други имена, които малко или много имат рутина в професионалния футбол зад гърба си и трябва да помогнат на Нефтохимик в амбициите му да е сред лидерите в Източната „Б” група. Една много успешна и същевременно спорна за ултрасите на тима фигура се завръща в родния клуб . Става дума за нападателя Стойко Сакалиев, който заедно с Милен Христов, Момчил Желев, Юри Иванов, Марин Ценов и Цветан Канелов имат задачата да се изгради силен състав покрай тях. Прецедент за футбола в България бива решението на шефовете на клуба да предоставят на своите фенове да подберат два варианта за модели на екипи, които играчите да носят през сезона. Това кара привържениците да почувстват своята важна роля в развитието на клуба. Красив момент е и демонстративният мач между настоящия отбор и този на легендите на тима, който се играе в квартал „Ветрен”. Зрелищен успех в шоу-мача със 7:3 печелят действащите нефтохимици. Стартът на кампанията е обещаващ – след дебютно 0:0 в Несебър срещу местния едноименен тим, следват победи над Етър (1:0 д), Добруджа (1:0 г) и Спартак Варна (3:2 д), а Нефтохимик е сред лидерите в групата. Следва обаче една слаба серия от шест срещи, в които отборът на Митко Стойчев взима само пет пункта и след поражение от Несебър на свой терен с 2:3, опитният специалист е освободен от поста. На негово място, както се оказва после, до края на сезона застава помощникът му Ангел Стойков. Заради липсата на нужния лиценз за ръководене на отбор в това ниво обаче, формално по време на двубоите като старши треньор в протоколите е вписван Димитър Стойчев. За помощник на бившия играч на Черноморец, ЦСКА и Славия идва Тодор Киселичков, а с вратарите вече работи Тихомир Тодоров. Младият треньорски екип на Нафтата успява да стабилизира представянето, но като негативен момент от края на есенния полусезон остава решението му да заложи на неопитни и нямащи нужната игрова кондиция футболисти, които да играят срещу Етър в гостуване в 1/16-финал за Купата на България. Двубоят на „Ивайло” е първият телевизионен за бургазлии от повече от две години и вместо да покажат себи си с добро лице пред обществеността, те изиграват най-слабите си 90 минути от години и резонно отпадат след 0:2. Първият полусезон завършва с изстрадан успех с 1:0 вкъщи срещу Сливен на Димчо Ненов, след гол на Милен Христов в края на мъчния двубой. С трите си добавени точки Нефтохимик приключва полусезона на 4-то място, с 22 пункта, на четири от изненадващия водач Любимец.

През зимната пауза в отбора са привлечени голяма част от състезателите на Черноморец (Поморие), който почти е фалирал към онзи момент. Повечето от тях са бургазлии, израснали в местните школи и придобили достатъчно опит в професионалния футбол. Пролетният полусезон започва с реми, 1:1 на чужд терен, срещу един от преките конкуренти за промоция в елита – Ботев Пловдив. Следва уверена победа над лидера Любимец с 3:1 в „Долно езерово”, а седмица по-късно и още една – с 1:0 над поморийските „акули” на Неделчо Матушев. По-нататък Нафтата пада с 0:2 в Брестник от Ботев, а равенствата с Черноморец в Поморие (2:2) и у дома със Сливен (0:0) отдалечават бургазлии от мечтата. Колебливите изяви на Ботев, Етър и Любимец обаче оставят шанс на „зелено-белите” и след измъчен обрат от 0:1 до 3:1 срещу Спартак (Варна) се стига до мача на истината в Търново. На 12 май бургазлии се нуждаят от три точки на „Ивайло”, за да вземат съдбата си в борбата за „А” група в свои ръце. Домакините от Етър откриват резултата в 20-ата минута чрез Тодор Колев от дузпа за нарушение на Диян Молдованов, но след още толкова време игра Васил Калоянов с удар по земята от фаул изравнява. В сектора за гостуващи фенове са близо 200 човека, които правят и поредната си красива хореография преди двубоя. Малко след точното попадение на Калоянов обаче Христо Господинов извежда пак „болярите” напред. След почивката Нефтохимик не успява да наложи превес и никак не може да обърне развоя, а в 65-ата минута Господинов добива отбилата се от гредатата топка за 3:1 и на практика предрешава победителя. До края гостите на няколко пъти опитват поне да намалят, но и това не се случва и реално губят практически шансове да влязат в групата на най-силните отбори. След двубоя, собственикът на Нефтохимик Николай Филипов уклончиво заявява, че може и да не продължи да спонсорира бургаския клуб. На въпроса дали ще остане начело на клуба, той отвръща с думи и лека многозначителна усмивка на лицето „Аз не знам утре дали ще съм с моята жена, вие за отбора ме питате!”. „Шейховете” завършват трети и се разделят с наставника Ангел Стойков, а с него си тръгва и Джамбазов. За играч на сезона от феновете е определен капитанът Момчил Желев. Катаклизмите обаче тепърва предстоят. Състоянието на стадион „Червено знаме” се влошава и е много вероятно съоръжението да не получи лиценз за професионалния футбол. Освен това, Филипов и Каравълчев изглеждат незаинтересовани от съдбата на клуба, най-вече защото никой не им помага в издръжката на клуба. Тук идва намесата на основната група фенове на тима, които правят решителен и малко отчаян опит да изложат пред премиера на България ситуацията в най-успешния бургаски футболен клуб. Това става при една кратка визита на Бойко Борисов в морския град, където той и кметът на Бургас Димитър Николов изслушват проблемите на феновете относно Нефтохимик и властният политик урежда среща на привържениците с ръководни органи на Лукойл – Вагит Алекперов и Сергей Андронов. Шефовете на най-крупния данъкоплатец в страната не само приемат феновете в централата на завода, но и заемат тяхната позиция и (не без помощта на Борисов) им дават обещание за субсидия от 300 хил. лв., с които втородизивизонният тим да обезпечи едно стабилно участие в единната вече „Б” група. Това спасява клуба и школата, поне временно. В състава остават повечето от момчетата от предния сезон, а за треньор е привлечен Димчо Ненов, който ще работи с досегашните помощници Киселичков и Тодоров. Бойко Борисов и градоначалникът Николов спазват дадената от тях дума, че ще съдействат и за връщането на Нефтохимик на „Лазур” и така на улицата на „шейховете” грейва силно слънце. Докога, ще покаже бъдещето…

Противоречиви чувста, но отново в елита

След като става ясно, че Нефтохимик ще продължи участието си във вече обединената „Б” група, ръководството наема за треньор бургаският бивш футболист Димчо Ненов. Той има най-вече опит с работата с детски и юношески формации, но последните няколко години преди да поеме „шейховете” понатрупва стаж и като наставник на мъжкия отбор на Сливен. В щаба му остават досегашните помощници в клуба – Тодор Киселичков и Тихомир Тодоров. Благомир Митрев продължава да е изпълнителен директор, а спортен такъв е Митко Трендафилов. Много от футболистите от миналия сезон остават в тима и за предстоящия. Главната новина обаче е споразумението между Нефтохимик, Черноморец и Община Бургас за използването на стадион „Лазур” от страна на „зелено-белите”. Точно това била една от причините, по думите на ръководителите на Нафтата, поради които отборът не успял да постигне класиране за елита в изминалия сезон. Сега конкретни цели пред футболистите гласно не са поставяни. За технически директор в отбора е назначен футболист номер едно на България за 1984 година Пламен Николов. Той по-скоро бива сложен като наместник на спонсора Лукойл в тима, понеже ексзащитникът на Левски е приближен до Валентин Златев, който е мениджър на рафинерията у нас. Кампанията започва добре за Нефтохимик и след първите кръгове те са сред водещите отбори, а апетитът на тима се увеличава с всяко изминало „ядене”. Още по-гладни за промоция са привържениците. Те обаче за малко да усуетят нещата с домакинствата на любимия стадион, след като по време на първото домакинство за сезона, срещу Чавдар Етрополе (3:1), няколко от тях провокират инцидент с помещение в съоръжението, където са съхранявани знамена на градския съперник от Черноморец. И без това сложните и „чупливи”, меко казано, отношения по казуса със стадиона са пред пореден разрив, но намесата на градоначалника Димитър Николов оставят нещата така и отборът на Димчо Ненов продължава да играе на „Лазур”. В средата на есенната част от сезона клубът чества и половин вековен юбилей. Отбелязването става на 1-ви ноември на спортен комплекс в Бургас в присъствието на голяма част от най-силното поколение играчи на тима, настоящите играчи, треньори и ръководители, емблематичният президент от славния период Христо Портачанов и др. Провеждат се демонстративни мачове между фенове и общественици, както и между настоящия отбор и състав от легенди на клуба.

Епилогът на есенния полусезон е в Плевен, където Нефтохимик гостува на един от основните по това време конкуренти за лидерството. Успех би изкачил бургазлии на върха за няколко месеца. Гостите повеждат през първото полувреме чрез Живко Петков, но още преди края на частта опитният Десислав Русев изравнява. В последните минути на мача обаче Велин Дамянов засича със странична ножица свалената с глава от Емануил Манев топка и носи трите точки за Нефтохимик. Освен това, Любо Божинов и компания отстраняват за Купата елитния Ботев Враца (1:1 край Околчица и 1:0 в Бургас) и поглеждат с оптимизъм към мачовете с отборите от „А” група. На следващото стъпало в турнира за националния трофей обаче бургазлии се препъват, отпадайки от друг елитен състав – този на Пирин (ГД), след загуба в пиринско с 0:1 след наказателен удар и 1:1 в реванша на стадиона в Нова Загора. Там на втородизивизонния тим му се налага да приеме гостите си заради нахлуването на част от агитката на Нефтохимик на пистата на стадиона в Плевен и разправиите с охраната на мача. Очакването на пролетта в лицето на лидер е сладко за Нефтохимик и феновете му. В дните около коледно-новогодишните празници се провежда банкет, в който заедно се веселят както фенове, така и играчи и ръководители. В интернет-форумите на „зелените” ултраси вървят дискусии за желаните трансфери, събират се средства за нови и оригинални хореографии, правят се планове за предвкусваното завръщане в „А” група. В контролите Нефтохимик се изявява стабилно, като дори стига до престижно реми 3:3 с руския елитен Амкар Перм. Но, както знаем, много хубаво не е на хубаво. Дни преди подновяването на сезона от този свят си отива легендарният защитник на Нефтохимик Велиян Парушев. Тази трагедия се очаква да окаже негативно влияние в отбора и настроението по трибуните за срещата с Видима-Раковски, което се потвърждава от безличната продукция и измъчения успех с 1:0. Севлиевци обаче пропускат дузпа в самия край на двубоя. Агитката на Нафтата издига огромен плакат с лика на идола си и надпис „Великан”, а слабата игра се оправдава с няколко неща. Тя обаче е такава и в гостуването в Етрополе след седмица, където е вторият пролетен кръг. Без да създадат нито едно голово положение, „шейховете” падат с 0:1. Състезателите обаче не само не изнасят приличен мач, ами показват и някаква вялост и демотивираност – в пълен контраст на игрите от есента и съчетанието на амбициите и реалните възможности за „А” група. Ден след поражението Благо Митрев обявява, че пари за довършване на сезона липсват и бъдещето на клуба е на карта?!? Всичко гръмва сякаш ей така от нищото. Шефовете на отбора Филипов и Каравълчев не се показават от никъде и обществеността е в недоумение. Феновете правят акция за набирането на средства за клуба с помощта на дарителски кутии по време на срещата с Банско в Бургас, а на стадиона за двубоя са поканени местни бизнесмени и общинари, с които да се намери начин за изход от извънредната криза. Равенството 1:1 срещу „козлите” съвсем слага прът в колетата на устремения към първия ешелон тим, а за капак оставки подават старшии треньорът Ненов и изпълнителният директор Митрев. Те обаче биват отхвърлени от босовете на Нефтохимик, които явно позакрепят положението и след мощна победа с 5:2 над Пирин Разлог на чужд терен Нафтата се посъвзема. Както се оказва, не задълго. Не помага кой знае колко и контролата с ЦСКА в Бургас, която е с платен вход и цели събирането на средства за тима. В средата на април на „Лазур” пристига среднякът Спартак Варна и без да надиграва бургазлии бие с 2:0. Прокрадват се информации за раздор в съблекалнята и негласен бунт от страна на тарторите сред играчите, които не искали повече Ненов за наставник. Оплакванията им били за непрофесионално и грубо отношение на специалиста към тях в определени моменти от работата им, каквото и да значи това. Това остава непотвърдено, но 45-годишният треньор се разделя с поста си. С него си тръгва и щабът му. Заместник на Ненов става Антон Спасов, който със Станимир Димитров правят абсолютен дебют в мъжкия футбол като наставници. За вратарите се грижи вече Георги Бъчваров. Лакътушенето продължава обаче и с новия старши треньор. Той дебютира в професионалния футбол с поражение с 1:2 от Любимец като гост, назависимо, че бургазлии повеждат. Любимчани обаче успяват да обърнат резултата , като победният им гол идва след наказателен удар, който е бурно оспорен от целия отбор на Нефтохимик. На връщане от мача автобусът с футболистите бива срещнат от пътуващата към Бургас агитка на тима и започват разговори за изясняване на ситуацията и нагласите за края на сезона у играчите. Феновете искат да знаят имат ли желание в клуба да атакуват елита. Няколко от опитните футболисти заявяват, че усповията, при които играят и тренират не са нормални и в скоро време мислят да напуснат. Не става ясно обаче пари ли са главна пречка за нормална работа или друго. Нещо куриозно и нелепо се случва в едно от последните гостувания за сезон 2012/13. В Симитли, срещу Септември, Нефтохимик повежда в резултата с гол на Станимир Митев, но домакините изрaвняват. Изобщо не се вижда как би паднал гол за бургазлии, които отново не играят нищо, а не изглежда и да опитват. В заключителните минути обаче изведнъж силите на Септември свършват и играчите му дори не се затичват. Следват редица опасни удари на момчетата на Антон Спасов, които не срещат каквато и да било съпротива, освен от страна на вратаря на домакините Ивайло Василев, който е преотстъпен от Левски. Стига се до наказателен удар в полза на гостите, но Любо Божинов бие слабо и голкипърът спасява. От пистата зад вратата гневно се чува как Митко Трендафилов пита „Айде бе, аз ли да вляза да я вкарам във вратата?”. Наистина, дори самите състезатели на Нефтохимик са в потрес как никой не им пречи да атакуват и това явно ги обърква. Все пак, в даденото от съдията продължение от упор Божинов вкарва за 2:1 в полза на кандидата за елита и сякаш всички (или почти всички) са доволни. Около срещата и нейния край изникват слухове, че домакините са чакали финансови стимули от страна на конкурента на Нафтата за промоция – Любимец, които обаче на са дошли и затова в края се стигнало до този фарс. За странната ситуация говорят и емоциите у победилите в мача, които изглеждат не радостни и щастливи, а засрамени и объркани. В следващата си среща, на своя земя, Нефтохимик измъква изключително трудна победа над Светкавица с 1:0 след гол на Васил Калоянов и заветната цел се доближава. Тя е изпълнена на 8-ми май, когато на стадион „Панайот Волов” в Шумен Нефтохимик надделява над едноименния отбор с 3:1. Попаденията са дело на Васко Калоянов от дузпа, голмайсторът на „Б” групата Живко Петков и Галин Димов, а за домакините почетен гол вкарва Байота. Последните двубои от сезона - срещу Калиакра и Спартак Плевен в Бургас, са формалност. Срещу каварненци футболистите на Антон Спасов изиграват двубоя с боядисани в зелено коси, което напомня за големите мачове срещу Левски и ЦСКА от преди години, а домакините се налагат с 2:1. В заключителния тур бургазлии завършват 2:2 с тима от Плевен, но след края на мача на „Лазур” на терена излизат десетки фенове, които заедно с вдигналите купата за първо място футболисти празнуват завръщането сред най-добрите. Дали обаче то ще се осъществи, е неясно, защото финансовите тегоби над клуба си оставаха, а светлина в бургаския тунел няма. За най-добър през сезона от феновете е посочен нападателят Живко Петков, а подгласници са му халфовете Милен Гамаков и Емануил Манев. Ето обаче кои заслужиха признание за изстраданото класиране в „А” група: Божидар Стойчев, Евгени Караманов, Цветан Димитров, Георги Стоянов, Диян Лефтеров, Диян Молдованов, Мирослав Енчев, Георги Хашев, Галин Димов, Иван Иванов, Велин Дамянов, Румен Николов, Стамен Ангелов, Петър Патев, Милен Гамаков, Хюсеин Филипов, Станимир Андонов, Любомир Божинов, Юри Иванов, Ростослав Янков, Момчил Желев, Михаил Георгиев, Димитър Благов, Станимир Митев, Христо Лемперов, Емануил Манев, Петър Колев, Васил Калоянов, Живко Петков. С футболистите задължително трябва пак да споменем Димчо Ненов, той завеща на колегите си на поста треньор в Нефтохимик една добра база от точки, която реално даде шанс за промоция. Митрев след края напуска клуба, като така и не стана ясно той ли е виновен за избухването на финансовата криза и как точно са били разпределни средствата отпуснати от Лукойл и Общината. Пламен Николов също се разделя с отбора след сезона.

следва продължение...

Нефтохимик - 20 години по-късно (ЧАСТ IV) Какво се случи в периода 1994 – 2014-та година

Един скромен заводски отбор по футбол се превърна в любим за много български фенове на футбола в края на 20-ти век. Кое беше по-запомнящото се в този период от време за Нефтохимик, кои са паметните мачове, как съдбата се разпореждаше с тима през двете декади от 1994-та до 2014-та, кои бяха легендите и как приказката за грозното пате, превърнало се в лебед, намери продължение... Моите спомени за футболните перипети, красиви и не толкова приятни емоции с бургаския клуб, истории свързани с клуба и любопитни случки: Новото начало – прераждането на Нефтохимик В началото на месец юли 2009-та става ясно, че марката Нефтохимик ще продължи съществуването си и то със старото си и познато от десетилетия име! Благодарение на волята на дузина бивши футболисти на клуба, както и на бизнесмена Георги Танев (загинал трагично впоследствие), спечелилият промоция в Югоизточната „В” група отбор на Атлетик Бургас отстъпва мястото си на новорегистрирания Нефтохимик, а почти всички футболисти на Атлетик стават част от състава на „зелено-белите”, защото няма нищо по-нормално от това Тодор Киселичков, Станимир Димитров, Мирослав Косев, Благомир Митрев, Ганчо Евтимов, Митко Трендафилов, Антон Спасов, Милен Георгиев и др. да носят екипа на „шейховете”. Наставник на тима е Димитър Стойчев, а за вратарите се грижи Дражо Стоянов. Жест на добра воля се оказва все пак прехвърлянето на нематериалните активи (история, статистика и т.н.) от страна на Събев към Нефтохимик. Така клубът се явява и пряк наследник на стария едноименен тим и Нафтекс. Първият мач на преродения отбор е на 16 август срещу Хасково на стадиона в кв. „Долно езерово”. Трибуните са препълнени, а в душите и сърцата на феновете отново има надежда и мечта за нещо голямо и истинско. Много от зрителите са любители на клуба, които в периода „Нафтекс” не са ходили да подкрепят на живо отбора. Бургазлии разгромяват гостите с 6:0 (Трендафилов – 2, Косев, Красимир Илиев, Киселичков, М. Георгиев). Междувременно, безпрецедентно решение взимат Събев и хората от обкръжението му, а то е да слеят двете детско-юношески школи – на Нафтекс и Черноморец. Действие, което граничи с абсолютната наглост и глупост. Първата от тях регулярно носи купи и медали от различни първенства и турнири, произвежда играчи за мъжкия футбол, а втората също с доста на брой деца с потенциал и обещаващо бъдеще. Заради този неблагоразумен акт на улицата, без любимото си занимание, остават десетки деца и юноши, които или се насочват към други школи от областта и страната, или просто спират да се занимават с футбол! Всичко това за пореден път става с безучастното и кибишко поведение от страна на обществеността, управата на града и поредното медийно мишкуване. Директор на „зелено-бялата” академия тогава е Пламен Михов, който не прави абсолютно нищо, за да защити своите възпитаници и треньори. А нали идеалите в спорта са да се защитава емблемата и историята на клуба или вече не е така? А и точно в наличието на градски и местни дербита се крие тръпката у децата да се борят на терена. Днес този човек (Пламен Михов – бел. авт.) е директор на всички детски и юношески национални отбори на България. Нищо чудно, ако, примерно, Македония поиска българските гарнитури да се състезават под техен флаг, Михов пак да приеме присърце идеята и дори пръв да даде тон за песен за македонския химн. Показателна за него е и една случка през пролетта на същата година. Тогава, в мач за републиканско първенство във Варна, срещу Черно море, едно от знамената на тима на Нафтекс е присвоено от варненски фен, а момче от гостуващия бургаски тим прави опит да настигне открадналия знамето привърженик и да го върне. Това действие не само не получава подкрепа от Михов, който също е на стадиона, но и го провокира ден по-късно да обяви, че това момче повече не бива да е част от ръководената от него школа, защото такива действия уронвали престижа на клуба?!? Но с годините почти всички футболни хора от Бургас показаха, че не се гонят крадците на школи, история или клубни знамена, а се гонят личните интереси! Изпълнителният директор на Нефтохимик Митрев и президента Георги Танев обаче създават от нулата детско-юношеска школа на клуба, като в нея идват и част от останалите без отбор момчета от Нафтекс.

Сезонът на мъжкия отбор протича без кой знае какви успехи, като в края на годината „шейховете” завършват на трето място в дивизията, но с доста точки изоставане от спечелилия промоция тим на Равда. Запомнящи са гостуванията на шампиона Равда, който предложи голово шоу на стадиона в Несебър – 5:3 за равденци, а след няколко месеца Нафтата взима реванш с 4:1 в „Долно езерово”. Също така и успехът с 2:1 над Марица в Пловдив. Срещата в „Кършияка” е много оспорвана и напрегната, не само на терена, а и извън него. В един момент се стига до конфликт между агитките на домакините и гостите, а в караниците и мелето се включват и футболистите на двата съперника. Мачът и перипетите покрай него сплотяват още повече фенове и играчи на Нефтохимик, които показват, че всички трябва да се съобразяват с тях. На треньорския пост след Стойчев застават Благо Митрев за кратко, а след това и Ганчо Евтимов, който води отбора до лятото на 2011-та. През 2010-та Нефтохимик стартира сезона като един от двата големи фаворити за класиране в професионалния футбол. Другият е пловдивският Ботев, който има почти същата съдба като бургазлии. Едно от най-великите домакинства на Нафтата в историята откъм фенска подкрепа идва на 28 ноември, когато „зелено-белите” се завръщат за един двубой на своя исторически дом – стадиона в квартал „Лазур”. Домакинството срещу отбор с огромна фенска маса като Ботев Пловдив дава шанс на бургазлии отново да почувстват магията на родните стени. Почти десет хиляди човека се стичат на трибуните, като около две хиляди от тях са в „жълто-черно”. Преди срещата има и организирано шествие от страна на бургаските ултраси, което подгрява двубоя в този иначе дъждовен неделен следобед. Резултатът от мача е 2:1 за Ботев, но това, вероятно, е последното нещо, което е останало в спомените на зрителите. Хореографията на двете публики, скандиранията в подкрепа на футболистите, взаимните поздрави и съвместното изпълнение на българския химн от страна на агитките влизат в културно-историческите архиви на българския футбол. По-заможният обаче и класен тим през цялата кампания е „жълто-черният” и така те се връщат сред професионалистите. Нафтата остава зад тях, но пък в супер драматичен финален мач в турнира за Купата на Аматьрската лига тимът надделява след изпълнение на наказателни удари над Спартак Варна 5:4 (2:2 в редовното време). Главен герой за бургазлии на стадион „Хаджи Димитър” на 19 май в Сливен става голкипърът Емил Данчев, който за пореден път доказва уменията си при 11-метрови наказателни изстрели. Това е и първи трофей за възродения отбор. В първите дни на календарната година Нефтохимик се сдобива с нови собственици, като на мястото на Георги Танев и фирма „Евробилдинг” идват бизнесмените Валентин Каравълчев и Николай Филипов, които ще управляват отбора в следващите няколко години.

В последния двубой за сезон 2010/11, на 5 юни, в Пловдив между „канарчетата” и Нефтохимик, Ботев прави бенефис на легендата си Костадин Видолов и едновременно празнува класирането си за „Б” група. Както обещават по-рано привържениците на Нафтата, те също идват в голямо количество на стадиона на съперника, за да си направят подобно шоу на това което беше в Бургас в края на ноември. Хореографията и факлеадата на „Христо Ботев” надминават тези от мача край морето, а победител, но този път с 3:2, пак е Ботев. Заради неразбории и липса на лицензи за няколко клуба от Източната „Б” група обаче БФС кани вицешампиона на Югоизточната „В” група да вземе участие в бараж за класиране в горното ниво и това тотaлно променя равносметката за сезона на Нефтохимик. Разпуснатите от дни в почивка футболисти са събрани скоропостижно, за да опитат да направят една доста важна крачка в развитието на преродения през 2009 отбор. Противник на бургазлии в срещата, насрочена за 26 юни на стадион „Хаджи Димитър”, е останалият едва на 4-то място в Североизточната „В” група тим на Септември (Тервел). Заемащите предните две позиции в дивизията – Тополи (Тополи) и Макак 2008 (Шумен) отказват да играят бараж и така тервелчани излизат срещу Нафтата. Мачът в Сливен е първият за Нефтохимик (Нафтекс) бараж, който се играе без предварителни сценарии и схеми. Пред над триста свои привърженици „зелено-белите” диктуват събитията на терена, но пропуски и липса на достатъчна концентрация ги лишават от възможността да поведат в резултата. Наближава краят на срещата, а напрежението от евентуална грешка и провал в битката започват да оказват влияние на футболистите на Ганчо Евтимов. Все пак, три минути преди изтичането на редовното време, Милен Христов е спънат в пеналта на Септември и бургазлии получават правото да изпълнят дузпа. Тя се оказа решаваща за крайния изход, като точен от наказателния удар е Митко Трендафилов. Избухналите в еуфория фенове от морето едва дочакват последния съдийски сигнал, за да нахлуят на пистата и терена и да се радват със своите любимци на завръщането на отбора сред професионалистите. Торсидата от Бургас изпраща играчите и спортно-техническия щаб до съблекалните, където бива направен шпалир, през който състезателите минават под звуците на аплодисменти и песни. Димитровградчанинът получава по-късно специална награда от привържениците на тима за играч №1 през изминалата година. Така, в рамките само на около месец, стадионът под Сините камъни се оказва на два пъти щастлив и късметлийски за Нефтохимик. След години, на него бургазлии ще имат още много преживявания и емоции...

следва продължение...

Нефтохимик - 20 години по-късно. Какво се случи в периода 1994 – 2014-та година (Част III)

Един скромен заводски отбор по футбол се превърна в любим за много български фенове на футбола в края на 20-ти век. Кое беше по-запомнящото се в този период от време за Нефтохимик, кои са паметните мачове, как съдбата се разпореждаше с тима през двете декади от 1994-та до 2014-та, кои бяха легендите и как приказката за грозното пате, превърнало се в лебед, намери продължение... Моите спомени за футболните перипети, красиви и не толкова приятни емоции с бургаския клуб, истории свързани с клуба и любопитни случки: Kандидатът за най-често закриван футболен клуб Лятото на 2007-ма е поредното, в което съдбата на Нефтохимик, пардон Нафтекс, е поставена на карта. А картата е в ръцете на уж несобственика Митко Събев. В крайна сметка (пак) е решено Нафтекс да продължи да съществува, а и след като Черноморец е в друга група, пречките са с една по-малко. В града почти всички футболни деятели и легенди са се навели пред властелинът на играта в този период Събев и никой не надава глас защо за сметка на най-успелия бургаски клуб се развива друг, който дори не бива припознат като нещо истинско и наследяващо традициите на марката Черноморец. Кучетата не лая и керванът си върви, а Нафтата започва сезон 2007/08 изцяло с млади и местни играчи, които са предвождани от заемащия и длъжността директор на ДЮШ Пламен Михов. Резонно съставът завършва на 8-ма позиция от 14 участника. На срещите на „шейховете” ходят само най-върлите привърженици на клуба, а масата от фенове в града е насочила интереса и глада си за футболни емоции към срещите на Черноморец. Между този и следващия сезон се появява светъл лъч на надеждата за изстрадалите нафта-фенове, че нещо ще се промени и Нафтекс няма да е сателит на другия професионален тим в града и място за доразвиване на таланти преди да бъдат дръпнати към новите „акули”. За старши треньор е повикан Ясен Петров, а младите играчи в тима вече не са толкова много, защото новият наставник и началниците му укрепват отбора с имена като Пламен Крумов, Шенер Ремзи, Светлин Симеонов, Малин Орачев, Станислав Жеков, Цветомир Валериев, Иван Цанков, Борислав Стойчев и др. Истинската добра новина несъмнено е връщането на зеленото като екипи за мачовете. Обещанията на Петров и ръководството в лицето на Пламен Киряков и Тодор Хънков (починал по-късно) са за гонитба на „А” група. След слаб старт и още без да са минали и четири тура Ясен Петров бива освободен, а на негово място идва един от приближените на Димитър Димитров, който по това време работи в Саудитска Арабия, Алекси Желязков. Първоначално и очаквано той не е добре приет от публиката на Нафтекс, но стабилните резултати и приличната игра на отбора под негово ръководството му дават спокойствие. През януари 2009-та бургазлии са на второ място, с две точки зад лидера Берое. Нещата изглеждат привидно добри, но ден преди старта на зимната подготовка водещи играчи като Крумов (голмайстор на тима през есента), Симеонов, Жеков, Божинов и др. са привлечени в Черноморец от новия треньор там Красимир Балъков, а в замяна в обратна посока са дадени няколко ненужни на „сините” футболисти, които през цялата есен са търкали пейката в Черноморец. Тези действия показват, че се планира нещо от рода на предизвестената смърт от по-предишния сезон. Алекси Желязков, като любим помошник на Херо тогава, изоставя Нафтекс, за да заработи с гурото си в руския Амкар. На негово място пак е назначен друг доскорошен асистент на Херо и това е Диян Петков. В първия кръг от пролетта Нафтата губи с 0:2 визитата си на прекия си конкурент Берое и практически се разделя с опцията за директна промоция в елита. Все пак обаче „шейховете” запазват второто място и пак си организират бараж срещу втория от Западната „Б” група, който е тимът на Спортист (Своге).

Дажа вю-то е почти пълно, само главните действащи лица са попроменени. Абсолютен фаворит като имена, класа и опит е бургаският претендент, но, както вече знаем, това е само на хартия. На дневен ред пак изниква казаусът с това как евентуално двата бургаски клуба ще са в една група, ако собственикът им е един и същ. Две години преди това БФС беше провело разследване дали има връзка между тях, но кой го извърши и как точно не стана ясно, разбра се само, че „шейховете” и Черноморец Бургас били два отделни един от друг клуба. Самият бараж е насрочен само три дена преди да бъде даден стартовият сигнал, което за пореден път показва професионализма на хората в централата. За място на събитието е определен градският стадион в Ловеч. Изведнъж се появява човек, който обещава да вземе контрола над Нафтекс и да го спонсорира. Това е несебърският бизнесмен Валентин Жековов-Салкъма, който в това време има свой отбор в окръжните групи и заявява амбициите си за нещо по-голямо с намеренията си за Нафтекс, но само, ако бургазлии бият в баража. Тоест, нов собственик бургазлии нямаше да имат. Настроението в отбора е като преди да те отведат на гилотината или нещо от сорта. Планираният неколкодневен лагер в покрайнините на Ловеч за баража се отменя и „зелено-белите” пристигат в града на покрития мост 24 часа преди двубоя с „шоколадите”. На кого ли му е трябвал лагер и подготовка за мач, който е бил с предрешен изход? За обстановката и желанието на Нафтекс да „влезе” в елита се разбира и от думите на техническия директор на бургаския клуб Тодор Хънков. В радиопредаването „Гонг” по Дарик той говори за отбора, не като човек от кухнята и част от него, а като някакъв случаен минувач, попитан за мнение преди баража – „Дано Нафтекс бие. Те са добър отбор и би трябвало надделеят над съперника от Своге”?!? ТЕ? НадделеЯТ? Хънков говори в трето лице и изобщо не се чувства част от клуба, освен явно в моментите, когато си е чакал заплатата! Треньорът Диян Петков пък заявява, че играчите му излизат за успех и повишение в статута на отбора, иначе защо тимът бил заел втора позиция и е извоювал място на баража? А-де, защо?!? Оставаше и да признае какво се случва и какъв е скалъпеният за пореден път сценарий от Митко „Спилбърг” Събев и косценаристите му. Денят „Х” или „ХХL” е 17 юни (сряда). От Бургас организирано пристигат два автобуса и няколко автомобила с фенове (разликата в бройката с предходния мач за влизане в „А” група се усеща, нали?). На фона на очакванията и предсказуемостта на срещата и тези са много. В 8-ата минута на срещата агитката на някогашния вицешампион, която се намира в сектор „В” на градския стадион, пали няколко димки и факли, от които пламват част от седалките. Напук на всичко, Нафтекс повежда в резултата! Капитанът Малин Орачев с хубав удар под гредата кара ултрасите на тима му да избухнат, което, с оглед на пламъците около тях, не е чак толкова трудно. До края на полувремето следват редица опасности пред двете врати, като с пропуски за Нафтата се открояват Деян Христов, Орачев и Петър Колев, но до паузата резултатът остава 1:0. В 51-ата минута обаче своженци възстановяват равенството, след като Иван Павлов довкара от упор топката зад Янко Георгиев. 2:1 за Спортист става в 71-ата минута. Георгиев не се справя добре с мощен шут от далечно разстояние и за оставения без опека Мирослав Антонов не остава нищо друго, освен да поеме топката и да премине покрай вратаря, за да изведе напред тима от искърското дефиле. Това отприщва гнева на бургаските привърженици и те започват да скандират обидни и нецензурни думи по адрес на всички и всичко в този момент. Коронен пропуск от безумна позиция да вкара прави Петър Колев, което още повече ядосва феновете със зелени атрибути. Очакванията им за пореден фарс са на път да се сбъднат, преди обаче влезлият като резерва и обиждан до преди секунди нападател Васил Калоянов да насочи от въздуха топката в мрежата на Спортист за 2:2 в 83-ата минута. След гола таранът идва пред агитката на бургазлии и им показва с недвусмислени жестове, че обидите са били излишни, а мачът се играе на 100%! Срещата изненадващо или не, преминава в продължения, където и двата съперника се разминават с голове. Отново Христов е най-близо до попадение за бургазлии, докато Антонов нацелва гредата зад Янко Георгиев. Така след безголови 30-минутни продължения следват наказателни удари. Странно защо повечето дузпи за Нафтекс са поверени на защитници. „Зелено-белите” изпускат два от първите си три опита чрез Мартин Ковачев и Орачев, което на практика решава крайния победител, момчетата на треньора Александър Александров не бъркат изобщо и Цветан Иванов нанизва победния гол в рулетката на дузпите и последния пирон в ковчега на отбора с име Нафтекс, който пада с 4:6 и с това завършва ерата на Събев начело на клуба.

Дни по-късно петролният бос разформирова Нафтекс, като на тяхно място в Източната „Б” група заиграва ПФК Черноморец (Поморие), който е сателит на съименника си от Бургас. За решенията на Събев голяма роля изиграва и Балъков, който в прав текст заявява, че не може на „Лазур” да играят два клуба и Черноморец да дели стадиона друг! Халфът от САЩ ’94 има толкова тежка дума, че заради неговите желания стадионът бива изцяло обновен с клубни емблеми на ПСФК-то, а това води и нов облик на съоръжението – ставайки предимно в синьо! Болното за феновете на Нафтата е обаче, че помощник на Балъков е легендата на „шейховете” Илия Груев, който изобщо не се застъпва за отбора, в който той стана това, което е. В града отново всички мълчат и се наслаждават на опитите за промяна на футболната история и идентичност. Редовите любители на Царя на спортовете започват да посещават стадиона в „Лазур”, правейки се, че не забелязват какво става с Нефтохимик и техния стадион. Предлагат им се всякакви глезотии и удобства, за да станат част от опитите за погубването на една марка. Както се казва, за тях има хляб и зрелище, повече от хляба и по-малко от зрелището, но пак е нещо. Събев и партньорите му изготвят невероятна стратегия за развитие на стадион „Черноморец” и превръщането му в модерен стадион с прилежаща към него спортна база. Изобщо, всичко в града откъм строежа на пясъчни футболни замъци е във вихъра си, Вихър-а на Айтос... следва продължение...

Нефтохимик - 20 години по-късно (Част II) Какво се случи в периода 1994 – 2014-та година

Един скромен заводски отбор по футбол се превърна в любим за много български фенове на футбола в края на 20-ти век. Кое беше по-запомнящото се в този период от време за Нефтохимик, кои са паметните мачове, как съдбата се разпореждаше с тима през двете декади от 1994-та до 2014-та, кои бяха легендите и как приказката за грозното пате, превърнало се в лебед, намери продължение... Моите спомени за футболните перипети, красиви и не толкова приятни емоции с бургаския клуб, истории свързани с клуба и любопитни случки: Началото на агонията От този момент нататък започва и бавният, но неспиращ залез на страшилището за грандове. През 2002-ра година собственикът на клуба Христо Порточанов сдава властта, а тя се поема от боса на „Петрол” Митко Събев, който прекръства тима на една от компаниите в холдинга – Нафтекс. Наименованието не се различава толкова от оригиналното име на „шейховете” и това, заедно с големите планове за бъдещето, кара привържениците на клуба да приемат промените за добро. Мустакатият бивш президент заема длъжността почетен такъв и с времето все по-малко участва в управлението на своето „създание”. За разлика от Портос, адвокатът му Пламен Киряков става постепенно главно действащо лице на стадион „Нефтохимик”. Редуват се сезони с доста посредствена за вдигнатите високо естетически стандарти игра, които водят до 5-то, 6-то и 8-мо мяста в подреждането на елита в края им. Регресът се вижда не само от резултатите и таблицата с класиране, а и в отлива на публика. Начело на отбора се изреждат треньорите Димитър Стойчев, Огнян Ралев, Неделчо Матушев и Димитър Димитров, който се завръща на постта през лятото на 2003-та и донякъде връща оптимизма у зелената част от Бургас. За пореден път са направени и подобрения по стадиона, който е открит с пищен бенефис на Златко Янков, в който се пускат много от националите от САЩ’ 94, както и настоящи звезди на играта и Нафтекс. Но след скандален мач с Черно море във Варна на 1-ви май, 2004-та, завършил с нарочното и предрешено 2:2, Херо напуска Нафтекс и заявява, че никога повече не иска да работи със Събев... Времето после показа кой колко държи на думата и честта си. Помощникът на Димитров в този момент - Златко Янков, с малко странно писмо заявява пред обществеността, че мачът и резултатът на „Тича” са манипулирани. Последствията от тези шокиращи за страната ни разкрития са няколко изхабени на вятъра вестникарски страници, дузина публикации в сайтове и бегли журналистически напъни за намиране на истината и посочване пред властите на виновните. За един двубой (в последния кръг на сезон 2003/04 срещу Литекс у дома 1:1) наставник е Алекси Желязков.

Един от най-богатите отбори в България се разминава на косъм с изпадането през кампанията 2004/05. Лятото преди старта на футболния сезон е много интересно. Шефовете на Нафтекс правят нов популистки ход, който първоначално изглежда като иновация и въвеждане на нов модел на работа. Поканени са двама италиански треньори – Клаудио Масели и Салваторе Бианкети, както и техен ментор, който да коригира от време на време техните действия – покойният вече Франко Сколио. Последният определено е име във футбола на апенините и назначаването му като мениджър в Нафтекс наистина респектира. Обещанията на бургаските босове към италианските специалисти са, че имат достатъчно време да си изградят отбор по техен модел, даден им е шанс да налагат млади кадри (и те го правят с имена като Любо Божинов, Кирил Михайлов, Деян Христов, Стойко Колев, Николай Костов, Коста Янев, Георги Божилов, Орлин Старокин, Владислав Стоянов и др.). Всичко обаче отново завършва по български, след като някои от опитните футболисти видимо не искат да приемат методиката на тандема Масели-Бианкети и отборът се представя непостоянно, като на свой терен дори бива пометен от ЦСКА с 0:4, а месец след това, при загубата в Севлиево с 0:3 от Видима-Раковски, двамата треньори биват освободени. Сколио обаче остава в тима като консултант, преди и той да прекрати взаимоотношения с Нафтекс в края на сезона. Старши треньор след заминаването на адзурите е Иван Цветанов, който горе-долу успокоява обстановката в състава и опитва да наложи свои виждания за стила. Колебанията в резултатите обаче едва не изхвърлят „шейховете” от „А” група. През пролетта в отбора, от ЦСКА, въпреки въпиющото си нежелание, се връща Стойко Сакалиев, който все пак с няколко гола помага за задържането на Нафтекс в елита. Крайните фенове в Бургас постоянно го оплюват и обиждат с различни скандирания по време на двубоите, издигат се и транспаранти, като в един от мачовете защитникът Николай Костов гневно къса един от транспарантите с обиди към Саката, с което си навлича гневът на привържениците и след съответния мач му се налага да оправдава постъпката си в очна ставка с неколцина ултраси. Три са ключовите мачове. Те са във Варна срещу Спартак, където „шейховете” бият с 1:0 с гол на Сакалиев, в Ловеч срещу Литекс и след това в Бургас против Марек (Дупница). В града на люляците бургазлии се възползват максимално от недостатъчната в момента турнирна мотивация у домакините и след автогол на венецуелския защитник Алехандро Сичеро бият с 1:0. След седмица в Бургас, на 21 май, Нафтекс трудно се налага над Марек с 2:1 с помощта на голови удари на Стойко Сакалиев и Николай Кръстев и това и на теория оставя отбора в групата. Срещата с дупничани е последна за дългогодишния капитан на „зелено-белите” – Благомир Митрев. Старозагорецът остава след края на кариерата си в тима като помощник треньор. След години бойкият Митрев ще бъде важна фигура за просъществуването на клуба. Неизбежното се случва през кампания 2005/06. Нафтекс излита от „А” група и се превръща в най-богатия наш клуб разделил се с елита в историята досега. С бюджет около 3 млн. лева бургазлии не успяват да се задържат в елита, но зад това стои несъмнено и идеята на част от общинските съветници, Порточанов, Събев и компания да обединят сформирания наскоро Черноморец 919 и Нафтекс!?! Двата отбора се срещат много бързо след пръкването на бял свят на новия Черноморец. На 9-ти ноември, на стадиона в „Акациите” се състои 1/32-финал в турнира за Купата на България, като съдбата на жребия си прави шега, противопоставяйки Нафтекс на Черноморец 919. Пред не много голяма на брой публика връх взимат момчетата на Иван Цветанов, които бият след драмата на наказателните удари с 5:4. Редовното време и продълженията завършват при 1:1, като за новите „акули” вкарва Илиян Банев, а Георги Сърмов изравнява. За тогавашния третодивизионен отбор играят куп бивши футболисти на славния Нефтохимик. Нафтекс грабва вълната в надпреварата за националния трофей и, въпреки лошите игри в шампионата, достига чак до ½-финала, където пада в София от ЦСКА с 1:4. След ужасните резултати в първенството през есента и началото на пролетния дял, Иван Цветанов е заменен с опитния треньор Иван Кючуков, но и той след равенства у дома срещу Беласица и Марек напуска тима. На негово място идва не кой да е, а самият Георги Василев, който е ставал шампион на България с три различни клуба. Гочето обаче има непосилната задача да спаси неспасяемото. Три-четири тура преди края на сезона „зелено-белите” имат шанс за оцеляване, но футболистите видимо дочуват какво се готви в града и не играят достатъчно мотивирано. След успех у дома срещу Славия с гол на Костадин Джамбазов Нафтекс трябва да гостува на Вихрен, който на теория няма шанс нито за челно място, нито е застаршен от изпадане, и всички очакват, че бургаският отбор ще вземе три точки от Сандански. Уви, това не става и гостите падат с 0:2 и на практика отпадат. Всички надежди умират в двубоя на стадион „Нафтекс” срещу Ботев Пловдив, който приключва при 1:1. На самата среща настроенията в агитката на Нафтата са изцяло подвластни на новините за безумно обединение с третодивизионния Черноморец 919 и скандират обидни реплики към изпълнителния директор Пламен Киряков и собственика Митко Събев. На трибуните има и невиждан за такива мачове брой полицаи, които са много по-стриктни в проверяването на публиката и дори не пускат хора с клубни артикули на домакините под козирката на сектор „А”, за да предпазят от нежелани атаки шефовете на Нафтекс. В нощта преди мача с „канарчетата” стените на стадиона са нашарени с надписи с мнението на бургаските ултраси относно случващото се с клуба. В центъра на Бургас и пред входа на стадиона тече подписка в подкрепа запазването на историческия облик и съществуване на Нафтекс като самостоятелен футболен клуб. На различни места из града са разлепени некролози с емблемата на отбора... След края на двубоя на пистата около терена има няколко хвърлени шала и фланелки на Нафтекс, а привържениците напускат съоръжението със свити сърца не заради отпадането, а поради предвижданите промени и евентуалната гибел на тима. Все пак идеята към този момент е била обединеният и определно уродлив хибрид да се нарича Черноморец, вместо, примерно, компромисното донякъде „Бургас”. Дни по-късно пред община Бургас има протестен митинг срещу готвеното сливане на два различни по идеология и история клубове, който обаче е подкрепен само от феновете на Нафтекс, но не и от тези на Черноморец, което видимо подсказва кой какво мисли и иска. В последния кръг на шампионата, точно по същото време с протеста в Бургас, в Ловеч Нафтекс изиграва последния си двубой в „А” група след дебюта през 1994-та. „Зелено-белите” падат с 1:0, а в клетката за гостуващи фенове има само двама човека, които опъват знамето с изглеждащия като вечен и обещаващ лозунг „Нафтекс завинаги”. Само двама от футболистите отиват до сектора с бургаски фенове след края – насълзеният юноша на клуба Любомир Божинов и Орлин Старокин, които обещават, че няма да играят с фланелката на друг бургаски клуб, дори и насила! Двамата получават по един шал от привържениците и се прибират с наведни глави в съблекалнята.

От розовата ера към връщането на старото име Тече световнотo първенство в Германия ‘2006. На поредна среща в емблематичното за феновете на Нафtата кафене „Нефчо” има 20-ина човека, които са организирали среща с евентуален спонсор, който да събере играчи и покрива разходите по мачовете на Нефтохимик, който да се състезава в местната окръжна група и бъде наследник на стария едноименен тим. Това е вариант към момента, защото Събев не желае повече да издържа Нафтекс, а и e поел контрола над Черноморец 919, с което и няма как да бъде собственик на два отбора в една и съща футболна група, в случая Източната „Б” група, където едните са изпаднали, а другите влезли от „В”. До поява на Нефтохимик в селските групи обаче не се стига и Нафтекс продължава да съществува, а босът на тима показва документи, с които е прехвърлил акциите си в клуба на друга фирма, която няма общо с неговия бизнес. Така във второто ниво на футбола в България през сезон 2006/07 има два бургаски отбора, които замалко да бъдат обединени, назависимо от всичко и множеството протести и апели от страна на привържениците на Нафтекс. За треньор на „шейховете” е назначен... Георги Василев, който уж напусна след отпадането от елита. Името на този специалист трябва да покаже, че Нафтекс няма да е сателит на Черноморец, а нещо повече. Или поне така би трябвало да е. Потрес и бурно възмущение (за пореден път) у феновете на „зелено-белите”, ще повторя – „зелено-белите”, предизвиква идеята на Събев и Киряков (никой не се и съмнява, че те стоят начело на отбора) да сменят изцяло цветовете на екипите на тима от зелено-бели на розово-черни?!? Броженията по този повод са огромни, но някак с времето поизбледняват, като несъгласието с цветовата гама на фленелките се изразява в скандирания и няколко транспаранта, посочващи, че Нафтекс/Нефтохимик винаги е играл в зелено. В тима на Василев и мениджъра Андрей Желязков са привлечени такива състезатели, с които единствената възможна цел може да бъде влизане в „А” група и то не с бараж, а директно с първо място в крайното класиране. Ивайло Паргов, Любомир Любенов, Георги Караканов, Румен Шанкулов, Ганчо Ефтимов, Веселин Бранимиров и др. водещи тогава играчи изграждат доста силен за нивото на Източната втора дивизия тим. Логично Нафтата почти от самото начало е сред лидерите в групата, а хората в Бургас, и не само, започват да налучкват кой измежду покровителстваните от Събев отбори ще вземе превес и ще играе от догодина в елита. Настава и денят за бургаско дерби, датата е 16-ти септември. На преименувания стадион „Лазур”, който в началото на 2006-та е продаден от ПФК Нафтекс АД на фирма на Митко Събев, излизат един срещу друг отборите на Георги Василев и Димитър Димитров. Херо поема така наречените „акули” през лятото и дуелът на треньорския пост се очаква с не по-малък интерес от този на терена и трибуните. Първо е решен спорът в секторите, там агитката на (принципно и по душа) „зелено-белите” е в пъти повече и по-многочислена от тази на Черноморец, която в началото дори не може да бъде локализирана. Ако трябва да се признае, тя има обективни причини да е по-малка, най-вече, защото редица по-стари и верни фенове на отбора с такова име не припознават новия съименник като наследник на историческия Черноморец. Още повече, че и досега той няма документалното и юридическо право да се счита за такъв. Всъщност, старият и познат Черноморец през този период си се състезава в Югоизточната „В” група и малко хора се сещат за него, а камо ли да ходят да го гледат. Иначе на самия терен по-добре се представят футболистите на Гочето, които странно как са успели да се сработят за малкото си прекарано време заедно и надиграват тотално съперника си. Успехът с 2:0 след попадения на халфа Любомир Любенов (56 и 64 мин.) хвърля в екстаз агитката на Нафтата и те получават поне малко възмездие за откровените подигравки с клуба от страна на „сините” фенове и събево-общинската свита. Изключително зрелищен и драматичен се получава двубоят на Нафтекс срещу Левски в турнира за Купата на България в средата на месец ноември. На стадион „Лазур” отново се е събрало добро количество публика, а в средата на срещата поддръжниците на бургазлии усещат мириса на кръв на някогашния им гранд-абонат, след като с попадения на Любомир Божинов и съименника му Любенов „шейховете” водят с два гола. Левскарите обаче се вдигат на щурм и първо чрез Валери Домовчийски намаляват, а след меко казано дискусионна дузпа Георги Иванов изравнява. Зрителите вече очакват продължения, когато малко преди изтичането на редовните 90 минути Димитър Телкийски прехвърля излезлия неразчетено и действащ безупречно до този момент вратар Свилен Симеонов и праща своя отбор на 1/8-финал. За домакините остава утехата, че съставът играе равностойно на водещ по това време тим като Левски (между другото - участник и в групите на ШЛ в този период), а някои вече мечтаят за по-скорошно завръщане на „зелено-белите” в „А” група.

Сезонът във втория ешелон си върви добре за Нафтекс, като момчетата на Генерала Георги Василев бият редовно съперниците си, а когато конкурентът им за първото място Черноморец сгреши, те веднага гледат да не поведат с повече точки на „акулите”, че сценарият ще бъде объркан. Така идва и вторият мач между двата бургаски тима. В дъждовната и студена събота на 31-ви март Нафтекс води с един пункт на черноморци и при евентуален успех ще дръпне с четири. Сутринта, да излизат от църквата „Св. Св. Кирил и Методий” са забелязани помощниците на Херо в „синия” тим – Диян Петков и Любомир Шейтанов. Те или са искали да помолят Всевишния за по-благоприятен резултат от този през есента, или са влезли да поискат прошка за злините, които всички от техния клуб опитваха да причиняват на низвергнатия Нафтекс. Телевизия Евроком прави нещо рядко срещано и показва дербито на Източната „Б” група пряко. Агитките отново са несъпоставими, но също несравнимо е и поведението на Нафтекс на терена в сравнение с есенния мач. Заряд няма, стръвта в очите на „шейховете” липсва, без значение, че Божинов извежда своите в средата на първата част. След почивката Нафтата не атакува изобщо, а една от легендите на Нефтохимик Митко Трендафилов е оставен абсолютно непокрит на ъгъла на малкия пеналт и необезпокояван засича успоредно центриране от десния фланг и прави 1:1. Така завършва и срещата, за да няма обидени от двете страни на терена. На трибуните явно не е така. „Зелените” ултраси започват все по-усилено да подозират какво готвят шефчетата на двата враждуващи клуба, а те всъщност - шефовете, са един и същи човек. Малко по малко играта на Нафтекс е все по-неубедителна и Черноморец излиза пред тима на Гочето, за да се стигне до това Херо и компания да влязат в елита, а Нафтата да завърши на второ място и така да се наложи на отбора да играе бараж за влизане в групата на така наречените майстори. Само бабите в затънтените села и отдавна емигриралите българи не знаят кой измежду Нафтекс и Видима-Раковски ще спечели промоцията. Няколко дни преди мача за влизане в „А” група, един от най-опитните и силни футболисти на „шейховете” – Румен Шанкулов, признава в частен разговор, че няма да има втори бургаски отбор в елита, но, все пак ще се хвърлят максимално в баража, пък каквото стане?!? В един от „любимите” на бургаските привърженици градове – Стара Загора, на 2-ри юни, бургазлии са подкрепяни от близо 400 фена, а поне от още толкова са обиждани, благодарение на „топлите” беройски чувства към Нафтата. Скучноватият двубой завършва без гол в редовното време, а от птичи поглед се вижда, че едните не искат да победят, а другите не могат. В 111-ата минута Георги Караканов от Нафтекс си отбелязва автогол след неумела или вероятно „умела” игра с глава при центриране от корнер и очакваният сценарий е на път да се реализира. Три минути след това Шанкулов е изведен зад отбраната на севлиевци и без да се бави с техничен изстрел вкарва топката във вратата на Видима. Бургаската торсида избухва и всички са в екстаз... преди да се осъзнае и да види, че е била отсъдена засада. Тя обаче е такава, че най-малкото би трябвало да предизвика бурно оспорване и негодувание на футболисти и треньори на „зелено-белите” (не е нужно припомнянето, че с друг нестандартен цвят на екипите са бургазлии), но нейсе, всичко на и около терена е спокойно. Краят предизвестява най-очакваното нещо – Видима влиза в елита, Нафтекс не. Почти всички бургаски привърженици са в шок, някои седят и плачат, неискайки да приемат, че отборът става жертва на задкулисни решения. Други са бесни и се заканват, че отборът няма да се прибере в Бургас и ще има линч за виновните за нагласения епилог. Най-любопитно е обаче, ще има ли Нафтекс от следващия сезон и в коя група ще бъде. Георги Василев се изнизва с оставка, при която намеква с половин уста, че нещо не е било както трябва и... следва продължение...

Нефтохимик - 20 години по-късно (Част I). Какво се случи в периода 1994 – 2014-та година

Един скромен заводски отбор по футбол се превърна в любим за много български фенове на футбола в края на 20-ти век. Кое беше по-запомнящото се в този период от време за Нефтохимик, кои са паметните мачове, как съдбата се разпореждаше с тима през двете декади от 1994-та до 2014-та, кои бяха легендите и как приказката за грозното пате, превърнало се в лебед, намери продължение... Моите спомени за футболните перипети, красиви и не толкова приятни емоции с бургаския клуб, истории свързани с клуба и любопитни случки:

ЧАСТ I

Дебютът

Всичко голямо в модерната футболна история на футболен клуб Нефтохимик започна на 19.08.1994 година – петък. Месеци преди това Нафтата празнува след победа в Бургас с 3:1 над Хасково класирането си за елита, а вратарят Данчо Йоргов вдигна купата за шампион в Южната „Б” група. Но все пак, паметната епоха за заводския тим тръгна от града под тепетата. Стадион „Локомотив” в Пловдив прие първия двубой за „зелено-белите” на ниво „А” група. Тогава, пред около 9000 хиляди зрители, дебютантът от Бургас, за пръв път в досегашното си съществуване, излезе да покаже себе си сред най-силните в страната. Срещата с пловдивското Локо завърши 2:1 за домакините, като получилите някъде в онези дни прозвището си „шейхове” откриха резултата в края на първото полувреме чрез Милен Георгиев, но след почивката „смърфовете” вкараха два безответни гола чрез Кръстев (49 мин.) и Маринов (58 мин.)и взеха победата. Това пък е съставът, който участва в дебюта в елитната група: Данчо Йоргов, Лазар Тръпчев,Красимир Денев (Петър Янков), Валентин Найденов, Велиян Парушев, Тодор Киселичков (Мирослав Косев), Станчо Цонев, Станимир Димитров, Милен Георгиев, Митко Трендафилов, Борислав Стоянов; Освен тях в отбора, воден от тандема Димитър Димитров – Димитър Стойчев, са още имена като Еролин Кючуков, Светослав Нончев, Васил Конов, Тодор Янчев, Атанас Димов, Иван Тенев-Цаната, Тихомир Тихомиров, Стойко Стойков, Андриан Лилов, Павел Колев, Димчо Данов. Треньор на вратарите е Дражо Стоянов. Величко Генов е лекар, Димитър Николов рехабилитатор, Стойчо Георгиев – шофьор, а Стефан Дерменджиев-Дермата – домакин. Президент е Христо Порточанов, изпълнителен директор Божидар Тодоров, а технически Кирил Желев-Бирата.

Първият мач на родна земя за бургазлии беше на 28-ми август, когато на стадиона, носещ името на клуба, пристигна настоящият шампион на България – Левски. И пак, както в Пловдив, Нефтохимик поведе, попадението, директно от корнер, отбеляза един от лидерите на „шейховете” в тези години – Станчо Цонев. За жалост на претъпкания и въодушевен стадион обаче, столичани отбелязват три безответни гола и бият с 3:1. Това е и първа официална среща на обновения стадион в квартал „Лазур”, който вече има една цяла покрита с козирка трибуна и комфортни за времето си съблекални. Още от появяването си в „А” група, Нефтохимик безапелационно окупира един връх и той е най-важният показател за това какво прави и как се представя един отбор, а именно – домакинствата стават най-посещаваните мачове в страната въобще. Това неизменно остава така до края на 20-ти век.

Първата победа на новака в „А” група идва в IV-ия тур на първенството. На свой терен Нефтохимик надделява с 3:1 над Етър (Велико Търново). Милен Георгиев и Велиян Парушев с два гола носят историческия първи триумф за отбора на най-високо ниво, който идва на 10-ти септември.

Така, след трийсет изиграни кръга, Нафтата приключва кампанията точно в средата на класирането. Осмото място идва след 39 точки (12 победи, 3 равенства, 15 загуби) и голова разлика 41:50. Единствената победа на момчетата на Димитър Димитров-Херо като гост през сезона е в Добрич, където бургазлии взимат връх над Добруджа с 2:0.

Началото на следващия сезон е най-силното за клуба в елитната дизивия. Нефтохимик оглавява класирането в „А” група до VIII-ия тур, когато в Кюстендил с 0:1 срещу Левски „зелено-белите” губят за първи път от старта. В първите пет кръга хитът в българския футбол бие последователно Спартак Варна (5:2 д), Левски (2:1 г), Славия (1:0 д), Шумен (3:2 г), Ботев Пловдив (2:0 д) и чак в шестия не излиза като победител, завършвайки 0:0 със Спартак в Пловдив. Отборът на президента Христо Порточанов обаче не успява да задържи темпото и завършва на 4-то място шампионата. Утеха все пак е, че бургазлии стават най-резултатният тим в групата с 58 вкарани гола. Запомнящи са победите над шампиона Левски с 5:1 и бъдещия златен медалист Славия с 1:0. Заедно с тях и Левски (Кюстендил), Нефтохимик няма нито едно поражение на свой терен. През февруари месец 96-та е най-масовото посещение на фенове на бургаски отбор на гостуване в последните няколко десетилетия – в първия кръг от пролетния полусезон Нефтохимик играе със Спартак във Варна, а на стадиона има над 3000 привърженици на „шейховете”. Освен загубата с 0:3, на голяма част от гостуващата публика се налага да преживее и друго неприятно нещо, а то е, че на повечето от возилата, с които трябва да се върнат в Бургас, са изпочупени прозорците. Изглежда, че някъде от този момент започва и пословичната вражда между двете публики. В края на сезона морският отбор печели несъществуващия вече турнир за Купата на професионалната лига, след като във финала побеждава на стадион „Васил Левски” Монтана със 7:2, а куриозното е, че срещата се решава едва в продълженията, защото след 90 минути футбол на таблото светят цифрите 2:2! Лятото на 96-та година ще се запомни и с първото в историята участие на действащ състезател на Нефтохимик в голям футболен форум. Радостин Кишишев представя достойно клуба си по време на европейското първенство в Англия, където България отпада след груповата фаза.

Най-успешната година в първенството за тима е през 1996-97-ма. Нефтохимик печели сребърните медали, като изостава само на четири точки от шампиона ЦСКА. Бургазлии обаче, с играта си, продължават да печелят симпатиите не само на своите съграждани, а и на много от привържениците на футбола в страната. За втора поред година „шейховете” са най-вкарващият отбор – този път са реализирали 70 попадения. Левски отново бива разгромен край морето – 4:1 през месец април, което ознаменува и връщането на Нафтата на обновения му дом, който вече е с две козирки – над секторите „А” и „В”, електронно табло и удобни седалки за зрителите из цялото съоръжение. 

С 2:1 е сломен и бъдещият първенец ЦСКА, а стадионите в Бургас (заради ремонт на своя, през кампанията Нефтохимик домакинства и на този на Черноморец). Второто място дава право на участие в турнира за Купата на УЕФА. За втора поредна година в клубната витрина влиза или по-точно остава Купата на ПФЛ. Във финалния мач Нафтата бие шлагера и шампион на Северната „Б” група и бъдещ шампион – Литекс. Редовното време на националния стадион завършва 2:2, а при дузпите по-удачни се оказват действията на бургаския тим.

За пръв път в европейските клубни турнири
Бран (Берген) от Норвегия е определен от жребия за първи съперник на Нефтохимик на международната сцена. Това става в предварителните кръгове на турнира. В първия от двата си мача българите са гости. Двубоят завършва с минимална победа на скандинавците с 2:1, като за гостите точен е Радостин Кишишев. На реванша в Бургас „зелено-белите” изиграват, може би, най-драматичния си и емоционален мач в досегашната клубна история (ако не броим събитията от години след това). Митко Трендафилов и Велиян Парушев дават преднина от два гола да домакините, но Хасунд намалява резултата. Стига се до 72-ата минута, когато Тодор Киселичков прави 3:1 и бургазлии се виждат в следващия кръг. Нелепа грешка в защитата и лоша намеса на вратаря Веселин Шулев обаче дават шанс на Хасунд да минимализира преднината на Нефтохимик и двубоят завършва с удобния за норвежците резултат на чужд терен - 3:2. Смълчани и неискащи да повярват в случилиото се от стадиона си тръгват около двайсет хиляди фенове. Болката от отпадането в душите и сърцата им не може да бъде компенсирана от красивата и вдъхновена игра на Нефтохимик. В дните около двата евромача са и първите признаци на разрив в отношенията между основния спонсор на клуба Нефтохим АД и Нефтохимик. Средствата, отделяни за футболния клуб, биват значително редуцирани, което води до малки (все още) катаклизми и раздялата с някои водещи играчи и треньора Димитър Димитров, поел в посока на стабилния и финансово обезпечен Литекс (Ловеч). Най-активен в това да разследва и тършува кой и защо дава на футболен клуб толкова пари е тогавашният депутат от СДС Йордан Цонев (сега част от партия ДПС). Издигнат от феновете плакат „Й. Цонев – юда” разбунва и обърква духовете на стадион „Нефтохимик” по време на мача-реванш с Бран, като чертичката над Й-краткото не се вижда добре на транспаранта и много от незнаещите за случващото се на фронта Порточанов – Нефтохим – Й. Цонев се чудят защо Цонев е юда... За мнозинството Цонев е само един, и това е емблематичният нападател със същата фамилия.

Следва лек спад в представянето на бургазлии и те приключват сезон 1997/98 на четвърто място. „Сините” от София по традиция пак са разгромени (3:0), а нападателят Антон Спасов със своите 17 попадения си поделя голмайсторския приз на първенството с колегата си от ЦСКА Бончо Генчев. Този сезон е постигната и най-изразителната победа в „А” група – със 7:0 е разбит Етър (Велико Търново). Това става на 21 март, 1998 г. 

Един от водещите играчи на „шейховете” – Илия Груев, е сред избранниците на старши треньора на националния отбор Христо Бонев за наближаващия мондиал във Франция. Месеци по-рано крилото на бургазлии вкарва и гол за трикольорите, разписвайки се при поражанието в Москва от Русия с 2:4. Вместо Груев да стане вторият действащ играч на Нефтохимик на крупно международно първенство, той бива уличен в употребата на забранен препарат и така и не заминава за световното. Забраненият стимулант бил нортестостерон (спомагащ за увеличаване на мускулната маса). Битуват слухове, че с такъв е бил спипан не бургаското крило, а Радостин Кишишев от Литекс, но това си остават само теории. Малко след допинг скандала и края на световното играчът на Нефтохимик доказва, че не е употребявал нищо подобно и през септември същата година играе в евроквалификация срещу Полша (0:3 в Бургас).

Кампания 1998/99 е сравнително безлична за тима. Той завършва на 6-то място. А през декември 98-ма е и последният от сериите успехи над Левски. С гол на Саид Ибраимов Нефтохимик печели у дома с 1:0 и едва ли някой си е представял, че това ще бъде последна победа над „сините” в официален двубой за много време напред. Интересното е, че големи премии (по 10 000 лева!?!) за триумфа в този мач получават не само титулярите и влезлите в срещата резерви, но и котнузените и тези извън групата. По данни на тогавъшен водещ играч, гледал мача от ложата заради травма, той е получил цели 2500 лева, само за да стиска палци на своите... Наистина в онези сезони се плащаха подобни възнаграждения, които и за днешните стандарти са големи суми, но никой не държеше сметка на футболистите, тъй като те караха хората да идват на стадиона часове по-рано, защото зрелището и качеството на продукция беше великолепно. По-запомнящи се неща от тази кампания са двата трансфера в ЦСКА на лидери в отбора като Митко Трендафилов и Илия Груев. Първият преминава при „армейците” преди пролетния полусезон и изиграва 14 мача (с два гола в тях), но, заради неизплащането на трансферна сума за него, димитровградчанинът се връща в Нафтата. През лятото на 99-та юношата на Левски Груев също заминава, за да се присъедини към ЦСКА, изкарва няколко дни подготовка с тях, но само ден преди началото на новия сезон той бива отзован в Бургас и след часове е титуляр за Нефтохимик в първия кръг на „А” група именно срещу... ЦСКА. На свой терен бургазлии печелят с 2:1. Отношенията на двата клуба обаче по трансферните дела в следащите години са много изострени и интересни. Преди победата на Нафтата над „червените” на терена излизат и момчета от школата на бургазлии, които наскоро са станали поредният набор с републиканска титла в първенствата на подрастващите. Те са наградени от клуба и имат честта да направят обиколка под аплодисментите на изпълнения за пореден път стадион. В тези години школата на Нефтохимик е сред най-добре обезпечените и не минава сезон, в който няколко от гарнитурите да не вземат медали.

Втори път на финал за Купата на България

Следващият голям връх за клуба е финалът за Купата на България през 2000-та година. В полуфиналите Нефтохимик отстранява градския си съперник Черноморец след 2:2 в квартал „Акациите” и 3:1 след обрат в „Лазур”. На финала, на стадион „Христо Ботев” на 31-ви май, в Пловдив, Нефтохимик се изправя срещу Левски (Сф), а от Бургас за решителната битка пристигат над хиляда човека. Голяма част от пловдивската публика също е на страната на кандидата за първи значим трофей. Столичани са водени от създателя на футболната идеология на Нефтохимик Димитър Димитров, а негов опонент на съседната скамейка е ученикът му със същото име, но Стойчев по фамилия. Двубоят е напрегнат и равностоен, Нефтохимик успява да стигне до няколко добри положения, но липсата на опит не му позволяват да стигне поне до продължения и дузпи. В края на редовното време падат два гола, с които грандът от столицата печели Купата. При първото попадение централният защитник Веселин Бранимиров не преценява летежа на един пас по въздуха към Георги Иванов-Гонзо и оставя топката да стигне до деветката на „сините” и той с красив удар прехвърля Йордан Господинов. Допуснатият гол прекършва бургазлии и в добавеното от Антон Генов допълнително време Бисер Иванов-Легендата решава изхода на финала.
Три месеца преди финала в Пловдив Нафтата прави, вероятно, най-силния си и впечатляващ мач като гост в историята си. На стадион „Българска армия” подопечните на Митко Стойчев разпиляват ЦСКА с 4:1 след точни изстрели на Парушев, М. Георгиев и Киселичков на два пъти, а на трибуните в края на двубоя се движи „влакче на победата”, композирано от агитката на бургазлии.

След този сезон се разиграва и една от най-големите трансферни саги в страната. Тодор Янчев е силно желан от ЦСКА, но Христо Порточанов не ще и дума да чуе за подобна смяна на клубната принадлежност, най-вече поради предишните несполучливи и некоректни опити от страна на този клуб да пазарува от „шейховете”. Казанлъчанинът е основен елемент в бургаския отбор и от Нефтохимик не го дават за каквато и да е сума. Янчев обаче показва, че договорът му с „шейховете” е изтекъл и той може да заиграе, където иска. Изведнъж бургаският бос контрира с анекс, който уж показва, че халфът е удължил контракта си с Нефтохимик и започват съдебни дела и спорове, преди съпругата на Янчев - Деляна, която доскоро е секретар в Нафтата, да покаже копие на изтеклия и неподновен договор на мъжа си. Така, след множество препирни и перипети, Янчев облича червената фланелка, а Порточанов за пръв път е победен. Преди Янчев, отборът е напуснат и от друг важен състезател – капитанът Илия Груев. Столичанинът обаче е изпратен с овации и скандирания от бургаската публика, на която той е любимец. 11-ката е и слабост и на президента, което е в негова полза за осъществяването на задграничния трасфер в тима от втора Бундеслига - Дуисбург. Прощалният му мач за клуба от квартал „Лазур” е на 9-ти юни срещу Миньор, завършил 4:1. Тези, които са били на стадиона в Бургас, вероятно биха си спомнили с усмивка как всички негови съотборници правеха всевъзможното, за да се разпише Груев в срещата, но дори и изпълнението на дузпа не му помогна. След последния сигнал на съдията Груев прави почетна обиколка, а накрая се спира пред сектора с агитката, където хвърля своята фланелка и обещава да остане част от клуба. След време попълнението на немския отбор изпраща фланелка на настоящия си тим на тарторът на зелената торсида Атанас Семизов-Джимито, която той в знак на уважение към играча носи, независимо, че цветовете са синьо-бели.

Като финалист в турнира за националната купа през изтеклата футболна година Нефтохимик добива право за второ участие в Купата на УЕФА. В първия предварителен кръг бургазлии се пада да се изправят срещу кипърския Омония (Никозия), воден от българската легенда Аспарух Никодимов. Обещани от Порточанов на футболистите са общо 100 хиляди лева, стига да бъдат елиминирани „детелините”. В подготвителния период на мястото на Димитър Стойчев е назначен италианският наставник Салваторе Полверино, но още в първия кръг на „А” група той бива уволнен, след като „шейховете” падат със срамното 2:5 у дома от Спартак Варна. Заедно с него за апенините си тръгва и халфът Гулиелмо Балдини, но в България остава другият италиански полузащитник – Андреа Парола. Той успява да се наложи в състава и да замести успешно получилият тежка контузия биткаджия Благо Митрев. След сезона в Бургас Парола прави силна кариера в родината, играейки за няколко отбора в Серия А и Серия Б. Следва връщане на поста на Стойчев, което веднага променя настроението в тима. В първата среща с кипърците, която е на острова на Афродита, българският състав повече се защитава и успява да достигне до не лоши турнирен резултат – 0:0. Малко неприятно впечатление прави отношението на домакините към оператора на бургазлии. Час преди срещата на стадион „ГСП Омония”, операторът на гостите Йордан Терзийски бива пропъден от местни телевизии от площадката за снимане и трябва да държи цял мач камерата на рамо. Заради това Нефтохимик подава жалба до УЕФА, като се надяват тя да бъде уважена и на Омония да бъде наложена санкция.
„Показахме, че можем да играем футбол. Нефтохимик възкръсна - казва президентът Христо Порточанов. - Ако бяхме по-агресивни, можеше и да спечелим. Възстановихме част от самочувствието си, но е твърде рано да говорим за нещо сериозно. Ще правим селекция в движение". Треньорът Димитър Стойчев е по-предпазлив: „Повече бих се радвал на победа или равенство 1:1. Въпреки това съм доволен от мъжката игра на момчетата. Заварих тежко наследство от италианските колеги, което трябва бързо да бъде заличено".
На реванша край брега на Черно море, на 24-ти август, Нефтохимик, играещ със сребристо-черни екипи, започва в своя вихрен стил, а стадионът е кипящ котел, който мощно подкрепя своите, но силно се надява да не се повтори кошмарният сценарий от двубоя с Бран преди три лета. Пламен Тимнев нанизва два гола (14 и 44 мин.), за да хвърли в екстаз хилядите по трибуните, като този път радостта е пълна. Омония връща само един гол през втората част, но това не им е достатъчно и така напред се класира Нефтохимик. Жребият изправя бургазлии срещу полуфиналиста от турнира за КНК през миналия сезон Локомотив Москва. Пак първият мач е визита. На стадион „Лужники” резултатът откриват гостите чрез Росен Петров, следват два гола за „железничарите”, но Тимнев изравнява. По-голямата класа и опит си казват думата и тимът на треньора Юрий Сьомин печели в крайна сметка с 4:2.

Практически това значи отпадане за бургазлии, които на реванша излизат пределно мобилизирани, но и същевременно сякаш респектирани, защото не подемат големи рискове в предни позиции, макар да няма какво да губят. Така след 0:0 Нафтата се разделя с надпреварата и това към ден днешен остава последният двубой в Европа за играещия най-модерен и приятен футбол отбор в България в края на 20-ти век. Позитивната промяна в тима след връщането на Стойчев на мястото на Полверино е още по-осезаема, след като в родното първенство бургазлии връщат самочувствието си след разгром с 4:1 над коравия тим на Миньор насред Перник. Но като цяло футболната година 2000/01 не кой знае колко усшешна. С пето място се отчита в първенството Нафтата  през нея. Тогава шампионатът на елитната група се нарича Висша лига. След окончанието му се осъществява и най-впечатляващата сделка за продажба на футболист на Нефтохимик. Нападателят Георги Чиликов, който нанизва девет гола в 23-те си двубоя през сезона, е купен от Левски за сумата от 2 млн. германски марки.
... следва продължение