Изгубени в „БЕРМУДСКИЯ КВАДРАТ”

 Във футбола има упражнение или по-точно игрови формат наречен „квадрат” (някъде е известен и с по-различно име като съндър), където няколко играча застанали в такова геометрично разположение чрез подавания на топката с едно или повече докосвания не позволяват на друг/други да прекъсне/прекъснат тази размяна на пасове. Понякога формата на упражнението се видоизменя, но като цяло и наименованието и целта му са такива.

 Снощи според скромното ми мнение в срещата реванш от 1/8-на финалите в Шампионската лига между Барселона и Арсенал нагледно видяхме как се изпълнява т.нар. „квадрат” от най-добрите възможни действащи лица. В ролята на разиграваните бяха всички носещи екипа на „артилеристите”. Така след Бермудският триъгълник вече може да се каже, че във футбола има еквивалент на тази географска зона – „Бермудският квадрат на Барселона”. В известния с легендите си за митични изчезвания в пространството между Флорида – Пуерто Рико – Бермудски о-ви  триъгълник се губят въздухоплавателни съдове, а в каталунския квадрат се губят отбори и играчи. Този напълно сработен автоматизъм за пореден път вкара мъченици в своя квадрат. На моменти двубоят изглеждаше като среща в махалата на абсолютно неравностойни отбори, където едните се радват на овладяването на топката, а другите си избират как, кога и кой по какъв начин да отбележи. При това забележете става въпрос за противостояние от най-висока класа. В тима на Арсен Венгер са събрани изпълнители, които имат страхотни умения също да те завъртят в квадрата, казано на футболен език, но на „Камп Ноу” те бяха тези, които така и не можеха да излязат от него. Нещо повече – Фабрегас и Ко дори не си вярваха, че могат да постигнат нещо. А и смееха ли щом пред тях е Барса?!?

  

Как го правят това момчетата от Барселона не знам. Едва ли аз мога да отговоря как може да им се противодейства. Не мога да кажа, че съм привърженик на блаугранас, но не мога да не им се възхитя, за пореден път. Интересно ми е друго. Как примерно от десет попълнения (без значение от школата или външни) осем се вписват идеално в тази машина? Какво усещане имат за селекция и подбор на кадри в Барселона тези скаути, селекционери, та чак и треньорът Гуардиола? Футбол ли играят тези маши... оппа... хора, да се възхищаваш ли, да съжаляваш противника им ли? И не се ли притесняват, че правят мачовете безинтересни? – Едва ли! Така като ги гледам май искат да се усъвършенстват още и още, и още.

ГРАНДОВЕ ОТ СВОЯ ПЛЪТ И КРЪВ

 По волята на жребия за 1/8 – финалите в тазгодишното издание на турнира Лига Европа един срещу друг ще се изправят Аякс (Амстердам) и Спартак (Москва). Два титулувани и уважавани на Стария континент отбора. При тях обаче се откроява една закономерност – те са изградени от свои кадри. От играчи получили футболното си образование,  а и социално, в Детско-юношеските школи на тези тимове.

В света има само няколко футболни клуба, които могат да си позволят всеки и всичко. Техните имена са ясни, успехите им също са така неизмерими както средствата с които разполагат. В случая обаче със Спартак и Аякс успехите се постигат по по-различен начин. Любителите на футбола знаят какви играчи ражда школата от Амстердам. Холандците са показали, че задържат ли дадено свое поколение за по-дълго се качват на европейския трон. При московчани също има подобна линия на развитие, но разбира се не в такива победни измерения. След няколко години на терзания и лутане в търсене на своите корени (периода 2002 – 2006) спартаковци бавно започнаха да се връщат към идеята на този 89-годишен клуб. А тази идея е да създава и развива футболисти закърмени с идеята „Спартак”.

В мачовете реванш от 1/16 – финалите на втория по сила клубен турнир съответно срещу Базел в Москва и Андерлехт в Амстердам в стартовите състави и на двата гранда преобладаваха състезатели израстнали в ДЮШ на своите отбори (Макеев, Ананидзе, Шешуков, Дзюба и близнаците Комбарови за руския тим и Стекеленбург, Ван дер Вил, Алдервейрелд, Вертонген, Ериксен, Сим Де Йонг, Дейли Блинд и Ебезилио за амстердамци). На скамейките също седяха предимно възпитаници на двата интерната. Трябва да се уточни, че някои от тези „чистокръвни” играчи на двата клуба са дошли в школите на по-късен етап от юношеството си или пък след напускането на школата са дебютирали в други представителни отбори преди да се завърнат. Това обаче не променя факта, а той е че две от европейските футболни величини са плацдарм за продукта, който произвеждат. Таза възможност за изява на най-високо европейско ниво дава още по-голям стимул на младите надежди в двете академии да се развиват професионално.

Треньори на Аякс и Спартак в момента са Франк Де Бур и Валерий Карпин, които като много млади са направили първите си стъпки в големия футбол именно в споменатите отбори и знаят какво е да прохождаш в тях. Парите в днешно време значат много, но не значат всичко (примери колкото щеш). Да налагаш своите идеи и кадри обаче значи много. Означава риск, време, търпение и воля. Но успехите дошли след усилията на тези деца и младежи отраснали пред очите ти са много по-следки и ценни. По този начин и загубите, и триумфите са едно общо съпреживяване от всички – ръководители, футболисти и фенове. Междувременно детските, младежките и дублиращите им състави са сред челниците в своите първенства, но главното от това е, че от тях излизат попънения за мъжките формации.

Реалностите на днешния живот и бизнес, а футболът несъмнено е и такъв, са, че без помощ отвън не става. Но тя може да е умерена и само спомагателна за постигането на дадената цел без да се препречва пътя на родните таланти. Тук в България Аякс и Спартак не само трябва да са пример, а дори е нужно да се копират. Така, както е било преди години и когато не такива като Дембеле ставаха звезди тук, а такива като онези „четвъртите в Света” се превръщаха в звезди навън.

*17 от общо 25 картотекирани играчи за сезон 2010/2011 в Аякс са от или преминали през школата на тима

*12 от 27 картотекирани футболисти са били част от школата на Спартак

ЛИГА ЕВРОПА: 1/8-на финал (първи мач)

10.03.2011г - Стадион „Амстердам Арина”, 20.05ч (бълг.време)

Аякс (Амстердам) – Спартак (Москва)