Все повече класации в родното медийно пространство излизат с хвалебствени заглавия и красиви обобщения в полза на град Бургас в последните години. Това, може би, показва, че с нещо това населено място е повече от другите в страната, би трябвало. Лошото е, че като гледаме какви са другите градове в България едва ли е много трудно да си поне малко по-малко лош от останалите. На няколко пъти (три!!!) Бургас бе провъзгласяван за „Най-добър за живеене”, преди дни излезе и твърдението, че в него живеят най-умните и красиви хора. Ако знаеха това преди десетина години, сценаристите на известния филм „Красив ум” вероятно щяха да изберат за място на заснемането му точно черноморския български град, но уви, по-късно стана ясно къде са много умни и красиви хората. Със сигурност втората класация е по-нелепа от първата, особено в частта за красотата, която е едно от най-субективно измеряемите природни дадености.
Не може да се отрече, че Бургас е сигурно най-приятният за
разходка, най-продуктивният откъм талантливи в изкуството хора, най-добре
уреденият инфраструктурно в централната си част град и още не едно и две
подобни положителни неща. Но да се говори, че е страхотен за живеене, докато
всяка година градът бива напускан от стотици млади и не чак толкова млади
жители е меко казано странно и нереално. Вярно, че на тяхно място идват други,
от околията, които допълват бройката количествено (за качествено е спорно), но
самият факт, че някой не остава на родното си място, а търси по-добро, говори
красноречиво. И без да правим статистическо проучване ще разберем, че на всеки
десет заминали да учат или работят в други места хора, поне половината не се
връщат, а повечето от върналите се са пак в Бургас, защото са нямали шанса да
останат на другото място.
Защо 75% от живеещите в „Най-добрия град” се лекуват в
болници от други области и региони? – Въпросът е риторичен! Защо заводите,
които честно казано стават все по-малко на брой, но замърсяват града не
по-слабо от преди, не правят (почти) нищо това да се промени? Защо нивото на
култура у подрастващото поколение в града става все по-ниско и дори граничи с
опасното? Нали, за да се живее добре, е важно не само кои сме ние, а и кои и
какви са ни съседите!?! Докога бургазлии ще разчитат на периода май-септември,
за да имат накакъв шансец за подработване? В този град все повече се откриват
хора с тежки заболявания и психични отклонения, отколкото нови работни места. А
пък за малкото свободни за работа позиции се предлага такова заплащане,
каквото и в най-лошите за живеене градове не би трябвало да има в днешни дни.
Това, че винаги се намира кой да се съгласи да работи за мизерни суми, показва
не колко хората се задоволяват да се трудят за тях, а че нямат избор и
перспектива да го правят за повече. Много се афишира колко се мисли и за лицата
в неравностойно положение, но само те и техните близки си знаят дали им се е
подобрил стандартът на живот. Дали семействата с повече деца тук живеят
по-добре от тези в Монтана и Хасково да речем? – Едва ли, но поне можем да
поръчаме бебешки фланелки с щампата „Родих се в най-добрия град за живеене”...
Всъщност, не всички бургазлийчета се раждат в Бургас, някои се появяват на бял свят в други
градове и държави, защото е по-безопасно, а надписът на първата дрешка вече ще
гласи „Родих се тук, защото мама и татко не искаха да се родя в Бургас”.
Безспорно, управниците на Бургас в миналите 6-7 години раздвижиха ситуацията, което на фона на предишните им колеги не беше никак трудно. Явно сега просто не всичко бива окрадено и нещичко остава и за „външната фасада” на града. Въпросът е, че сякаш таванът на просперитет е достигнат. Шадраваните, новите настилки по улиците, обновените паркове и модерният обществен транспорт за съжаление обаче не са достатъчни на хората използващи ги да са истински щастливи и живеещи добре. Красивият ни град за огромно съжаление е само красив. За да се превърне в истински, а не медиен „Най-добър за живеене” трябва да се спре с радостта от комплексарските класации и да се гледа реално, защото можем да сложим „Харесва ми” под новината за поредното „страхотно” признание за Бургас, но не можем да си кажем искрено и от душа „Харесва ми, че аз, децата ми и близките ми растем, живеем и работим в Бургас”. Този град е обаче част от една държава, не е самостоятелен, и не всичко зависи от неговите люде, а щом Бургас е „Най-добър град за живеене”, смятайте и си представяйте какво е в „другата” България... Добре че са класациите и копчетата за „Харесва ми”.
