Слиза ли от голямата хокейна сцена Алексей Ковальов?

През последните няколко години станахме свидетели на тихия залез на кариерите на няколко звездни руски играчи от НХЛ. Казвам тих, защото те не казаха „стоп” директно, а решиха бавно да се спуснат от хокейния небосклон, като поиграят още няколко сезона в родната им КХЛ, където качеството на игра е не чак толкова по-ниско от северноамериканската, но графикът и интензивността на двубоите са така да се каже по-леки. Пример за подобни оттегляния са Алексей Яшин (напуснал НХЛ на 34г.), Сергей Фьодоров (39), адашът му Зубов (39), Вячеслав Козлов (38), а навярно и Евгени Набоков (35). Определено последният от тях сякаш не бе преминал зенита си в НХЛ, но по една или друга причина се прехвърли в открития шампионат на Русия.

Сега на дневен ред сякаш изплува името на Алексей Ковальов от Отава Сенатърс. Носителят на Купа „Стенли” с Ню-Йорк Рейнджърс от сезон 1994, Олимпийски шампион с ОНД от далечните вече Игри в Албервил ’1992, първият руснак капитан на ол-стар тийм, стартира сегашният шампионат в НХЛ неузнаваемо слабо. Лоялно би било да се спомене, че русият възпитаник на толиятинския хокей претърпя много тежка травма на коляното през миналата година и сега може би ще му е необходимо време за да бъде на познатото ниво. А всъщност, това ниво може и да не бъде достигнато. Все пак физиолофията не може да бъде заобиколена, а 37-те години на Ковальов сигурно натежават. Руснакът никога не се е славел с голяма бързина и възрастта навярно започва да му отнема друго. В момента номер 27 играе така сякаш е загубил от главните си преимущества на ледената площадка – техниката, пласирането, погледа върху играта... За първите пет срещи от началото на първенството Ковальов няма нито една записана точка, а коефициентът му на полезност е „-2”! Срещите не са толкова много, но става въпрос за играч като Ковальов – с над 1200 мача в НХЛ и точно 990 точки в тях. Наскоро в един от отавските сайтове излезе материал с показателното заглавие – „What’s wrong with Kovalev?”  или в превод – „Какво става с Ковальов?”. Изглежда необичайното за Ковальов представяне не остава незабелязано от специалистите.

В трите последни години КПД-то му видимо спада. Сезон 2007/2008 в състава на Монреал той записва 84 точки в 82 мача. Година по-късно Ковальов завършва с 65 пункта в 78 срещи, а последния сезон, вече с екипа на „сенаторите”, набира на сметката си 49 точки в 77-те си двубоя за тима (контузията му е едва в края на сезона, така че практически той  не губи участие). Тоест, креативността му спада. Не случайно през изминалия наскоро трансферен период се появиха слухове за неговото завръщане в Русия. Ако представянето му не се промени към по-добро, е напълно възможно след изтичането на контракта му с Отава през следващото лято дясното крило да обърне внимание на заможните родни клубове. Има и още едно много важно нещо в кариерата му в последно време. Преди Световното във Виена 2005, и още повече Олимпиадата в Торино, за него се говореше с респект и уважение. Той бе играчът за пример в „сборная” – начин на поведение, отговорност към тима, винаги откликващ се на повиквателните (за разлика от много други), коректност към медиите и т.н. и т.н. Една случка обаче в австрийската столица променя нещата. Тогавашният треньор на Русия – Владимир Крикунов посочва Ковальов за човека, който е разбил тима на групички и с това „допринесъл” за отпадането на полуфиналите от Канада с 3:4. Въпреки скандала, двамата се събират отново под флага на Федерацията за Игрите в Торино през 2006, когато според наставника Ковальов почти всяка вечер е организирал тийм билдинг на отбора в италиански ресторант, заради което и Русия така и не стига дори до медал. Самият играч обяснява тези похождения с желанието да се избегне лошата храна в олимпийското село, като се ходи на по пица!?!

Кой е бил прав тогава само те си знаят, но е факт, че от тогава насам Ковальов не е играл за националния отбор. Навярно, за да не се разваля микроклимата в тима, нещо което според сегашния треньор Вячеслав Биков е разковничето за силното представяне на „руската машина” в последните години. Ако се вярва на Крикунов, то хокеистът може и да е излязъл от „правия път” не само за да хапва пица, но и да почива по руски. А как отдъхват руснаците знае всеки. Дали професионалното отношение на Ковальов към хокея наистина се е променило не е съвсем сигурно. Сигурно започва да изглежда, че хокеят започва да губи поредния голям талант, който обичат не само феновете на отборът за който играе, а всички обичащи красивия и интелигентен хокей.

Като човек, който е имал възможността да се докосне до един от най-силните руски хокеисти* в последните две декади искрено се надявам, че Алексей Ковальов ще остане поне още няколко години на голямата сцена, като познатия голям играч.

*На 22.08.1995г. на Летище „Шереметиево” в Москва имах единствената засега възможност да говора с хокеист от Световна величина, какъвто е Ковальов. Разбира се не пропуснах шанса да взема автограф и се снимам с него. Два дни по-рано бе и първото ми посещение на хокеен мач. Това бе финалът на международния турнир по хокей за „Купата на Спартак”, където Отборът на звездите (с Ковалоьов, Жамнов, Фьодоров и т.н. звезди от НХЛ) победи московския Спартак.

                                                     

МАЧЪТ ЗАПОЧНА (Нафта - Кавър на песента "Боят настана")

Мачът започна, тупкат сърца ни,
ето ги близо съперниците ни.
Кураж дружина, вярна бургаска,
ний не сме вече рая Събева!

Нека пред света да се покажем,
нека му гордо братя докажем,
че сме разбили всички отбори,
че сме зелени, а не розови!

Дружно братя бургаски, в мача да вървим!
Дружно, братя бургаски, шаран да победим

О нафта-нафта, нафта любима, ний не сме вече рая Събева!

НОВИТЕ ПРАВИЛА ВЪВ ВОЛЕЙБОЛА – ОНЕЗИ В ИТАЛИЯ БЯХА ЧЕРНОВАТА НА БЕЗУМИЯТА!

Годината вече е 2014-та и наред е поредното Световно първенство по волейбол. Този път то ще се състои в Екваториална Гвинея и регламентът за участниците в него е направен по много интересна схема. Организаторите от FIVB (Международната волейболна федерация) и домакините са се постарали с новите правила за провеждане да популяризират играта и да направят мачовете и победителите в тях още по-непредсказуеми. Пред вас са новата формула за провеждане, правилата за участие и разбира се участниците в шампионата на планетата.Регламентът за миналото Световно накара всички (без „селесао” и „скуадрата”разбира се) да се хванат за главите от лудата формула на турнира. Това обаче не бе най-безумният сценарий... Убедете се.

Започваме от България. За да избегнат срещата си с колос като България още преди започването на световното човек от щаба на домакините се обажда на свой родственик от балканската държавица, живеещ по някаква случайност в столичния квартал „Факултета”. Далечният роднина бива помолен да възпрепятства българските играчи по какъвто и да било начин и той го прави. С риск за живота си той открадва кабел (известен като жица) от главен електропровод и заради липсата на ток блокират всички системи в страната – телефонни, интернет, видеовръзки, та дори и пощенските клонове са извън строя. Гълъбите стачкуват над парламента. Освен, че в Слънчев бряг туристите пият топла бира и не могат да се изкъпят, националният тим на България по волейбол не получава официалните си документи за участие на Мондиала и така отпада от борбата за медалите още преди да я е започнала. И този път капитанът на тима (който и да е той по това време) хвърля преки обвинения, но не към съотборник, а към електроразпределителните дружества. Факт е обаче, че България не взима участие в Екваториална Гвинея.

Руснаците пък биват посрещнати на летището в столицата Малабо от домакините с оригинална водка и риба, но заради оригиналността на питието (досега са пили само лавандулов спирт или „Оригинальная Гаражная”) се натравят и изкарват първенството в местна болница.

Схемата е така устроена, че домакините започват участието си чак от... финала!

Гостоприемните иначе гвинейци отказват на китайците и японците да им бъдат сервирани съответно ориз и суши и така двете азиятски държави отказват да участват без нужните им провизии.

 Гениалната формула на турнира събира в една група (36-та поред по време на това п-во), наречена поради изчерпване на символите от алфавита „@” - тимове като Бразилия, Италия, Полша, Сърбия, САЩ и Франция, а кубинците остават без отбор, тъй като регламентът изрично забранява участието на лица под 16 годишна възраст с височина над 2,50 метра и бицепси над 75см. Напред от тази т.нар. „група на смърта” , или срама може би, продължава класиралият се на последно място отбор. А на това място се оказва фаворитът на специалистите и постановчиците Бразилия, която успява да загуби всичките си срещи драматично, и то само с по 0:3.

Чехите са отстранени от турнира в джижение, защото са играли прекалено силно за очакванията към отбора им, а това е недопустимо.

Аржентинците сами се отказват, поради факта, че най-добрият изпълнител на световни първенства играещ с ръце Марадона вече не се състезава.

Германците не стигат до финала. Отборът им се срива от вътрешни скандали – турците в тима едвам стоят на краката си заради постите край Рамазана, полските потомци са помолени от бабите си да не играят за новата си родина, а африканските лица в бундестима се изпокарват помежду си кой да е първият чернокож капитан на волейболна Германия.

Така с тази ясна и справедлива, според организаторите и домакините, формула в решителния за титлата мач се срещат успелият да направи добре сметките си състав на Бразилия и домакините, които най-после се включват в надпреварата. Тук вече сметки няма, чудото не става и въпреки измъчения резултат 3:2 – Бразилия става номер едно за пореден път. И то не толкова заради по-добрата си игра срещу новото волей страшилище, а заради неумението да губи финали.

Световното завършва. Организаторите на Мондиала са доволни – всичко е добре, когато завършва добре, и за агнето, и за вълка. Но маститите босове обещават, че за другия планетарен шампионат ще бъдат още по-креативни и иновативни в съставянето на правилата за участие и провеждане на Световното първенство по волейбол. Аа да, и пак ще поставят всички в (не)равни условия.

До следващото Световно уважаеми читатели!!!