В неделя в България ще се играе едно голямо дерби. Дерби не за слава, купа или сума. Мач, за който няма хиляди афиши, реклами, анонси и студия. Но двубой, в който победителите ще са и двата отбора. Не става въпрос за това, че единият ще победи другия и ще спечели съответните точки, а другия ще вземе дадена сума и нещо от сорта. Спечелилите от мача ще са и двата тима – победата им ще е морална. Тези два отбора са Нефтохимик (Бургас) и Ботев (Пловдив).
Преди години, ако някой бе казал, че този мач ще бъде дерби от програмата на Югоизточната „В” група щяха да го обявят за луд или най-малкото за лош пророк. Но ето че това е факт. А интересното е, че от ситуацията и двата отбора и техните привърженици не се смущават ни най-малко и се подготвят сериозно за големия сблъсък. Битка, която предполага да е такава на терена, а не извън него. Защото съдбите на „нафтата” и „канарите” е писана в почти еднакъв жанр – трагедия преливаща в пародия. Част от тази съдба обаче бе писана и от самите фенове на двата отбора, както и от играчи, градили имената на двата отбора в близкото или далечно минало. То не бяха сливания с други тимове, местения в други градове, принудителни диети от страна на собственици, вътрешни битки за власт, интриги, митинги и протестни шествия... В крайна сметка обаче фенове и легенди избраха да започнат от калните и криви ниви на долните нива в бг-футбола, за да стигнат рано или късно триумфално до обетованата земя на професионалния футбол, вместо да бъдат сенки на славните си имена. Нека обичащите пловдивския клуб хора не се засягат от сравненията, които правя между историята на Нефтохимик и Ботев – тя е в полза на „жълто-черните”, но сходствата в последните години са не малко.
Непримиримостта на феновете на двата тима и тази на легендите им, които положиха основите на възраждането на Нефтохимик и Ботев показаха как някой трябва да отстоява мечтите и вярата си. Нека в неделя в дома на „шейховете” в квартал „Лазур” в Бургас дойдат повече хора, за да се убедят, че футболните стойности не са само под шапката на „А” група. В Нефтохимик имена като Митко Трендафилов, Милен Георгиев, Станчо Цонев и Благомир Митрев (сега ръководители) и Ганчо Ефтимов (треньор на бургазлии) говорят много на ценителите на красивия футбол. Сега те са с различни роли, но със старата си цел – Нефтохимик да побеждава. Редом до тях са и множество млади перспективни футболисти: Сашо Дерменджиев, Васил Даменлиев, Емил Рачев, Симеон Златев.
От другата страна са легенди като Марин Бакалов, Динко Дерменджиев, Трифон Пачев, Петър Курдов и всички други свързани по един или друг начин с възраждането на славния клуб. На терена пък са имена като Георги Какалов, Армен Амбарцумян, Васко Василев, Недко Миленов, Иван Танчовски, Стефан Учиков и други играчи показали в последните години, че Ботев за тях е не само работно място. А там са още и талантите Атанас Курдов, Владимир и Димитър Байреви, Илия Николов.
Времето ще покаже кой от двата клуба ще се върне в елита по-скоро. В момента тях ги делят 13 точки в класирането на дивизията, но не това е важното. Главното в случая е, че Ботев и Нефтохимик непримиримо преследват своето със собствени сили, въпреки всичко и въпреки всички.
