За националния отбор на Русия има
два изхода от мача с Гърция, които ще му дадат място в ¼-финалите – равния и
победата. Това е колкото добре, толкова и лошо. Подсъзнателно играчите на Дик
Адвокаат ще мислят и за това да не загубат, а когато някой има в главата си
подобни мисли те са пагубни. Трябваше Сборная да вземе трите точки срещу
съдомакина Полша (1:1), но определено не направи достатъчно за това. А сега
можеше Малкия генерал просто да се чуди дали да даде почивка на основните си играчи или да ги поддържа в тонус с мач срещу гърците. Това обаче не стана и
сега мачът е решаващ.
Русия разполага с по-класни футболисти. Това е ясно дори и за нет толкова тесните познавачи на играта и селекциите. Игор Денисов и компания са по-обиграни, по-креативни и не на последно място по-бързи. Дали обаче скоростните им капацитети ще бъдат задействани в съботния двубой зависи повече от тях самите, колкото от елините. Точно липсата на бързо придвижване и целенесочено завършване на атаките лиши руснаците от нещо повече срещу Полша. Треньорът на Дружината просто прибра целия си отбор (един Левандовски бе само изнесен напред) зад центъра и това не позволи на руските играчи да атакуват, както по време на срещата с чехите (4:1).
Ясно е, че на Гърция им трябва само и единствено победа, но никой не твърди, че те ще я търсят от първата минута и то с много сили и постоянно владеене на топката. Поляците играха много прибрано дори и когато губеха от Русия, но пак имаха шансове за гол и то не е един. Така че и европървенците от 2004-та може да използват подобна тактика.
Със сигурност момчетата на Фернандо Сантош не обаче толкова подвижнии като поляците. За това и вероятно те няма да успеят да организират толкова бързи контранападения, като да речем това на поляците при изравнителния гол на Якуб Блашчиковски. Към този момент формата на Роберт Левандовски е в пъти по-добра от тази на колегите му от авангарда на Гърция Георгиус Самарас и Теофанис Гекас, и двамата елини ще бъдат „изядени” с лекота от Алексей Березуцки и Сергей Игнашевич. Дългите топки към нападението, които гърците правят, когато не могат да изнесат топката в моменти на преса срещу тях, едва ли ще затруднят руснаците. Впечатление прави, че когато изгубят топката руснаците не бързат да я отнемат настигайки и спирайки отзад противника си, а го задминават и се обръщат да го „бият" лице в лице или изчакват да се прегрупират в полето малко пред пеналта си. В случая ще трябва да не позволяват на гърци и играчи като Карагунис да бият отдалеч, защото това може да разконцентрира Малафеев, който едва ли ще бъде държан в тонус от гръцки набези.
Ако „сините” решат да изчакват и дебнат някоя позиционна грешка на Сборная или шанс при статично положение и седят в своята половина, то някак си момчетата на холандския треньор ще трябва ги издърпат от там, а не да владеят топката постоянно, но също толкова постоянно и да се чудят как да я разиграят до момент на завършващ удар. Халфовете могат и са длъжни да опитват повече „разрязващи” защитата пасове. Вертикалните подавания бяха липсващите в миналия мач. От друга страна някой трябва и да им ги търси тези пасове.
Пасивността и по-бавните флангови играчи на гърците бива да бъдат използвани максимално от бековете на Русия. Става въпрос повече за Александър Анюков, който не е толкова напорист, колкото съотборника си от обратната страна Юрий Жирков. В първите две срещи на Сборная се видя, че те не търсят фаулове в близост до наказателното поле. Нито една възможност нямаха руснаците да пробват пряк обстрел по посока на вратата (за което донякъде са виновни и реферите), а точно оот такива моменти може да имат нужда те, ако не съумяват да разбият гръцката отбрана и врата чрез игра.
Любопитно е, дали отново Александър Кержаков ще поведе атаката на руския тим. По това до колко нападател си върши работата по принцип се съди от статистиката, а тя е десет удара на Кержа – десет в аут!?! Неговият принцип е „Стрелях, стрелям и ще стрелям”. Интересно е ще се превърне ли най-после това във „Вкарвах, вкарвам и ще вкарвам”? Моето мнение е, че футболистът на Зенит пак ще излезе от началото. Всичко друго, което съвременният нападател трябва да прави – той го прави. Изтегля се на фланга и отваря пространства за останалите атакуващи състезатели, пресира постоянно, комбинира добре с останалите и не се изключва от играта.
На вратата си Русия ще има пак
Слава Малафеев. Той доказа, че заслужава мястото. Така че, ако руснаците
действат концентрирано през цялото време, ако успеят да се придвижват бързо и
то с топка в крака или чрез подавания, ако Аршавин играе както може и ако
Адвокаат използва при необходимост и играчи от резервната скамейка, без да чака
титулярите да изплезят езици – Русия ще бъде първа в групата.
Другите фактори в тяхна полза –
гърците, в отличие от поляците, няма да имат 50-хилядна публика зад гърба си, а
Адвокаат ще има последа дума с този отбор и със сигурност ще иска тя да бъде
по-благозвучна.
Райко Стоянов
Райко Стоянов
