петък, 29 април 2011 г.

В Порто не се ражда новият Моуриньо, а новият Анти Моуриньо


Много футболни капацитети из Европа в последно време започнаха да виждат в треньора на Порто - Андре Виаш-Боаш новия Жозе Моуриньо. Тазгодишните успехи на „драконите” по терените на Португалия (спечелиха титлата и чакат "жертвата" си във финала за Купата) и Европа накараха всички интересуващи се от футбол да обърнат по-сериозно внимание на тима от крайбрежието на река Дуоро. Безапелационните победи над Севиля, ЦСКА (М), Спартак (М) и Виляреал и 99% им осигуряване на участие във финала на Лига Европа са потвърждението на това как работи младият 33-ри годишен наставник с дългото име Луис Андре де Пина Кабрал де Виаш-Боаш. На такава възраст той е дал заявка за подобен пост в редица евро грандове, но кога ще отиде в някой от тях ще покаже бъдещето. Дали и той като своя станал легендарен (и не само) предшественик Моуриньо няма да изчака да сдаде поста след спечелване на двата европейски трофея?
Каквото и да стане обаче той показа друго. Едното и общото със Специалния – победите на всички фронтове за водения от него отбор. Другото и различното от него – начинът му на поведение и най-вече налагания игрови стил. Стил „торнадо”, „вихър” или някакъв от този сорт. Та само за последните си седем срещи във втория по сила клубен турнир ма Стария континент „синьо-белите” вкараха 20-сет гола! А самото им отбелязване налага да се направи отделна от другите класация за най-красив гол. Тимът е своеобразна машина за реализация. На вътрешната сцена със своите 67 попадения Порто няма конкуренция по този показател, а и все още тази резултатност не позволява да бъде регистрирано поражение. Какво да се прави - всеки прави това което може, а те могат само да бият наред. Колко ли би завършил един евентуален мач с Барса, примерно във финал за Суперкупата на Европа?
Ето тази игра отличава почерците на двамата треньори. Единият вече е на върха, другият се е устремил натам. Красотата в стъпките им обаче е различна. Инструментите, разбирай клубовете и играчите, с които работят носят засега еднакъв успех (все още несъпоставим), но едните носят наслада, а другите просто извличат полза.