Нивата е дълга и... кална!

Вчера любимият ми, изстрадал в последните години, но винаги горд отбор – Нефтохимик (Бургас), допусна първа (надявам се и последна) грешна стъпка по пътя към „Б” група, завършвайки 0:0 като гост на едноименния отбор в Димитровград в мач от 6-ия кръг на Югоизточната „В” група. Някой ще каже, че това е първата крачка към абдикацията от поставените цели, друг ще злорадства по повод това, че „нафтата” с подобни мачове се обрича на съдбата да играе в следващите години отново по села и паланки. Аз обаче, а със сигурност и други обичащи идеята и каузата Нефтохимик, ще заявя – нивата е дълга (в случая става въпрос за „В” група, което значи и кална... в буквалния смисъл). До края на сезона има цели 70 (!!!) мача, още повече, че двубоите с прекия конкурент за класиране в по-горната група не са изминали. Това е спорт. Това са хора. Когато има отбори от роботи ще ги програмираме да не грешат. Човешкият индивид не е съвършен. Човешкият индивид се стреми към съвършенство учейки се от грешките си. Така че тези загубени две точки са просто пореден урок. Резултатът ни с тима от юга показва и друго – играем честно, което е най-важното. Нефтохимик не може и не трябва да играе по друг начин. По-добре загуба след честна битка и борба, отколкото победа с предварително замислен хепиенд. Не сме тези на които им се дава на готово място в професионалния футбол, чужд стадион или направо чужда ДЮШ. Ние, привържениците на „зеления” отбор, сме истински – такъв трябва да е и отборът ни. Сега е моментът да сме заедно и да вярваме в успеха, а той със сигурност ще дойде трудно. Но тогава обаче ще е и по-сладко. Времето ще покаже дали ще успеем сега, или това ще стане по-късно. Важното е, че ни има, има я и любовта към нашия отбор, а значи и той ще бъде вечен, защото любовта е вечна.

Горд съм да съм част от всички тези, които през изминалите години останаха верни на отбора. Страдали сме преди, ще страдаме и занапред – ние обаче страдаме, понеже го обичаме. И знам, че винаги когато мога аз ще съм на стадиона с нашия Нефтохимик, ще съм с него и когато съм на стотици или хиляди километри разстояние. Защото, където е той – там съм и аз... с него.