Това ли са истинските Хашек и Набоков?

                                                          
През изминалата лятна трансферна кампания в Света на хокея се случиха няколко крупни преминавания на играчи от един клуб в друг. Едни от най-шумните трансфери бяха на двама от най-силните вратари в Света в последните години (и не само последните) – Доминик Хашек и Евгени Набоков. Разбира се, като отличия и харизма те са различни, но малко или много седят в списъка с голкипъри, за които се сещаме на прима виста, когато стане дума за това амплоа. През лятото те приеха нови предизвикателства и подписаха с тимовете от КХЛ – Спартак (Москва) и СКА (Санкт- Петербург). Чехът се обвърза с „гладиаторите” за една година, докато бившият страж на Сан Хосе ще играе в Петербург цели четири. Сроковете определено са съобразени и с годините на двамата. Дали обаче приемането на новия им призив ще се окаже оправдан или ще ги компрометира в края на кариерите им (особено това важи за Хашек, който едва ли ще има време да изправи евентуален провал)?

Сега сме едва в началото на сезона в КХЛ, но поне в първите появи на леда двамата класни, а единият направо легендарен, вратари меко казано не впечатляват. Някои си казват „Вкарват им много, защото защитниците са по-слаби от тези в НХЛ”. Но нали го има и това, че и нападателите, колкото и да са класни, не са Овечкин, Малкин, Кросби, Хийтли или Седин!?! И руснакът и чехът имат по пет изиграни срещи от старта на редовния сезон и това значи, че може да се подведат изводи от първите впечатления от играта им. Доминатора е допуснал 18 (!) гола за тези пет срещи на вратата на Спартак, а Набоков 15 – честно казано много за класата на двамата. Процентите им за отразени удари е близък – 86 за спартаковеца и 89,4 за „армееца”. Коефициентът на надеждност (спрямо игрово време и пропуснати голове) е 3,62 на Хашек и 2,95 за родения в Казахстан играч. Като пример ще дам друг играл пет мача вратар Андрей Мезин от Динамо (Минск) с КН от 1,91. Разликата е видима.

Чисто практически обаче се забелязват други слабости. Доминик Хашек, колкото и велик и опитен да е не може на 45 години да бъде същия непробиваем вратар. Да, той се чувства добре, тренира, има мотивация, но физиологията не можеш да я промениш. Особено, когато се налага да играеш пет поредни мача през ден, изминавайки хиляди километри. В Пардубице може и да успяваше, но тук разстоянията не са като тези в Чехия. Интересно е, че дори и при наличието на колебания в играта му треньорът на Спартак Милош Ржига така и не го замени по време на мач или преди някой от двубоите и му гласува пълно доверие. От една страна този кредит на доверие значи много, но от друга все пак Хашек и на титли и на книга вече е ветеран. Със сигурност голяма вина за многото получени голове носят и защитниците на „червено – белите”, които не славят със стабилност. На моменти обаче Хашек играе много рисковано, което едва ли е от липса на опит. Няколко пъти двукратния ностел на „Стенли” излизаше напред като един вид трети защитник и в тези ситуации противникът бележеше на празна врата. Също така болшинството пропуснати шайби са при удари по леда или малко над него. Едно трябва де ясно – Доминатора има много време пред себе си за да не позволи във визитката му да с бъде вписан минус. Смешно е да се твърди, че е дошъл в Русия за някой долар повече. Целта му е ясна – да покори и друг връх. Всеки спортист обича предизвикателствата и КХЛ в момента е такова не само за него.

При Набоков пък се забелязва лека липса на ориентация по време на игра, когато отбива рисковано шайбата и не винаги в тези пет изиграни мача избира идеалната позиция пред рамката. Това при него е по-лесно обяснимо. Все пак Хашек от години е в Европа и се е нагодил към размера на местните ледени площадки. Ударите и ъглите от които се нанасят са други и това не е за подценяване. Неуверената игра на 35 годишния страж идва може би и от факта, че дълги години той навлизаше в нужната форма след началото на сезона, а както знаем в НХЛ той започва с един месец по-късно от този в КХЛ. Както и при ситуацията с Хашек тук също роля играе и защитата. Тя със сигурност е по-класна от тази на московчани, но за разлика от тях е все още несработена. Вярно че повечето нови играчи в СКА са нападатели, но в хокея участието на нападателите в защитен план е много по-важно и необходимо от примерно това във футбола ( все пак тук няма халфове), а към този момент и те не са привикнали един към друг. Което от своя страна води до повече загубени шайби и възможност за съперника да атакува. Много е важно и треньорите Ржига и Айван Заната да не прекаляват със звездното доверие. Нека не забравят, че вратарите са с тънки психологически струни и времето за настройване е повече. А прекомерното доверяване води и до мисълта за незаменимост. В Спартак и СКА обаче има двама много добри и перспективни млади сменници – съответно Евгени Конобрий и Якуб Щепанек. Един – два силни мача от тяхна страна и легендите ще бъдат поразтърсени. Тогава ще трябва да се доказват с игра, а не с биографии. А те могат да го направят.