Стартът на двата руски отбора в тазгодишното издание на Шампионската Лига бе диаметрално противоположен. Не толкова като игра, а най-вече като резултати. Крайните изходи на срещите на казанци (загуба от Копенхаген в Дания с 0:1) и московчани (победа над Марсилия на „Велодром” с 1:0) донякъде са дори и изненадващи. Повечето хора очакваха определено, ако някой победи от двата тима на старта това да е Рубин, но...
След като в сезон 2009 – 2010 Рубин (Казан) не позволи на самата Барселона да го победи в две срещи, надигра Интер у дома, измъчи го в Милано – прогнозите и очакванията бяха завишени. Някой от тях обаче бяха неоправдани. Да, момчетата на Курбан Бердиев вече понатрупаха опит, и най-вече самочувствие. Но!!! В състава вече ги няма „теглещите коне” – Алехандро Домингес ( когато в Казан слушат една от култовите песни на Лейди Гага носеща точно името на аржентинеца, сигурно тъгуват с носталгия за своя Алехандро), Сергей Семак и Александър Бухаров. Мачът на „Паркен” показа и друга пробойна – централната двойка защитници от миналата кампания Сесар Навас – Роман Шаронов не играха поради различни причини и... това доведе до дупките в защитата на Рубин. А това бе най-силното звено преди 12 месеца! Нямаше го и Александър Рязанцев, който бе основен елемент от добре смазаната мапина миналата година. За неособено добрата продукция в Дания е виновен и треньорът Бердиев, защото заложи на прекалено защитна тактика срещу този опонент. Гьокдениз Карадениз от началото на сезона в Русия не показва формата от миналата година, а новото попълнение в зашитата Салваторе Бокети не издържа физически дори и 60 минути – от това напира въпросът защо бе включен в стартовия състав италианецът. Отпред Карлос Едуардо показа, че има потенциал, но към този момент не може да се нагърби с голяма отговорност. За другото звездно попълнение от това лято Обафеми Мартинс може да се спомене само това, че най-силните му години вече са останали зад гърба му. Ако за Премиерлигата става – за Шампионската едва ли. Попълненията от вътрешната сцена Корниленко и Медведев не могат за няколко седмици да надскочат боя си от реализатори на сибирските Том и Сибир съответно, в реализатори в най-силното клубно състезание на континента. Новоизлюпеният руски национал Алан Касаев влезе чак в края на мача с Копенхаген и ако бе по-опитен и хладнокръвен можеше да асистира за победно попадение.
Рубин обаче ще покаже зъби още в домакинството си на Барса. Колкото и променен да е съставът на татарстанци, той не е загубил всичко отработено и заучено досега. А и борбата в групата е в началото си. Още повече, че Рубин ще се бори за място в плейофите на ШЛ не с Интер примерно, а със същия този Копенхаген и гръцкия Панатинайкос. Отбори, които не са много по-силни от двукратния шампион на Русия.
Другият представител на Русия победи като гост Марсилия с 0:1. Едва ли и малка част от многомилионната фенска маса на „червено – белите” е вярвала в такова развитие на нещата. Освен много важния резултат, Спартак записа и 100-на юбилейна победа в европейските клубни турнири. А също така не допусна гол в мач от Шампионската лига за пръв път от 7.11.2000г. в 24-те мача досега. Спартаковци показват през целия сезон в Русия непостоянство. Треньорът и генерален мениджър на отбора Валери Карпин също като Бердиев бе заложил на сигурността, но разликата бе че тя му донесе успех. Трите точки обаче бяха завоювани с много борба, себераздаване и ... късмет, ако трябва да сме честни.
Първата част гостите създадоха само едно чисто положение, но Алекс не уцели вратата. Малкото възможности напред идваха от упорството на всички дефанзивни играчи да изпращат топката в предни позиции по въздуха. Ефективният на домашна сцена Велитон нямаше какво да направи в този случай, освен да повиши функционалните си способности, тренирайки за отскок и правейки фартлек.Затова и френската отбрана се справяше с лекота. Вторите 45 минути показаха, че когато се атакува по земя всичко е възможно. За съжаление все още Ейдън Макгийди не може да прояви качествата си. Дали заради езикова бариера, дали поради липсата на официални срещи, но засега не е толкова полезен, особено в офанзивен план. За 83 изиграни минути ирландецът така и не направи пробив по вертикалата, а в повечето случаи връщаше топката назад.
Положителният момент са волята и желанието, с което бе постигната победата. Също може да се отбележи и уверената игра на много от дебютантите в „Лигата на богатите”. Най-накрая след напускането на Стипе Плетикоса (въпреки че не играеше доста преди наемането му от Тотнъм) Спартак намери сигурен вратар. Андрей Дикан показа, че притеснения за този пост у Карпин вече не трябва да има. Проблем си остава защитата.
Сега след изненадващия успех в Марсилия пред Спартак се открива реална възможност да се бори за излизане от групата и то не в посока Лига Европа. За целта това непостоянство трябва да се трансформира в постоянство. При победи в Москва срещу Жилина и Марсилия задачата ще е вероятно изпълнена. Това обаче ще е трудно. Поне досега тази година Спартак не е направил два или повече силни двубоя последователно. Рано или късно това трябва да се промени. Може би съвсем скоро...
Няма коментари:
Публикуване на коментар