неделя, 24 август 2014 г.

Нефтохимик - 20 години по-късно (ЧАСТ V) Какво се случи в периода 1994 – 2014-та година

Един скромен заводски отбор по футбол се превърна в любим за много български фенове на футбола в края на 20-ти век. Кое беше по-запомнящото се в този период от време за Нефтохимик, кои са паметните мачове, как съдбата се разпореждаше с тима през двете декади от 1994-та до 2014-та, кои бяха легендите и как приказката за грозното пате, превърнало се в лебед, намери продължение... Моите спомени за футболните перипети, красиви и не толкова приятни емоции с бургаския клуб, истории свързани с клуба и любопитни случки:
Отново сред професионалистите Влизането в горния ешелон налага промени в тима на Нафтата. Те са на почти всички нива – в техническото, спортното, както и в кадровото. За старши треньор отново е поставен Димитър Стойчев. Асистенти са му Ангел Стойков и Веселин Шулев, който се грижи за вратарите. Митрев продължава да бъде изпълнителен директор, а за технически е назначен Костадин Джамбазов. В отбора заработват и лекар – Димитър Желязков, и масажист, който съчетава дейността и с тази на домакин – Костадин Колев. Проблемите със стадиона за домакинствата обаче остава висящ, като до последно има варианти за „Лазур”, но те пропадат и спешен ремонт на съоръжението в „Долно езерово” все пак позволява на бургазлии да играят на „Червено знаме”. За жалост на всички почитатели на Нефтохимик и романтичния футбол, легендите и звезди на състава Милен Георгиев и Митко Трендафилов слагат край на кариерите си и лишават отбора от много повече класа и опит. Селекцията обаче включва редица други имена, които малко или много имат рутина в професионалния футбол зад гърба си и трябва да помогнат на Нефтохимик в амбициите му да е сред лидерите в Източната „Б” група. Една много успешна и същевременно спорна за ултрасите на тима фигура се завръща в родния клуб . Става дума за нападателя Стойко Сакалиев, който заедно с Милен Христов, Момчил Желев, Юри Иванов, Марин Ценов и Цветан Канелов имат задачата да се изгради силен състав покрай тях. Прецедент за футбола в България бива решението на шефовете на клуба да предоставят на своите фенове да подберат два варианта за модели на екипи, които играчите да носят през сезона. Това кара привържениците да почувстват своята важна роля в развитието на клуба. Красив момент е и демонстративният мач между настоящия отбор и този на легендите на тима, който се играе в квартал „Ветрен”. Зрелищен успех в шоу-мача със 7:3 печелят действащите нефтохимици. Стартът на кампанията е обещаващ – след дебютно 0:0 в Несебър срещу местния едноименен тим, следват победи над Етър (1:0 д), Добруджа (1:0 г) и Спартак Варна (3:2 д), а Нефтохимик е сред лидерите в групата. Следва обаче една слаба серия от шест срещи, в които отборът на Митко Стойчев взима само пет пункта и след поражение от Несебър на свой терен с 2:3, опитният специалист е освободен от поста. На негово място, както се оказва после, до края на сезона застава помощникът му Ангел Стойков. Заради липсата на нужния лиценз за ръководене на отбор в това ниво обаче, формално по време на двубоите като старши треньор в протоколите е вписван Димитър Стойчев. За помощник на бившия играч на Черноморец, ЦСКА и Славия идва Тодор Киселичков, а с вратарите вече работи Тихомир Тодоров. Младият треньорски екип на Нафтата успява да стабилизира представянето, но като негативен момент от края на есенния полусезон остава решението му да заложи на неопитни и нямащи нужната игрова кондиция футболисти, които да играят срещу Етър в гостуване в 1/16-финал за Купата на България. Двубоят на „Ивайло” е първият телевизионен за бургазлии от повече от две години и вместо да покажат себи си с добро лице пред обществеността, те изиграват най-слабите си 90 минути от години и резонно отпадат след 0:2. Първият полусезон завършва с изстрадан успех с 1:0 вкъщи срещу Сливен на Димчо Ненов, след гол на Милен Христов в края на мъчния двубой. С трите си добавени точки Нефтохимик приключва полусезона на 4-то място, с 22 пункта, на четири от изненадващия водач Любимец.
През зимната пауза в отбора са привлечени голяма част от състезателите на Черноморец (Поморие), който почти е фалирал към онзи момент. Повечето от тях са бургазлии, израснали в местните школи и придобили достатъчно опит в професионалния футбол. Пролетният полусезон започва с реми, 1:1 на чужд терен, срещу един от преките конкуренти за промоция в елита – Ботев Пловдив. Следва уверена победа над лидера Любимец с 3:1 в „Долно езерово”, а седмица по-късно и още една – с 1:0 над поморийските „акули” на Неделчо Матушев. По-нататък Нафтата пада с 0:2 в Брестник от Ботев, а равенствата с Черноморец в Поморие (2:2) и у дома със Сливен (0:0) отдалечават бургазлии от мечтата. Колебливите изяви на Ботев, Етър и Любимец обаче оставят шанс на „зелено-белите” и след измъчен обрат от 0:1 до 3:1 срещу Спартак (Варна) се стига до мача на истината в Търново. На 12 май бургазлии се нуждаят от три точки на „Ивайло”, за да вземат съдбата си в борбата за „А” група в свои ръце. Домакините от Етър откриват резултата в 20-ата минута чрез Тодор Колев от дузпа за нарушение на Диян Молдованов, но след още толкова време игра Васил Калоянов с удар по земята от фаул изравнява. В сектора за гостуващи фенове са близо 200 човека, които правят и поредната си красива хореография преди двубоя. Малко след точното попадение на Калоянов обаче Христо Господинов извежда пак „болярите” напред. След почивката Нефтохимик не успява да наложи превес и никак не може да обърне развоя, а в 65-ата минута Господинов добива отбилата се от гредатата топка за 3:1 и на практика предрешава победителя. До края гостите на няколко пъти опитват поне да намалят, но и това не се случва и реално губят практически шансове да влязат в групата на най-силните отбори. След двубоя, собственикът на Нефтохимик Николай Филипов уклончиво заявява, че може и да не продължи да спонсорира бургаския клуб. На въпроса дали ще остане начело на клуба, той отвръща с думи и лека многозначителна усмивка на лицето „Аз не знам утре дали ще съм с моята жена, вие за отбора ме питате!”. „Шейховете” завършват трети и се разделят с наставника Ангел Стойков, а с него си тръгва и Джамбазов. За играч на сезона от феновете е определен капитанът Момчил Желев. Катаклизмите обаче тепърва предстоят. Състоянието на стадион „Червено знаме” се влошава и е много вероятно съоръжението да не получи лиценз за професионалния футбол. Освен това, Филипов и Каравълчев изглеждат незаинтересовани от съдбата на клуба, най-вече защото никой не им помага в издръжката на клуба. Тук идва намесата на основната група фенове на тима, които правят решителен и малко отчаян опит да изложат пред премиера на България ситуацията в най-успешния бургаски футболен клуб. Това става при една кратка визита на Бойко Борисов в морския град, където той и кметът на Бургас Димитър Николов изслушват проблемите на феновете относно Нефтохимик и властният политик урежда среща на привържениците с ръководни органи на Лукойл – Вагит Алекперов и Сергей Андронов. Шефовете на най-крупния данъкоплатец в страната не само приемат феновете в централата на завода, но и заемат тяхната позиция и (не без помощта на Борисов) им дават обещание за субсидия от 300 хил. лв., с които втородизивизонният тим да обезпечи едно стабилно участие в единната вече „Б” група. Това спасява клуба и школата, поне временно. В състава остават повечето от момчетата от предния сезон, а за треньор е привлечен Димчо Ненов, който ще работи с досегашните помощници Киселичков и Тодоров. Бойко Борисов и градоначалникът Николов спазват дадената от тях дума, че ще съдействат и за връщането на Нефтохимик на „Лазур” и така на улицата на „шейховете” грейва силно слънце. Докога, ще покаже бъдещето…
Противоречиви чувста, но отново в елита
След като става ясно, че Нефтохимик ще продължи участието си във вече обединената „Б” група, ръководството наема за треньор бургаският бивш футболист Димчо Ненов. Той има най-вече опит с работата с детски и юношески формации, но последните няколко години преди да поеме „шейховете” понатрупва стаж и като наставник на мъжкия отбор на Сливен. В щаба му остават досегашните помощници в клуба – Тодор Киселичков и Тихомир Тодоров. Благомир Митрев продължава да е изпълнителен директор, а спортен такъв е Митко Трендафилов. Много от футболистите от миналия сезон остават в тима и за предстоящия. Главната новина обаче е споразумението между Нефтохимик, Черноморец и Община Бургас за използването на стадион „Лазур” от страна на „зелено-белите”. Точно това била една от причините, по думите на ръководителите на Нафтата, поради които отборът не успял да постигне класиране за елита в изминалия сезон. Сега конкретни цели пред футболистите гласно не са поставяни. За технически директор в отбора е назначен футболист номер едно на България за 1984 година Пламен Николов. Той по-скоро бива сложен като наместник на спонсора Лукойл в тима, понеже ексзащитникът на Левски е приближен до Валентин Златев, който е мениджър на рафинерията у нас. Кампанията започва добре за Нефтохимик и след първите кръгове те са сред водещите отбори, а апетитът на тима се увеличава с всяко изминало „ядене”. Още по-гладни за промоция са привържениците. Те обаче за малко да усуетят нещата с домакинствата на любимия стадион, след като по време на първото домакинство за сезона, срещу Чавдар Етрополе (3:1), няколко от тях провокират инцидент с помещение в съоръжението, където са съхранявани знамена на градския съперник от Черноморец. И без това сложните и „чупливи”, меко казано, отношения по казуса със стадиона са пред пореден разрив, но намесата на градоначалника Димитър Николов оставят нещата така и отборът на Димчо Ненов продължава да играе на „Лазур”. В средата на есенната част от сезона клубът чества и половин вековен юбилей. Отбелязването става на 1-ви ноември на спортен комплекс в Бургас в присъствието на голяма част от най-силното поколение играчи на тима, настоящите играчи, треньори и ръководители, емблематичният президент от славния период Христо Портачанов и др. Провеждат се демонстративни мачове между фенове и общественици, както и между настоящия отбор и състав от легенди на клуба.
Епилогът на есенния полусезон е в Плевен, където Нефтохимик гостува на един от основните по това време конкуренти за лидерството. Успех би изкачил бургазлии на върха за няколко месеца. Гостите повеждат през първото полувреме чрез Живко Петков, но още преди края на частта опитният Десислав Русев изравнява. В последните минути на мача обаче Велин Дамянов засича със странична ножица свалената с глава от Емануил Манев топка и носи трите точки за Нефтохимик. Освен това, Любо Божинов и компания отстраняват за Купата елитния Ботев Враца (1:1 край Околчица и 1:0 в Бургас) и поглеждат с оптимизъм към мачовете с отборите от „А” група. На следващото стъпало в турнира за националния трофей обаче бургазлии се препъват, отпадайки от друг елитен състав – този на Пирин (ГД), след загуба в пиринско с 0:1 след наказателен удар и 1:1 в реванша на стадиона в Нова Загора. Там на втородизивизонния тим му се налага да приеме гостите си заради нахлуването на част от агитката на Нефтохимик на пистата на стадиона в Плевен и разправиите с охраната на мача. Очакването на пролетта в лицето на лидер е сладко за Нефтохимик и феновете му. В дните около коледно-новогодишните празници се провежда банкет, в който заедно се веселят както фенове, така и играчи и ръководители. В интернет-форумите на „зелените” ултраси вървят дискусии за желаните трансфери, събират се средства за нови и оригинални хореографии, правят се планове за предвкусваното завръщане в „А” група. В контролите Нефтохимик се изявява стабилно, като дори стига до престижно реми 3:3 с руския елитен Амкар Перм. Но, както знаем, много хубаво не е на хубаво. Дни преди подновяването на сезона от този свят си отива легендарният защитник на Нефтохимик Велиян Парушев. Тази трагедия се очаква да окаже негативно влияние в отбора и настроението по трибуните за срещата с Видима-Раковски, което се потвърждава от безличната продукция и измъчения успех с 1:0. Севлиевци обаче пропускат дузпа в самия край на двубоя. Агитката на Нафтата издига огромен плакат с лика на идола си и надпис „Великан”, а слабата игра се оправдава с няколко неща. Тя обаче е такава и в гостуването в Етрополе след седмица, където е вторият пролетен кръг. Без да създадат нито едно голово положение, „шейховете” падат с 0:1. Състезателите обаче не само не изнасят приличен мач, ами показват и някаква вялост и демотивираност – в пълен контраст на игрите от есента и съчетанието на амбициите и реалните възможности за „А” група. Ден след поражението Благо Митрев обявява, че пари за довършване на сезона липсват и бъдещето на клуба е на карта?!? Всичко гръмва сякаш ей така от нищото. Шефовете на отбора Филипов и Каравълчев не се показават от никъде и обществеността е в недоумение. Феновете правят акция за набирането на средства за клуба с помощта на дарителски кутии по време на срещата с Банско в Бургас, а на стадиона за двубоя са поканени местни бизнесмени и общинари, с които да се намери начин за изход от извънредната криза. Равенството 1:1 срещу „козлите” съвсем слага прът в колетата на устремения към първия ешелон тим, а за капак оставки подават старшии треньорът Ненов и изпълнителният директор Митрев. Те обаче биват отхвърлени от босовете на Нефтохимик, които явно позакрепят положението и след мощна победа с 5:2 над Пирин Разлог на чужд терен Нафтата се посъвзема. Както се оказва, не задълго. Не помага кой знае колко и контролата с ЦСКА в Бургас, която е с платен вход и цели събирането на средства за тима. В средата на април на „Лазур” пристига среднякът Спартак Варна и без да надиграва бургазлии бие с 2:0. Прокрадват се информации за раздор в съблекалнята и негласен бунт от страна на тарторите сред играчите, които не искали повече Ненов за наставник. Оплакванията им били за непрофесионално и грубо отношение на специалиста към тях в определени моменти от работата им, каквото и да значи това. Това остава непотвърдено, но 45-годишният треньор се разделя с поста си. С него си тръгва и щабът му. Заместник на Ненов става Антон Спасов, който със Станимир Димитров правят абсолютен дебют в мъжкия футбол като наставници. За вратарите се грижи вече Георги Бъчваров. Лакътушенето продължава обаче и с новия старши треньор. Той дебютира в професионалния футбол с поражение с 1:2 от Любимец като гост, назависимо, че бургазлии повеждат. Любимчани обаче успяват да обърнат резултата , като победният им гол идва след наказателен удар, който е бурно оспорен от целия отбор на Нефтохимик. На връщане от мача автобусът с футболистите бива срещнат от пътуващата към Бургас агитка на тима и започват разговори за изясняване на ситуацията и нагласите за края на сезона у играчите. Феновете искат да знаят имат ли желание в клуба да атакуват елита. Няколко от опитните футболисти заявяват, че усповията, при които играят и тренират не са нормални и в скоро време мислят да напуснат. Не става ясно обаче пари ли са главна пречка за нормална работа или друго. Нещо куриозно и нелепо се случва в едно от последните гостувания за сезон 2012/13. В Симитли, срещу Септември, Нефтохимик повежда в резултата с гол на Станимир Митев, но домакините изрaвняват. Изобщо не се вижда как би паднал гол за бургазлии, които отново не играят нищо, а не изглежда и да опитват. В заключителните минути обаче изведнъж силите на Септември свършват и играчите му дори не се затичват. Следват редица опасни удари на момчетата на Антон Спасов, които не срещат каквато и да било съпротива, освен от страна на вратаря на домакините Ивайло Василев, който е преотстъпен от Левски. Стига се до наказателен удар в полза на гостите, но Любо Божинов бие слабо и голкипърът спасява. От пистата зад вратата гневно се чува как Митко Трендафилов пита „Айде бе, аз ли да вляза да я вкарам във вратата?”. Наистина, дори самите състезатели на Нефтохимик са в потрес как никой не им пречи да атакуват и това явно ги обърква. Все пак, в даденото от съдията продължение от упор Божинов вкарва за 2:1 в полза на кандидата за елита и сякаш всички (или почти всички) са доволни. Около срещата и нейния край изникват слухове, че домакините са чакали финансови стимули от страна на конкурента на Нафтата за промоция – Любимец, които обаче на са дошли и затова в края се стигнало до този фарс. За странната ситуация говорят и емоциите у победилите в мача, които изглеждат не радостни и щастливи, а засрамени и объркани. В следващата си среща, на своя земя, Нефтохимик измъква изключително трудна победа над Светкавица с 1:0 след гол на Васил Калоянов и заветната цел се доближава. Тя е изпълнена на 8-ми май, когато на стадион „Панайот Волов” в Шумен Нефтохимик надделява над едноименния отбор с 3:1. Попаденията са дело на Васко Калоянов от дузпа, голмайсторът на „Б” групата Живко Петков и Галин Димов, а за домакините почетен гол вкарва Байота. Последните двубои от сезона - срещу Калиакра и Спартак Плевен в Бургас, са формалност. Срещу каварненци футболистите на Антон Спасов изиграват двубоя с боядисани в зелено коси, което напомня за големите мачове срещу Левски и ЦСКА от преди години, а домакините се налагат с 2:1. В заключителния тур бургазлии завършват 2:2 с тима от Плевен, но след края на мача на „Лазур” на терена излизат десетки фенове, които заедно с вдигналите купата за първо място футболисти празнуват завръщането сред най-добрите. Дали обаче то ще се осъществи, е неясно, защото финансовите тегоби над клуба си оставаха, а светлина в бургаския тунел няма. За най-добър през сезона от феновете е посочен нападателят Живко Петков, а подгласници са му халфовете Милен Гамаков и Емануил Манев. Ето обаче кои заслужиха признание за изстраданото класиране в „А” група: Божидар Стойчев, Евгени Караманов, Цветан Димитров, Георги Стоянов, Диян Лефтеров, Диян Молдованов, Мирослав Енчев, Георги Хашев, Галин Димов, Иван Иванов, Велин Дамянов, Румен Николов, Стамен Ангелов, Петър Патев, Милен Гамаков, Хюсеин Филипов, Станимир Андонов, Любомир Божинов, Юри Иванов, Ростослав Янков, Момчил Желев, Михаил Георгиев, Димитър Благов, Станимир Митев, Христо Лемперов, Емануил Манев, Петър Колев, Васил Калоянов, Живко Петков. С футболистите задължително трябва пак да споменем Димчо Ненов, той завеща на колегите си на поста треньор в Нефтохимик една добра база от точки, която реално даде шанс за промоция. Митрев след края напуска клуба, като така и не стана ясно той ли е виновен за избухването на финансовата криза и как точно са били разпределни средствата отпуснати от Лукойл и Общината. Пламен Николов също се разделя с отбора след сезона.
следва продължение...

Няма коментари:

Публикуване на коментар