Един скромен заводски отбор по футбол се превърна в любим за много български фенове на футбола в края на 20-ти век. Кое беше по-запомнящото се в този период от време за Нефтохимик, кои са паметните мачове, как съдбата се разпореждаше с тима през двете декади от 1994-та до 2014-та, кои бяха легендите и как приказката за грозното пате, превърнало се в лебед, намери продължение... Моите спомени за футболните перипети, красиви и не толкова приятни емоции с бургаския клуб, истории свързани с клуба и любопитни случки:
Началото на агонията
От този момент нататък започва и бавният, но неспиращ залез на страшилището за грандове. През 2002-ра година собственикът на клуба Христо Порточанов сдава властта, а тя се поема от боса на „Петрол” Митко Събев, който прекръства тима на една от компаниите в холдинга – Нафтекс. Наименованието не се различава толкова от оригиналното име на „шейховете” и това, заедно с големите планове за бъдещето, кара привържениците на клуба да приемат промените за добро. Мустакатият бивш президент заема длъжността почетен такъв и с времето все по-малко участва в управлението на своето „създание”. За разлика от Портос, адвокатът му Пламен Киряков става постепенно главно действащо лице на стадион „Нефтохимик”. Редуват се сезони с доста посредствена за вдигнатите високо естетически стандарти игра, които водят до 5-то, 6-то и 8-мо мяста в подреждането на елита в края им. Регресът се вижда не само от резултатите и таблицата с класиране, а и в отлива на публика. Начело на отбора се изреждат треньорите Димитър Стойчев, Огнян Ралев, Неделчо Матушев и Димитър Димитров, който се завръща на постта през лятото на 2003-та и донякъде връща оптимизма у зелената част от Бургас. За пореден път са направени и подобрения по стадиона, който е открит с пищен бенефис на Златко Янков, в който се пускат много от националите от САЩ’ 94, както и настоящи звезди на играта и Нафтекс. Но след скандален мач с Черно море във Варна на 1-ви май, 2004-та, завършил с нарочното и предрешено 2:2, Херо напуска Нафтекс и заявява, че никога повече не иска да работи със Събев... Времето после показа кой колко държи на думата и честта си. Помощникът на Димитров в този момент - Златко Янков, с малко странно писмо заявява пред обществеността, че мачът и резултатът на „Тича” са манипулирани. Последствията от тези шокиращи за страната ни разкрития са няколко изхабени на вятъра вестникарски страници, дузина публикации в сайтове и бегли журналистически напъни за намиране на истината и посочване пред властите на виновните. За един двубой (в последния кръг на сезон 2003/04 срещу Литекс у дома 1:1) наставник е Алекси Желязков.
Един от най-богатите отбори в България се разминава на косъм с изпадането през кампанията 2004/05. Лятото преди старта на футболния сезон е много интересно. Шефовете на Нафтекс правят нов популистки ход, който първоначално изглежда като иновация и въвеждане на нов модел на работа. Поканени са двама италиански треньори – Клаудио Масели и Салваторе Бианкети, както и техен ментор, който да коригира от време на време техните действия – покойният вече Франко Сколио. Последният определено е име във футбола на апенините и назначаването му като мениджър в Нафтекс наистина респектира. Обещанията на бургаските босове към италианските специалисти са, че имат достатъчно време да си изградят отбор по техен модел, даден им е шанс да налагат млади кадри (и те го правят с имена като Любо Божинов, Кирил Михайлов, Деян Христов, Стойко Колев, Николай Костов, Коста Янев, Георги Божилов, Орлин Старокин, Владислав Стоянов и др.). Всичко обаче отново завършва по български, след като някои от опитните футболисти видимо не искат да приемат методиката на тандема Масели-Бианкети и отборът се представя непостоянно, като на свой терен дори бива пометен от ЦСКА с 0:4, а месец след това, при загубата в Севлиево с 0:3 от Видима-Раковски, двамата треньори биват освободени. Сколио обаче остава в тима като консултант, преди и той да прекрати взаимоотношения с Нафтекс в края на сезона. Старши треньор след заминаването на адзурите е Иван Цветанов, който горе-долу успокоява обстановката в състава и опитва да наложи свои виждания за стила. Колебанията в резултатите обаче едва не изхвърлят „шейховете” от „А” група. През пролетта в отбора, от ЦСКА, въпреки въпиющото си нежелание, се връща Стойко Сакалиев, който все пак с няколко гола помага за задържането на Нафтекс в елита. Крайните фенове в Бургас постоянно го оплюват и обиждат с различни скандирания по време на двубоите, издигат се и транспаранти, като в един от мачовете защитникът Николай Костов гневно къса един от транспарантите с обиди към Саката, с което си навлича гневът на привържениците и след съответния мач му се налага да оправдава постъпката си в очна ставка с неколцина ултраси.
Три са ключовите мачове. Те са във Варна срещу Спартак, където „шейховете” бият с 1:0 с гол на Сакалиев, в Ловеч срещу Литекс и след това в Бургас против Марек (Дупница). В града на люляците бургазлии се възползват максимално от недостатъчната в момента турнирна мотивация у домакините и след автогол на венецуелския защитник Алехандро Сичеро бият с 1:0. След седмица в Бургас, на 21 май, Нафтекс трудно се налага над Марек с 2:1 с помощта на голови удари на Стойко Сакалиев и Николай Кръстев и това и на теория оставя отбора в групата. Срещата с дупничани е последна за дългогодишния капитан на „зелено-белите” – Благомир Митрев. Старозагорецът остава след края на кариерата си в тима като помощник треньор. След години бойкият Митрев ще бъде важна фигура за просъществуването на клуба.
Неизбежното се случва през кампания 2005/06. Нафтекс излита от „А” група и се превръща в най-богатия наш клуб разделил се с елита в историята досега. С бюджет около 3 млн. лева бургазлии не успяват да се задържат в елита, но зад това стои несъмнено и идеята на част от общинските съветници, Порточанов, Събев и компания да обединят сформирания наскоро Черноморец 919 и Нафтекс!?! Двата отбора се срещат много бързо след пръкването на бял свят на новия Черноморец. На 9-ти ноември, на стадиона в „Акациите” се състои 1/32-финал в турнира за Купата на България, като съдбата на жребия си прави шега, противопоставяйки Нафтекс на Черноморец 919. Пред не много голяма на брой публика връх взимат момчетата на Иван Цветанов, които бият след драмата на наказателните удари с 5:4. Редовното време и продълженията завършват при 1:1, като за новите „акули” вкарва Илиян Банев, а Георги Сърмов изравнява. За тогавашния третодивизионен отбор играят куп бивши футболисти на славния Нефтохимик. Нафтекс грабва вълната в надпреварата за националния трофей и, въпреки лошите игри в шампионата, достига чак до ½-финала, където пада в София от ЦСКА с 1:4.
След ужасните резултати в първенството през есента и началото на пролетния дял, Иван Цветанов е заменен с опитния треньор Иван Кючуков, но и той след равенства у дома срещу Беласица и Марек напуска тима. На негово място идва не кой да е, а самият Георги Василев, който е ставал шампион на България с три различни клуба. Гочето обаче има непосилната задача да спаси неспасяемото. Три-четири тура преди края на сезона „зелено-белите” имат шанс за оцеляване, но футболистите видимо дочуват какво се готви в града и не играят достатъчно мотивирано. След успех у дома срещу Славия с гол на Костадин Джамбазов Нафтекс трябва да гостува на Вихрен, който на теория няма шанс нито за челно място, нито е застаршен от изпадане, и всички очакват, че бургаският отбор ще вземе три точки от Сандански. Уви, това не става и гостите падат с 0:2 и на практика отпадат. Всички надежди умират в двубоя на стадион „Нафтекс” срещу Ботев Пловдив, който приключва при 1:1. На самата среща настроенията в агитката на Нафтата са изцяло подвластни на новините за безумно обединение с третодивизионния Черноморец 919 и скандират обидни реплики към изпълнителния директор Пламен Киряков и собственика Митко Събев. На трибуните има и невиждан за такива мачове брой полицаи, които са много по-стриктни в проверяването на публиката и дори не пускат хора с клубни артикули на домакините под козирката на сектор „А”, за да предпазят от нежелани атаки шефовете на Нафтекс. В нощта преди мача с „канарчетата” стените на стадиона са нашарени с надписи с мнението на бургаските ултраси относно случващото се с клуба. В центъра на Бургас и пред входа на стадиона тече подписка в подкрепа запазването на историческия облик и съществуване на Нафтекс като самостоятелен футболен клуб. На различни места из града са разлепени некролози с емблемата на отбора... След края на двубоя на пистата около терена има няколко хвърлени шала и фланелки на Нафтекс, а привържениците напускат съоръжението със свити сърца не заради отпадането, а поради предвижданите промени и евентуалната гибел на тима. Все пак идеята към този момент е била обединеният и определно уродлив хибрид да се нарича Черноморец, вместо, примерно, компромисното донякъде „Бургас”. Дни по-късно пред община Бургас има протестен митинг срещу готвеното сливане на два различни по идеология и история клубове, който обаче е подкрепен само от феновете на Нафтекс, но не и от тези на Черноморец, което видимо подсказва кой какво мисли и иска. В последния кръг на шампионата, точно по същото време с протеста в Бургас, в Ловеч Нафтекс изиграва последния си двубой в „А” група след дебюта през 1994-та. „Зелено-белите” падат с 1:0, а в клетката за гостуващи фенове има само двама човека, които опъват знамето с изглеждащия като вечен и обещаващ лозунг „Нафтекс завинаги”. Само двама от футболистите отиват до сектора с бургаски фенове след края – насълзеният юноша на клуба Любомир Божинов и Орлин Старокин, които обещават, че няма да играят с фланелката на друг бургаски клуб, дори и насила! Двамата получават по един шал от привържениците и се прибират с наведни глави в съблекалнята.
Тече световнотo първенство в Германия ‘2006. На поредна среща в емблематичното за феновете на Нафtата кафене „Нефчо” има 20-ина човека, които са организирали среща с евентуален спонсор, който да събере играчи и покрива разходите по мачовете на Нефтохимик, който да се състезава в местната окръжна група и бъде наследник на стария едноименен тим. Това е вариант към момента, защото Събев не желае повече да издържа Нафтекс, а и e поел контрола над Черноморец 919, с което и няма как да бъде собственик на два отбора в една и съща футболна група, в случая Източната „Б” група, където едните са изпаднали, а другите влезли от „В”. До поява на Нефтохимик в селските групи обаче не се стига и Нафтекс продължава да съществува, а босът на тима показва документи, с които е прехвърлил акциите си в клуба на друга фирма, която няма общо с неговия бизнес. Така във второто ниво на футбола в България през сезон 2006/07 има два бургаски отбора, които замалко да бъдат обединени, назависимо от всичко и множеството протести и апели от страна на привържениците на Нафтекс. За треньор на „шейховете” е назначен... Георги Василев, който уж напусна след отпадането от елита. Името на този специалист трябва да покаже, че Нафтекс няма да е сателит на Черноморец, а нещо повече. Или поне така би трябвало да е. Потрес и бурно възмущение (за пореден път) у феновете на „зелено-белите”, ще повторя – „зелено-белите”, предизвиква идеята на Събев и Киряков (никой не се и съмнява, че те стоят начело на отбора) да сменят изцяло цветовете на екипите на тима от зелено-бели на розово-черни?!? Броженията по този повод са огромни, но някак с времето поизбледняват, като несъгласието с цветовата гама на фленелките се изразява в скандирания и няколко транспаранта, посочващи, че Нафтекс/Нефтохимик винаги е играл в зелено. В тима на Василев и мениджъра Андрей Желязков са привлечени такива състезатели, с които единствената възможна цел може да бъде влизане в „А” група и то не с бараж, а директно с първо място в крайното класиране. Ивайло Паргов, Любомир Любенов, Георги Караканов, Румен Шанкулов, Ганчо Ефтимов, Веселин Бранимиров и др. водещи тогава играчи изграждат доста силен за нивото на Източната втора дивизия тим. Логично Нафтата почти от самото начало е сред лидерите в групата, а хората в Бургас, и не само, започват да налучкват кой измежду покровителстваните от Събев отбори ще вземе превес и ще играе от догодина в елита. Настава и денят за бургаско дерби, датата е 16-ти септември. На преименувания стадион „Лазур”, който в началото на 2006-та е продаден от ПФК Нафтекс АД на фирма на Митко Събев, излизат един срещу друг отборите на Георги Василев и Димитър Димитров. Херо поема така наречените „акули” през лятото и дуелът на треньорския пост се очаква с не по-малък интерес от този на терена и трибуните. Първо е решен спорът в секторите, там агитката на (принципно и по душа) „зелено-белите” е в пъти повече и по-многочислена от тази на Черноморец, която в началото дори не може да бъде локализирана. Ако трябва да се признае, тя има обективни причини да е по-малка, най-вече, защото редица по-стари и верни фенове на отбора с такова име не припознават новия съименник като наследник на историческия Черноморец. Още повече, че и досега той няма документалното и юридическо право да се счита за такъв. Всъщност, старият и познат Черноморец през този период си се състезава в Югоизточната „В” група и малко хора се сещат за него, а камо ли да ходят да го гледат. Иначе на самия терен по-добре се представят футболистите на Гочето, които странно как са успели да се сработят за малкото си прекарано време заедно и надиграват тотално съперника си. Успехът с 2:0 след попадения на халфа Любомир Любенов (56 и 64 мин.) хвърля в екстаз агитката на Нафтата и те получават поне малко възмездие за откровените подигравки с клуба от страна на „сините” фенове и събево-общинската свита.
Изключително зрелищен и драматичен се получава двубоят на Нафтекс срещу Левски в турнира за Купата на България в средата на месец ноември. На стадион „Лазур” отново се е събрало добро количество публика, а в средата на срещата поддръжниците на бургазлии усещат мириса на кръв на някогашния им гранд-абонат, след като с попадения на Любомир Божинов и съименника му Любенов „шейховете” водят с два гола. Левскарите обаче се вдигат на щурм и първо чрез Валери Домовчийски намаляват, а след меко казано дискусионна дузпа Георги Иванов изравнява. Зрителите вече очакват продължения, когато малко преди изтичането на редовните 90 минути Димитър Телкийски прехвърля излезлия неразчетено и действащ безупречно до този момент вратар Свилен Симеонов и праща своя отбор на 1/8-финал. За домакините остава утехата, че съставът играе равностойно на водещ по това време тим като Левски (между другото - участник и в групите на ШЛ в този период), а някои вече мечтаят за по-скорошно завръщане на „зелено-белите” в „А” група.
Сезонът във втория ешелон си върви добре за Нафтекс, като момчетата на Генерала Георги Василев бият редовно съперниците си, а когато конкурентът им за първото място Черноморец сгреши, те веднага гледат да не поведат с повече точки на „акулите”, че сценарият ще бъде объркан.
Така идва и вторият мач между двата бургаски тима. В дъждовната и студена събота на 31-ви март Нафтекс води с един пункт на черноморци и при евентуален успех ще дръпне с четири. Сутринта, да излизат от църквата „Св. Св. Кирил и Методий” са забелязани помощниците на Херо в „синия” тим – Диян Петков и Любомир Шейтанов. Те или са искали да помолят Всевишния за по-благоприятен резултат от този през есента, или са влезли да поискат прошка за злините, които всички от техния клуб опитваха да причиняват на низвергнатия Нафтекс. Телевизия Евроком прави нещо рядко срещано и показва дербито на Източната „Б” група пряко. Агитките отново са несъпоставими, но също несравнимо е и поведението на Нафтекс на терена в сравнение с есенния мач. Заряд няма, стръвта в очите на „шейховете” липсва, без значение, че Божинов извежда своите в средата на първата част. След почивката Нафтата не атакува изобщо, а една от легендите на Нефтохимик Митко Трендафилов е оставен абсолютно непокрит на ъгъла на малкия пеналт и необезпокояван засича успоредно центриране от десния фланг и прави 1:1. Така завършва и срещата, за да няма обидени от двете страни на терена. На трибуните явно не е така. „Зелените” ултраси започват все по-усилено да подозират какво готвят шефчетата на двата враждуващи клуба, а те всъщност - шефовете, са един и същи човек.
Малко по малко играта на Нафтекс е все по-неубедителна и Черноморец излиза пред тима на Гочето, за да се стигне до това Херо и компания да влязат в елита, а Нафтата да завърши на второ място и така да се наложи на отбора да играе бараж за влизане в групата на така наречените майстори. Само бабите в затънтените села и отдавна емигриралите българи не знаят кой измежду Нафтекс и Видима-Раковски ще спечели промоцията. Няколко дни преди мача за влизане в „А” група, един от най-опитните и силни футболисти на „шейховете” – Румен Шанкулов, признава в частен разговор, че няма да има втори бургаски отбор в елита, но, все пак ще се хвърлят максимално в баража, пък каквото стане?!?
В един от „любимите” на бургаските привърженици градове – Стара Загора, на 2-ри юни, бургазлии са подкрепяни от близо 400 фена, а поне от още толкова са обиждани, благодарение на „топлите” беройски чувства към Нафтата. Скучноватият двубой завършва без гол в редовното време, а от птичи поглед се вижда, че едните не искат да победят, а другите не могат. В 111-ата минута Георги Караканов от Нафтекс си отбелязва автогол след неумела или вероятно „умела” игра с глава при центриране от корнер и очакваният сценарий е на път да се реализира. Три минути след това Шанкулов е изведен зад отбраната на севлиевци и без да се бави с техничен изстрел вкарва топката във вратата на Видима. Бургаската торсида избухва и всички са в екстаз... преди да се осъзнае и да види, че е била отсъдена засада. Тя обаче е такава, че най-малкото би трябвало да предизвика бурно оспорване и негодувание на футболисти и треньори на „зелено-белите” (не е нужно припомнянето, че с друг нестандартен цвят на екипите са бургазлии), но нейсе, всичко на и около терена е спокойно. Краят предизвестява най-очакваното нещо – Видима влиза в елита, Нафтекс не. Почти всички бургаски привърженици са в шок, някои седят и плачат, неискайки да приемат, че отборът става жертва на задкулисни решения. Други са бесни и се заканват, че отборът няма да се прибере в Бургас и ще има линч за виновните за нагласения епилог. Най-любопитно е обаче, ще има ли Нафтекс от следващия сезон и в коя група ще бъде. Георги Василев се изнизва с оставка, при която намеква с половин уста, че нещо не е било както трябва и...
следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар