Един скромен заводски отбор по футбол се превърна в любим за много български фенове на футбола в края на 20-ти век. Кое беше по-запомнящото се в този период от време за Нефтохимик, кои са паметните мачове, как съдбата се разпореждаше с тима през двете декади от 1994-та до 2014-та, кои бяха легендите и как приказката за грозното пате, превърнало се в лебед, намери продължение... Моите спомени за футболните перипети, красиви и не толкова приятни емоции с бургаския клуб, истории свързани с клуба и любопитни случки:
Новото начало – прераждането на Нефтохимик
В началото на месец юли 2009-та става ясно, че марката Нефтохимик ще продължи съществуването си и то със старото си и познато от десетилетия име! Благодарение на волята на дузина бивши футболисти на клуба, както и на бизнесмена Георги Танев (загинал трагично впоследствие), спечелилият промоция в Югоизточната „В” група отбор на Атлетик Бургас отстъпва мястото си на новорегистрирания Нефтохимик, а почти всички футболисти на Атлетик стават част от състава на „зелено-белите”, защото няма нищо по-нормално от това Тодор Киселичков, Станимир Димитров, Мирослав Косев, Благомир Митрев, Ганчо Евтимов, Митко Трендафилов, Антон Спасов, Милен Георгиев и др. да носят екипа на „шейховете”. Наставник на тима е Димитър Стойчев, а за вратарите се грижи Дражо Стоянов. Жест на добра воля се оказва все пак прехвърлянето на нематериалните активи (история, статистика и т.н.) от страна на Събев към Нефтохимик. Така клубът се явява и пряк наследник на стария едноименен тим и Нафтекс. Първият мач на преродения отбор е на 16 август срещу Хасково на стадиона в кв. „Долно езерово”. Трибуните са препълнени, а в душите и сърцата на феновете отново има надежда и мечта за нещо голямо и истинско. Много от зрителите са любители на клуба, които в периода „Нафтекс” не са ходили да подкрепят на живо отбора. Бургазлии разгромяват гостите с 6:0 (Трендафилов – 2, Косев, Красимир Илиев, Киселичков, М. Георгиев).
Междувременно, безпрецедентно решение взимат Събев и хората от обкръжението му, а то е да слеят двете детско-юношески школи – на Нафтекс и Черноморец. Действие, което граничи с абсолютната наглост и глупост. Първата от тях регулярно носи купи и медали от различни първенства и турнири, произвежда играчи за мъжкия футбол, а втората също с доста на брой деца с потенциал и обещаващо бъдеще. Заради този неблагоразумен акт на улицата, без любимото си занимание, остават десетки деца и юноши, които или се насочват към други школи от областта и страната, или просто спират да се занимават с футбол! Всичко това за пореден път става с безучастното и кибишко поведение от страна на обществеността, управата на града и поредното медийно мишкуване. Директор на „зелено-бялата” академия тогава е Пламен Михов, който не прави абсолютно нищо, за да защити своите възпитаници и треньори. А нали идеалите в спорта са да се защитава емблемата и историята на клуба или вече не е така? А и точно в наличието на градски и местни дербита се крие тръпката у децата да се борят на терена. Днес този човек (Пламен Михов – бел. авт.) е директор на всички детски и юношески национални отбори на България. Нищо чудно, ако, примерно, Македония поиска българските гарнитури да се състезават под техен флаг, Михов пак да приеме присърце идеята и дори пръв да даде тон за песен за македонския химн. Показателна за него е и една случка през пролетта на същата година. Тогава, в мач за републиканско първенство във Варна, срещу Черно море, едно от знамената на тима на Нафтекс е присвоено от варненски фен, а момче от гостуващия бургаски тим прави опит да настигне открадналия знамето привърженик и да го върне. Това действие не само не получава подкрепа от Михов, който също е на стадиона, но и го провокира ден по-късно да обяви, че това момче повече не бива да е част от ръководената от него школа, защото такива действия уронвали престижа на клуба?!? Но с годините почти всички футболни хора от Бургас показаха, че не се гонят крадците на школи, история или клубни знамена, а се гонят личните интереси! Изпълнителният директор на Нефтохимик Митрев и президента Георги Танев обаче създават от нулата детско-юношеска школа на клуба, като в нея идват и част от останалите без отбор момчета от Нафтекс.
Сезонът на мъжкия отбор протича без кой знае какви успехи, като в края на годината „шейховете” завършват на трето място в дивизията, но с доста точки изоставане от спечелилия промоция тим на Равда. Запомнящи са гостуванията на шампиона Равда, който предложи голово шоу на стадиона в Несебър – 5:3 за равденци, а след няколко месеца Нафтата взима реванш с 4:1 в „Долно езерово”. Също така и успехът с 2:1 над Марица в Пловдив. Срещата в „Кършияка” е много оспорвана и напрегната, не само на терена, а и извън него. В един момент се стига до конфликт между агитките на домакините и гостите, а в караниците и мелето се включват и футболистите на двата съперника. Мачът и перипетите покрай него сплотяват още повече фенове и играчи на Нефтохимик, които показват, че всички трябва да се съобразяват с тях. На треньорския пост след Стойчев застават Благо Митрев за кратко, а след това и Ганчо Евтимов, който води отбора до лятото на 2011-та.
През 2010-та Нефтохимик стартира сезона като един от двата големи фаворити за класиране в професионалния футбол. Другият е пловдивският Ботев, който има почти същата съдба като бургазлии. Едно от най-великите домакинства на Нафтата в историята откъм фенска подкрепа идва на 28 ноември, когато „зелено-белите” се завръщат за един двубой на своя исторически дом – стадиона в квартал „Лазур”. Домакинството срещу отбор с огромна фенска маса като Ботев Пловдив дава шанс на бургазлии отново да почувстват магията на родните стени. Почти десет хиляди човека се стичат на трибуните, като около две хиляди от тях са в „жълто-черно”. Преди срещата има и организирано шествие от страна на бургаските ултраси, което подгрява двубоя в този иначе дъждовен неделен следобед. Резултатът от мача е 2:1 за Ботев, но това, вероятно, е последното нещо, което е останало в спомените на зрителите. Хореографията на двете публики, скандиранията в подкрепа на футболистите, взаимните поздрави и съвместното изпълнение на българския химн от страна на агитките влизат в културно-историческите архиви на българския футбол. По-заможният обаче и класен тим през цялата кампания е „жълто-черният” и така те се връщат сред професионалистите. Нафтата остава зад тях, но пък в супер драматичен финален мач в турнира за Купата на Аматьрската лига тимът надделява след изпълнение на наказателни удари над Спартак Варна 5:4 (2:2 в редовното време). Главен герой за бургазлии на стадион „Хаджи Димитър” на 19 май в Сливен става голкипърът Емил Данчев, който за пореден път доказва уменията си при 11-метрови наказателни изстрели. Това е и първи трофей за възродения отбор. В първите дни на календарната година Нефтохимик се сдобива с нови собственици, като на мястото на Георги Танев и фирма „Евробилдинг” идват бизнесмените Валентин Каравълчев и Николай Филипов, които ще управляват отбора в следващите няколко години.
В последния двубой за сезон 2010/11, на 5 юни, в Пловдив между „канарчетата” и Нефтохимик, Ботев прави бенефис на легендата си Костадин Видолов и едновременно празнува класирането си за „Б” група. Както обещават по-рано привържениците на Нафтата, те също идват в голямо количество на стадиона на съперника, за да си направят подобно шоу на това което беше в Бургас в края на ноември. Хореографията и факлеадата на „Христо Ботев” надминават тези от мача край морето, а победител, но този път с 3:2, пак е Ботев. Заради неразбории и липса на лицензи за няколко клуба от Източната „Б” група обаче БФС кани вицешампиона на Югоизточната „В” група да вземе участие в бараж за класиране в горното ниво и това тотaлно променя равносметката за сезона на Нефтохимик. Разпуснатите от дни в почивка футболисти са събрани скоропостижно, за да опитат да направят една доста важна крачка в развитието на преродения през 2009 отбор. Противник на бургазлии в срещата, насрочена за 26 юни на стадион „Хаджи Димитър”, е останалият едва на 4-то място в Североизточната „В” група тим на Септември (Тервел). Заемащите предните две позиции в дивизията – Тополи (Тополи) и Макак 2008 (Шумен) отказват да играят бараж и така тервелчани излизат срещу Нафтата. Мачът в Сливен е първият за Нефтохимик (Нафтекс) бараж, който се играе без предварителни сценарии и схеми. Пред над триста свои привърженици „зелено-белите” диктуват събитията на терена, но пропуски и липса на достатъчна концентрация ги лишават от възможността да поведат в резултата. Наближава краят на срещата, а напрежението от евентуална грешка и провал в битката започват да оказват влияние на футболистите на Ганчо Евтимов. Все пак, три минути преди изтичането на редовното време, Милен Христов е спънат в пеналта на Септември и бургазлии получават правото да изпълнят дузпа. Тя се оказа решаваща за крайния изход, като точен от наказателния удар е Митко Трендафилов. Избухналите в еуфория фенове от морето едва дочакват последния съдийски сигнал, за да нахлуят на пистата и терена и да се радват със своите любимци на завръщането на отбора сред професионалистите. Торсидата от Бургас изпраща играчите и спортно-техническия щаб до съблекалните, където бива направен шпалир, през който състезателите минават под звуците на аплодисменти и песни. Димитровградчанинът получава по-късно специална награда от привържениците на тима за играч №1 през изминалата година.
Така, в рамките само на около месец, стадионът под Сините камъни се оказва на два пъти щастлив и късметлийски за Нефтохимик. След години, на него бургазлии ще имат още много преживявания и емоции...
Няма коментари:
Публикуване на коментар