четвъртък, 21 август 2014 г.

Нефтохимик - 20 години по-късно. Какво се случи в периода 1994 – 2014-та година (Част III)

Един скромен заводски отбор по футбол се превърна в любим за много български фенове на футбола в края на 20-ти век. Кое беше по-запомнящото се в този период от време за Нефтохимик, кои са паметните мачове, как съдбата се разпореждаше с тима през двете декади от 1994-та до 2014-та, кои бяха легендите и как приказката за грозното пате, превърнало се в лебед, намери продължение... Моите спомени за футболните перипети, красиви и не толкова приятни емоции с бургаския клуб, истории свързани с клуба и любопитни случки: Kандидатът за най-често закриван футболен клуб Лятото на 2007-ма е поредното, в което съдбата на Нефтохимик, пардон Нафтекс, е поставена на карта. А картата е в ръцете на уж несобственика Митко Събев. В крайна сметка (пак) е решено Нафтекс да продължи да съществува, а и след като Черноморец е в друга група, пречките са с една по-малко. В града почти всички футболни деятели и легенди са се навели пред властелинът на играта в този период Събев и никой не надава глас защо за сметка на най-успелия бургаски клуб се развива друг, който дори не бива припознат като нещо истинско и наследяващо традициите на марката Черноморец. Кучетата не лая и керванът си върви, а Нафтата започва сезон 2007/08 изцяло с млади и местни играчи, които са предвождани от заемащия и длъжността директор на ДЮШ Пламен Михов. Резонно съставът завършва на 8-ма позиция от 14 участника. На срещите на „шейховете” ходят само най-върлите привърженици на клуба, а масата от фенове в града е насочила интереса и глада си за футболни емоции към срещите на Черноморец. Между този и следващия сезон се появява светъл лъч на надеждата за изстрадалите нафта-фенове, че нещо ще се промени и Нафтекс няма да е сателит на другия професионален тим в града и място за доразвиване на таланти преди да бъдат дръпнати към новите „акули”. За старши треньор е повикан Ясен Петров, а младите играчи в тима вече не са толкова много, защото новият наставник и началниците му укрепват отбора с имена като Пламен Крумов, Шенер Ремзи, Светлин Симеонов, Малин Орачев, Станислав Жеков, Цветомир Валериев, Иван Цанков, Борислав Стойчев и др. Истинската добра новина несъмнено е връщането на зеленото като екипи за мачовете. Обещанията на Петров и ръководството в лицето на Пламен Киряков и Тодор Хънков (починал по-късно) са за гонитба на „А” група. След слаб старт и още без да са минали и четири тура Ясен Петров бива освободен, а на негово място идва един от приближените на Димитър Димитров, който по това време работи в Саудитска Арабия, Алекси Желязков. Първоначално и очаквано той не е добре приет от публиката на Нафтекс, но стабилните резултати и приличната игра на отбора под негово ръководството му дават спокойствие. През януари 2009-та бургазлии са на второ място, с две точки зад лидера Берое. Нещата изглеждат привидно добри, но ден преди старта на зимната подготовка водещи играчи като Крумов (голмайстор на тима през есента), Симеонов, Жеков, Божинов и др. са привлечени в Черноморец от новия треньор там Красимир Балъков, а в замяна в обратна посока са дадени няколко ненужни на „сините” футболисти, които през цялата есен са търкали пейката в Черноморец. Тези действия показват, че се планира нещо от рода на предизвестената смърт от по-предишния сезон. Алекси Желязков, като любим помошник на Херо тогава, изоставя Нафтекс, за да заработи с гурото си в руския Амкар. На негово място пак е назначен друг доскорошен асистент на Херо и това е Диян Петков. В първия кръг от пролетта Нафтата губи с 0:2 визитата си на прекия си конкурент Берое и практически се разделя с опцията за директна промоция в елита. Все пак обаче „шейховете” запазват второто място и пак си организират бараж срещу втория от Западната „Б” група, който е тимът на Спортист (Своге).
Дажа вю-то е почти пълно, само главните действащи лица са попроменени. Абсолютен фаворит като имена, класа и опит е бургаският претендент, но, както вече знаем, това е само на хартия. На дневен ред пак изниква казаусът с това как евентуално двата бургаски клуба ще са в една група, ако собственикът им е един и същ. Две години преди това БФС беше провело разследване дали има връзка между тях, но кой го извърши и как точно не стана ясно, разбра се само, че „шейховете” и Черноморец Бургас били два отделни един от друг клуба. Самият бараж е насрочен само три дена преди да бъде даден стартовият сигнал, което за пореден път показва професионализма на хората в централата. За място на събитието е определен градският стадион в Ловеч. Изведнъж се появява човек, който обещава да вземе контрола над Нафтекс и да го спонсорира. Това е несебърският бизнесмен Валентин Жековов-Салкъма, който в това време има свой отбор в окръжните групи и заявява амбициите си за нещо по-голямо с намеренията си за Нафтекс, но само, ако бургазлии бият в баража. Тоест, нов собственик бургазлии нямаше да имат. Настроението в отбора е като преди да те отведат на гилотината или нещо от сорта. Планираният неколкодневен лагер в покрайнините на Ловеч за баража се отменя и „зелено-белите” пристигат в града на покрития мост 24 часа преди двубоя с „шоколадите”. На кого ли му е трябвал лагер и подготовка за мач, който е бил с предрешен изход? За обстановката и желанието на Нафтекс да „влезе” в елита се разбира и от думите на техническия директор на бургаския клуб Тодор Хънков. В радиопредаването „Гонг” по Дарик той говори за отбора, не като човек от кухнята и част от него, а като някакъв случаен минувач, попитан за мнение преди баража – „Дано Нафтекс бие. Те са добър отбор и би трябвало надделеят над съперника от Своге”?!? ТЕ? НадделеЯТ? Хънков говори в трето лице и изобщо не се чувства част от клуба, освен явно в моментите, когато си е чакал заплатата! Треньорът Диян Петков пък заявява, че играчите му излизат за успех и повишение в статута на отбора, иначе защо тимът бил заел втора позиция и е извоювал място на баража? А-де, защо?!? Оставаше и да признае какво се случва и какъв е скалъпеният за пореден път сценарий от Митко „Спилбърг” Събев и косценаристите му. Денят „Х” или „ХХL” е 17 юни (сряда). От Бургас организирано пристигат два автобуса и няколко автомобила с фенове (разликата в бройката с предходния мач за влизане в „А” група се усеща, нали?). На фона на очакванията и предсказуемостта на срещата и тези са много. В 8-ата минута на срещата агитката на някогашния вицешампион, която се намира в сектор „В” на градския стадион, пали няколко димки и факли, от които пламват част от седалките. Напук на всичко, Нафтекс повежда в резултата! Капитанът Малин Орачев с хубав удар под гредата кара ултрасите на тима му да избухнат, което, с оглед на пламъците около тях, не е чак толкова трудно. До края на полувремето следват редица опасности пред двете врати, като с пропуски за Нафтата се открояват Деян Христов, Орачев и Петър Колев, но до паузата резултатът остава 1:0. В 51-ата минута обаче своженци възстановяват равенството, след като Иван Павлов довкара от упор топката зад Янко Георгиев. 2:1 за Спортист става в 71-ата минута. Георгиев не се справя добре с мощен шут от далечно разстояние и за оставения без опека Мирослав Антонов не остава нищо друго, освен да поеме топката и да премине покрай вратаря, за да изведе напред тима от искърското дефиле. Това отприщва гнева на бургаските привърженици и те започват да скандират обидни и нецензурни думи по адрес на всички и всичко в този момент. Коронен пропуск от безумна позиция да вкара прави Петър Колев, което още повече ядосва феновете със зелени атрибути. Очакванията им за пореден фарс са на път да се сбъднат, преди обаче влезлият като резерва и обиждан до преди секунди нападател Васил Калоянов да насочи от въздуха топката в мрежата на Спортист за 2:2 в 83-ата минута. След гола таранът идва пред агитката на бургазлии и им показва с недвусмислени жестове, че обидите са били излишни, а мачът се играе на 100%! Срещата изненадващо или не, преминава в продължения, където и двата съперника се разминават с голове. Отново Христов е най-близо до попадение за бургазлии, докато Антонов нацелва гредата зад Янко Георгиев. Така след безголови 30-минутни продължения следват наказателни удари. Странно защо повечето дузпи за Нафтекс са поверени на защитници. „Зелено-белите” изпускат два от първите си три опита чрез Мартин Ковачев и Орачев, което на практика решава крайния победител, момчетата на треньора Александър Александров не бъркат изобщо и Цветан Иванов нанизва победния гол в рулетката на дузпите и последния пирон в ковчега на отбора с име Нафтекс, който пада с 4:6 и с това завършва ерата на Събев начело на клуба.
Дни по-късно петролният бос разформирова Нафтекс, като на тяхно място в Източната „Б” група заиграва ПФК Черноморец (Поморие), който е сателит на съименника си от Бургас. За решенията на Събев голяма роля изиграва и Балъков, който в прав текст заявява, че не може на „Лазур” да играят два клуба и Черноморец да дели стадиона друг! Халфът от САЩ ’94 има толкова тежка дума, че заради неговите желания стадионът бива изцяло обновен с клубни емблеми на ПСФК-то, а това води и нов облик на съоръжението – ставайки предимно в синьо! Болното за феновете на Нафтата е обаче, че помощник на Балъков е легендата на „шейховете” Илия Груев, който изобщо не се застъпва за отбора, в който той стана това, което е. В града отново всички мълчат и се наслаждават на опитите за промяна на футболната история и идентичност. Редовите любители на Царя на спортовете започват да посещават стадиона в „Лазур”, правейки се, че не забелязват какво става с Нефтохимик и техния стадион. Предлагат им се всякакви глезотии и удобства, за да станат част от опитите за погубването на една марка. Както се казва, за тях има хляб и зрелище, повече от хляба и по-малко от зрелището, но пак е нещо. Събев и партньорите му изготвят невероятна стратегия за развитие на стадион „Черноморец” и превръщането му в модерен стадион с прилежаща към него спортна база. Изобщо, всичко в града откъм строежа на пясъчни футболни замъци е във вихъра си, Вихър-а на Айтос... следва продължение...

Няма коментари:

Публикуване на коментар