Изгубени в „БЕРМУДСКИЯ КВАДРАТ”

 Във футбола има упражнение или по-точно игрови формат наречен „квадрат” (някъде е известен и с по-различно име като съндър), където няколко играча застанали в такова геометрично разположение чрез подавания на топката с едно или повече докосвания не позволяват на друг/други да прекъсне/прекъснат тази размяна на пасове. Понякога формата на упражнението се видоизменя, но като цяло и наименованието и целта му са такива.

 Снощи според скромното ми мнение в срещата реванш от 1/8-на финалите в Шампионската лига между Барселона и Арсенал нагледно видяхме как се изпълнява т.нар. „квадрат” от най-добрите възможни действащи лица. В ролята на разиграваните бяха всички носещи екипа на „артилеристите”. Така след Бермудският триъгълник вече може да се каже, че във футбола има еквивалент на тази географска зона – „Бермудският квадрат на Барселона”. В известния с легендите си за митични изчезвания в пространството между Флорида – Пуерто Рико – Бермудски о-ви  триъгълник се губят въздухоплавателни съдове, а в каталунския квадрат се губят отбори и играчи. Този напълно сработен автоматизъм за пореден път вкара мъченици в своя квадрат. На моменти двубоят изглеждаше като среща в махалата на абсолютно неравностойни отбори, където едните се радват на овладяването на топката, а другите си избират как, кога и кой по какъв начин да отбележи. При това забележете става въпрос за противостояние от най-висока класа. В тима на Арсен Венгер са събрани изпълнители, които имат страхотни умения също да те завъртят в квадрата, казано на футболен език, но на „Камп Ноу” те бяха тези, които така и не можеха да излязат от него. Нещо повече – Фабрегас и Ко дори не си вярваха, че могат да постигнат нещо. А и смееха ли щом пред тях е Барса?!?

  

Как го правят това момчетата от Барселона не знам. Едва ли аз мога да отговоря как може да им се противодейства. Не мога да кажа, че съм привърженик на блаугранас, но не мога да не им се възхитя, за пореден път. Интересно ми е друго. Как примерно от десет попълнения (без значение от школата или външни) осем се вписват идеално в тази машина? Какво усещане имат за селекция и подбор на кадри в Барселона тези скаути, селекционери, та чак и треньорът Гуардиола? Футбол ли играят тези маши... оппа... хора, да се възхищаваш ли, да съжаляваш противника им ли? И не се ли притесняват, че правят мачовете безинтересни? – Едва ли! Така като ги гледам май искат да се усъвършенстват още и още, и още.