През последните няколко години станахме свидетели на тихия залез на кариерите на няколко звездни руски играчи от НХЛ. Казвам тих, защото те не казаха „стоп” директно, а решиха бавно да се спуснат от хокейния небосклон, като поиграят още няколко сезона в родната им КХЛ, където качеството на игра е не чак толкова по-ниско от северноамериканската, но графикът и интензивността на двубоите са така да се каже по-леки. Пример за подобни оттегляния са Алексей Яшин (напуснал НХЛ на 34г.), Сергей Фьодоров (39), адашът му Зубов (39), Вячеслав Козлов (38), а навярно и Евгени Набоков (35). Определено последният от тях сякаш не бе преминал зенита си в НХЛ, но по една или друга причина се прехвърли в открития шампионат на Русия.
Сега на дневен ред сякаш изплува името на Алексей Ковальов от Отава Сенатърс. Носителят на Купа „Стенли” с Ню-Йорк Рейнджърс от сезон 1994, Олимпийски шампион с ОНД от далечните вече Игри в Албервил ’1992, първият руснак капитан на ол-стар тийм, стартира сегашният шампионат в НХЛ неузнаваемо слабо. Лоялно би било да се спомене, че русият възпитаник на толиятинския хокей претърпя много тежка травма на коляното през миналата година и сега може би ще му е необходимо време за да бъде на познатото ниво. А всъщност, това ниво може и да не бъде достигнато. Все пак физиолофията не може да бъде заобиколена, а 37-те години на Ковальов сигурно натежават. Руснакът никога не се е славел с голяма бързина и възрастта навярно започва да му отнема друго. В момента номер 27 играе така сякаш е загубил от главните си преимущества на ледената площадка – техниката, пласирането, погледа върху играта... За първите пет срещи от началото на първенството Ковальов няма нито една записана точка, а коефициентът му на полезност е „-2”! Срещите не са толкова много, но става въпрос за играч като Ковальов – с над 1200 мача в НХЛ и точно 990 точки в тях. Наскоро в един от отавските сайтове излезе материал с показателното заглавие – „What’s wrong with Kovalev?” или в превод – „Какво става с Ковальов?”. Изглежда необичайното за Ковальов представяне не остава незабелязано от специалистите.
В трите последни години КПД-то му видимо спада. Сезон 2007/2008 в състава на Монреал той записва 84 точки в 82 мача. Година по-късно Ковальов завършва с 65 пункта в 78 срещи, а последния сезон, вече с екипа на „сенаторите”, набира на сметката си 49 точки в 77-те си двубоя за тима (контузията му е едва в края на сезона, така че практически той не губи участие). Тоест, креативността му спада. Не случайно през изминалия наскоро трансферен период се появиха слухове за неговото завръщане в Русия. Ако представянето му не се промени към по-добро, е напълно възможно след изтичането на контракта му с Отава през следващото лято дясното крило да обърне внимание на заможните родни клубове. Има и още едно много важно нещо в кариерата му в последно време. Преди Световното във Виена 2005, и още повече Олимпиадата в Торино, за него се говореше с респект и уважение. Той бе играчът за пример в „сборная” – начин на поведение, отговорност към тима, винаги откликващ се на повиквателните (за разлика от много други), коректност към медиите и т.н. и т.н. Една случка обаче в австрийската столица променя нещата. Тогавашният треньор на Русия – Владимир Крикунов посочва Ковальов за човека, който е разбил тима на групички и с това „допринесъл” за отпадането на полуфиналите от Канада с 3:4. Въпреки скандала, двамата се събират отново под флага на Федерацията за Игрите в Торино през 2006, когато според наставника Ковальов почти всяка вечер е организирал тийм билдинг на отбора в италиански ресторант, заради което и Русия така и не стига дори до медал. Самият играч обяснява тези похождения с желанието да се избегне лошата храна в олимпийското село, като се ходи на по пица!?!
Кой е бил прав тогава само те си знаят, но е факт, че от тогава насам Ковальов не е играл за националния отбор. Навярно, за да не се разваля микроклимата в тима, нещо което според сегашния треньор Вячеслав Биков е разковничето за силното представяне на „руската машина” в последните години. Ако се вярва на Крикунов, то хокеистът може и да е излязъл от „правия път” не само за да хапва пица, но и да почива по руски. А как отдъхват руснаците знае всеки. Дали професионалното отношение на Ковальов към хокея наистина се е променило не е съвсем сигурно. Сигурно започва да изглежда, че хокеят започва да губи поредния голям талант, който обичат не само феновете на отборът за който играе, а всички обичащи красивия и интелигентен хокей.
Като човек, който е имал възможността да се докосне до един от най-силните руски хокеисти* в последните две декади искрено се надявам, че Алексей Ковальов ще остане поне още няколко години на голямата сцена, като познатия голям играч.
*На 22.08.1995г. на Летище „Шереметиево” в Москва имах единствената засега възможност да говора с хокеист от Световна величина, какъвто е Ковальов. Разбира се не пропуснах шанса да взема автограф и се снимам с него. Два дни по-рано бе и първото ми посещение на хокеен мач. Това бе финалът на международния турнир по хокей за „Купата на Спартак”, където Отборът на звездите (с Ковалоьов, Жамнов, Фьодоров и т.н. звезди от НХЛ) победи московския Спартак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар