"ФУТБОЛНИЯТ РАЙ"

Неделя, 28.11.2010г. – този ден влезе в историята на футбола в България, този ден и следобед влезе в историята на моя живот, като може би най-емоционалния и красив за мен момент във фенски аспект досега. Бях на любимото си място и с любимия човек във футболния рай, където имаше много любов, вяра, надежда, страст и морал. Адреналинът бе само „фугата” свързваща и скрепяща всички тези красиви човешки чувства. Жалко е, че няма как да опиша реално какво изпитах в този ден и час, и с тези хора.

Искам, мога и съм длъжен да благодаря на съдбата, че обикнах футболен клуб „Нефтохимик”, да благодаря на неговите създатели и на тези които продължиха традициите му, мерси и на ония дето се опитаха да го убият, защото още повече заобичах „зелено-бялата” магия. Винаги ще помня мача с Ботев, никога не ще забравя този ден и тези хора и когато ми е тежко ще си ги припомням – за да се усмихна и почувствам горд – аз бях там, аз бях част от тази симбиоза между зрители и футболисти наречена „Любов към нашия Нефтохимик”.

Нека поколенията занапред чуят и видят какво се случи в Бургас на тази дата и стадион, за да знаят що е то идилия. Спортът и футболът пораждат уважение и преданост, любов и преклонение. Поклон от мен за всички и всичко на стадиона на Нефтохимик.

Не знам какво е в рая, но сега вече знам какво е футболният РАЙ!!!

Ние сме живи, защото обичаме – ние обичаме, защото сме живи!